Смъртта, отвъдният свят, както я наричат някои, е вечна. Ти мислиш за нея с понятията на този свят. Във вечността времето няма значение, не може да бъде измерено. За Пазителя секундата, годината нямат значение. Той получава представа за времето чрез слугите си в този свят. Те имат понятие за време и затова го подтикват да действа. За да успее, той има нужда от живите. Обещанията му към онези, които му помагат, са изкусителни. И затова те се борят с всички сили за неговата победа.
— И каква е ролята на живите във всичко това?
— Ние слагаме чертата между хаоса и космоса и ги държим разделени. Светлина и тъмнина, любов и омраза, добро и зло. Ние сме равновесието. Ние сме като растенията, които се носят по повърхността на езерото. Въздухът отгоре е Създателят, дълбочините са Пазителят. Душите на живите, които идват от Създателя, разцъфтяват в живота на този свят, но когато умрат, слизат в света на мъртвите.
Но това не е злото. Ние го наричаме така. Пазителят е като тинята на дъното на езерото. Духовете на мъртвите живеят някъде под дълбочините на този хаос, на тази омраза, близо до Пазителя, близо до живите и до Светлината на Създателя. Това е надеждата на живите — да преживеят вечността в топлината на тази светлина.
Ние, живите, разделяме и определяме света от тази страна на живота. Нашият свят черпи силата си от магията. Магията е точката на равновесието.
Пазителят би искал да погълне света на живите, да тържествува над него. За да го направи, той трябва да отстрани магията. Но в същото време, за да победи, се нуждае от магия, иначе няма да може да унищожи равновесието.
Ричард с усилие успяваше да държи главата си над мътните води на обзелото го объркване.
— Значи магьосниците имат силата да въздействат върху това равновесие, така ли?
Тя все още стоеше надвесена над него. Вдигна пръст във въздуха.
— Да. Ти притежаваш и двете страни на магията. — Усмивката й изчезна и лицето й мигом придоби изражение, от което дъхът му секна. — Това те прави изключително опасен човек, Ричард. Ти притежаваш и двете страни на дарбата, ти имаш силата да разкъсаш или съшиеш воала. Има добри хора, които, ако знаеха това, биха те убили, преди да си успял да мигнеш, от страх, че може да унищожиш всички ни, и то може би не нарочно, а без да искаш.
— А ти? Ти сред тях ли си?
— Ако бях, нямаше да помогна на баща ти да вземе Книгата на преброените сенки. Твоята намеса спря непосредствената заплаха, но в същото време подхрани магията на портата и благоприятства за развитието на по-голяма опасност в бъдеще. Това беше риск, който трябваше да поема, защото последствията от бездействието ми щяха да бъдат пагубни. Но ако започнатото не бъде довършено, катастрофата ще е наистина унищожителна.
— Какво представлява воалът? Къде се намира?
Тя протегна ръка и го тупна по челото.
— Воалът се намира вътре в онези от нас, които притежават магията. Ние сме неговите пазачи. Ето защо равновесието означава толкова много за родените с дарбата. Когато воалът е разкъсан, равновесието е нарушено. Колкото повече се нарушава равновесието, толкова повече се разкъсва воалът.
Както Създателят управлява царството си, така и Пазителят царува в своето. Пазителят се нуждае от Създателя, за да подхранва живота си, Създателят се нуждае от Пазителя поради същата причина. Воалът пази равновесието. — Лицето й бе придобило мрачно изражение. — Подобни разбирания могат да бъдат определени като богохулство. Хората виждат в Пазителя олицетворение на злото, което искат да унищожат. Но ако го направят, ще постигнат нещо съвсем различно — целият живот ще бъде погълнат, както реката изчезва в плаващите пясъци.
— Не че вярвам, но за да продължим спора — какво ще стане, ако наистина притежавам и двете страни на магията? Какво може да прави моята сила?
— Повечето магьосници имат талант, който може да се развие в определена посока. Някои са лечители, други правят магически предмети, трети, много рядко срещани, са пророците. Най-редки са магьосниците- воини. През последните три хиляди години не се появи нито един. Докато не се роди ти.
Ричард изтри потните си длани в панталоните.
— Това никак не ми харесва.
— В магьосниците-воини има две същности, които се уравновесяват една друга, както всички магически неща. Първата е, че могат да разкъсат воала, да донесат унищожение и смърт — война. Втората е, че притежават магията, с която да се изправят срещу силите на Пазителя. Да си магьосник-воин не означава да си зъл, Ричард. Мнозина от онези, които се бият, го правят, за да защитят слабите и безпомощните. Това означава, че ти имаш способността да си загрижен за останалите толкова, че да си готов да се биеш, за да защитиш невинните и беззащитните.
— „…Ако не дойде онзи мъж, на Истината верен. Той — камък в езерото — ще те освободи“ — изрецитира Ричард.
Тя повдигна вежда.
— За човек, който твърди, че се надсмива над пророчествата, знаеш някои от най-ключовите пасажи. Ако не бъркам, ти би трябвало вече да си белязан.
Ричард усети белега на гърдите си и кимна.
— Да не искаш да кажеш, че животът ми вече е предопределен? Че трябва да го изживея така, както е предначертано?
— Не, Ричард, животът ти не е предначертан. Пророчествата казват само, че ти криеш определен потенциал. Притежаваш способността да влияеш на събитията. Точно затова за теб е толкова важно да учиш. А най-важно е да се научиш да приемаш себе си. Не го ли направиш, ще нараниш най-жизнената част от същността си — свободната си воля. Ако действаш, без да осъзнаваш какво правиш, ще захвърлиш себе си в хаоса.
Когато се роди, аз те оставих да живееш, защото видях в теб потенциала да вършиш добро. Вътре в теб се крие надеждата за живота. Но докато не приемеш и двете страни на своята магия, ти представляваш сериозна опасност за всяко живо същество.
Ричард отчаяно искаше да смени темата на разговора. Имаше чувството, че цялата земя се е стоварила върху гърдите му.
— Какво представлява Камъкът на сълзите?
Тя сви рамене.
— В света на мъртвите той съществува под формата на енергия. В този свят е като предмет, който притежава сила, въплъщаваща тази енергия. Камъкът на сълзите е като тежест, която държи Пазителя в безконечния край на неговия свят, където въздействието му върху света на живите се ограничава до поддържане на равновесието.
— Значи ако Камъкът е пренесен в този свят, Пазителят ще е свободен от своя затвор?
— Ако беше така, досега всички да сме мъртви. Не мислиш ли? — Тя го погледна въпросително, но Ричард не каза нищо. — Този камък е една от веригите, които държат Пазителя вързан. Но има и други, които все още са там и действат. Магията помага той да остане затворен. Засега.
Въпреки това Камъкът на сълзите притежава силата да унищожи равновесието, да разкъса воала и да освободи Пазителя. Това може да стане, ако бъде използван в този свят от човек като теб по неправилен начин. Разбираш ли, Камъкът притежава силата да запрати всяка душа в необятните дълбини на отвъдния свят. Но ако бъде използван по този начин, чрез омраза и себелюбие, ще подхранва силата от тази страна на воала и ще го унищожи.
Воалът може да бъде възстановен единствено от човек, роден с дарбата на двете магии. Камъкът трябва да бъде върнат на мястото му.
Трябва да се борим с всички сили да опазим останалите вериги, които задържат Пазителя. До деня, когато някой като теб възстанови стореното. Докато още има време. Междувременно Пазителят набира сила в нашия свят. Неговите пратеници се опитват да го освободят от останалите вериги. Защото има и други начини да бъде освободен Пазителят.
— Ан… сигурна ли си за мен? Може би…
— Ти го доказа току-що, като мина през въздушния щит. Нашите щитове са изградени чрез Адитивна магия. Единственият начин да преминеш през тях е, ако твоят Хан използва Субстрактивната.
