— Любовен еликсир ли?
— Да, в известен смисъл. — Тя събра върховете на пръстите си и леко ги потупа, докато търсеше най- лесно за разбиране обяснение. — Този тип заклинания предизвикват мисловна представа за жена. Обикновено тя е реално съществуващ човек, но като се замисля, може да стане и с въображаем обект. При всички положения резултатът е, че се оказваш влюбен в тази жена. Това е съвсем общо и опростенчески казано, защото става въпрос за изключително мощно заклинание. Мъж, на когото е направено заклинание за любов, е буквално обсебен от жената. Той е способен да загърби всичко останало в живота си.
Заклинанието за любов е сред тъмните тайни, които пазят чародейките, обикновено се предава от родена с дарбата майка. Целта на това заклинание е да накара даден човек да насочи цялото си внимание върху избрания обект — както казах, обикновено това е реално съществуваща жена, в повечето случаи самата чародейка. Както споменах, става въпрос за един вид любовна магия. Има жени, родени с дарбата, които просто не успяват да се въздържат да не приложат тази магия върху мъжете. Действието и е толкова ефикасно, че в Двореца на пророците се смяташе за сериозно нарушение, ако някоя Сестра бъде само заподозряна, че го използва. А да те хванат, че наистина го правиш, се считаше за тежко престъпление — един вид морален еквивалент на изнасилване. Наказанието беше строго. Най-меката присъда за чародейката, за която се докажеше, че го е използвала, бе изгнание, но можеше да се стигне и до обесване. Имало е Сестри, получили си заслуженото за извършване на това престъпление. Помня, че последният случай, когато в двореца бе осъдена Сестра, беше преди повече от петдесет години. Извършителката бе още послушница, казваше се Валдора. Мненията на съда се разделиха на две — едните искаха обесване, другите — заточение. Прелатът наклони везните в полза на заточението. Предполагам, че Сестрите на Джаганг знаят как се прави заклинание за любов. Не вярвам да е било особен проблем някоя от тях да го е прикачила за една или няколко стрели. Ако стрелата не успее да те убие, ще те омагьоса.
— Не е заклинание — отрони мрачно Ричард.
Ничи не обърна внимание нито на тона му, нито на факта, че не приема версията и.
— Това би обяснило доста неща. Заклинанието за любов внушава на жертвата абсолютно реални от нейна гледна точка чувства. Цялото и съзнание, всичките и мисли са насочени към избрания обект.
Ричард отново зарови пръсти в косата си, като полагаше усилия да не избухне срещу Ничи.
— И какъв е смисълът да ми правят подобно заклинание? Джаганг иска да ме убие. Нали ти лично дойде да ми съобщиш, че е създал чудовище, с помощта, на което възнамерява да осъществи плановете си. Магията, за която говориш, е напълно безсмислена.
— О, напротив, изобщо не е безсмислена. Тя има за цел много повече от физическото ти убийство, Ричард. Нима не разбираш? Тя ще разруши вярата на другите в теб. Ще те остави жив, за да съсипеш сам каузата си.
— Сам ли? Какво искаш да кажеш?
— Обектът на заклинанието ще те обсеби така, че за теб всичко останало ще престане да съществува. Хората ще си мислят, че с теб нещо не е наред, че си луд. Ще започнат да се съмняват в теб, а също и в каузата ти. Заклинанието ще те обрече на жива смърт. Всичко, в което намираш смисъл, ще рухне. Ще те сполети налудничавата мания, че това, в което вярваш дълбоко, наистина съществува, но то никога няма да ти донесе удовлетворение. Не без основание прилагането на заклинание за любов е признато за сериозно престъпление. Докато обикаляш в търсене на обекта на изопачената си памет, ти ще виждаш как каузата ти започва да се пропуква, защото онези, които си вдъхновявал и които са ти вярвали, ще започнат да си казват, че след като ти си луд, значи и изреченото от теб също е лудост.
Ричард си помисли, че жертвата на подобен капан не би била в състояние да разпознае, че и е направено заклинание за любов. И със сигурност беше вярно, че почти всички щяха да започнат да го смятат за откачен.
— Истината не зависи от човека, който я изрича. Истината си остава истина дори ако е произнесена от човек, когото не уважаваш.
— Може и да си прав, Ричард, но другите не винаги проявяват такава прозорливост.
— Сигурно — въздъхна той.
— Колкото до чудовището, Джаганг явно не разчита само на едно средство за постигане на целта си и е готов да направи повече от необходимото, за да срази враговете си. Вероятно е преценил, че с две оръжия би сложил край на заплахата Ричард Рал с повече категоричност, отколкото само с едно.
Ричард не се съмняваше в думите и за Джаганг. Но продължаваше да не и вярва.
— Джаганг дори не знаеше къде се намирам. Онези войници попаднаха на мен случайно, докато патрулираха из гората и се оглеждаха за евентуална опасност.
— Той знае, че си вдигнал бунт в Алтур’Ранг. Може да е разпоредил на войските си в района да носят стрели с прикрепени от Сестрите заклинания, в случай че се натъкнат на теб.
Ричард си даде сметка, че Ничи е разсъждавала доста по тези въпроси. Имаше готов отговор за всичко.
Той изпъна напред ръце с дланите нагоре и вирна брадичка.
— Тогава положи ръце върху моите, чародейке. Вкопчи се в това заклинание и изтръгни от мен гнусните му пипала. Върни ми здравия разум. Ако наистина смяташ, че в основата на всичко лежи заклинание за любов, използвай дарбата си и го потърси, за да го премахнеш.
Ничи извърна поглед и се втренчи през порутения вход в мрака, който бе обгърнал основата на огромната кула.
— Бих могла да го направя, но ми е нужна стрелата. А тя вече не съществува. Съжалявам, Ричард. Изобщо не помислих да проверя дали не е обвита в магия, преди да я унищожа. Единствената ми мисъл беше, че трябва да я извадя от тялото ти час no-скоро, за да ти спася живота. А трябваше първо да я проверя.
— Постъпила си правилно, приятелко — сложи ръка на рамото и той. — Спаси ми живота.
— Дали наистина ти спасих живота? — обърна се към него Ничи. — Или те обрекох на жива смърт?
— Не мисля, че е второто — поклати глава той. — Както сама каза, не би ме принудила да повярвам в нещо, ако не си убедена, че има достатъчно силни доказателства в негова подкрепа. Онова тяло, положено в гроба, не беше такова доказателство. Макар че, от друга страна, то не би трябвало изобщо да е там, следователно наличието му доказва, че наистина става нещо. Просто още не съм разбрал какво.
— А може би доказва, че твоята версия е част от измислица, плод на налудничава мания, създадена посредством заклинание за любов.
— Никой освен мен не си спомня случилото се и не знае, че Калан не е погребана там. Никой освен мен. Но за мен това е силно доказателство, което ме убеждава, че не си въобразявам.
— Или е просто част от заблудата — независимо от какво е породена тази заблуда. Ричард, това не може да продължава вечно. Все някога трябва да приключи. Ти си в задънена улица. Не ти ли е минавала мисълта, че е време да пробваш нещо друго?
Той сложи ръце върху каменния парапет около кладенеца на Плъзгата.
— Виж, Ничи, признавам, че идеите ми са на изчерпване, но още не съм готов да изоставя Калан, да се откажа от усилията да и помогна. Тя означава твърде много за мен, за да направя подобно нещо.
— И колко дълго смяташ да бродиш наоколо и да я търсиш, а в това време Императорският орден да напредва все повече и повече към нашите войски? И двамата приемаме еднакво неохотно намесата на Ан и в моя, и в твоя живот, но тя не го прави от злонамереност. Просто се опитва да опази свободата. Полага усилия да спаси невинни хора и да не позволи на онези свирепи гадове да ги изколят.
Ричард преглътна буцата в гърлото си.
— Трябва да обмисля нещата, да си събера мислите. Намерих някои книги в онази стая. Искам да ги прегледам набързо и да премисля внимателно нещата, да видя дали ще мога да проумея какво се случва и защо. Ако нищо не ми хрумне… Трябва да реша каква да бъде следващата ми стъпка.
— А ако не решиш каква да бъде следващата ти стъпка?
Ричард се облегна на ръцете си и се взря в тъмния кладенец. С усилие сдържа сълзите си.
— Моля те…
Де да знаеше срещу кого трябва да се сражава! Де да можеше да замахне срещу конкретен враг! Той нямаше представа как да се бори с призраците в главата си.
Ничи нежно сложи ръка на рамото му.
