Ако не разговаряха по такава сериозна тема, която дълбоко я вълнуваше, тя дори би се изсмяла на усилието на Ан да се опитва да изтръгне необмислен отговор с такива евтини средства.
— Мина ми през ума — призна Ничи, като не намираше смисъл да отрича. — Но за да спася живота му, трябваше да унищожа стрелата със Субстрактивна магия. Боя се, че тогава изобщо не ми хрумна идеята за намеса на заклинание за любов. Отчаяно се опитвах да спася Ричард. Може би трябваше да предположа, че стрелата е омагьосана, но не го сторих. И така, стрелата вече не съществува и няма начин да се определи дали става дума за магия. Дори наистина да му е направено заклинание за любов, без стрелата не може да се направи нищо.
Зед потърка голобрадото си лице и отмести поглед встрани.
— Безспорно това усложнява още повече положението.
— Усложнява го? — каза Ничи. — Изобщо не е лесно да се развали подобна магия дори ако разполагаш с предмета, заразил жертвата със заклинанието. Без този предмет то може да бъде развалено само от чародейката, която го е направила. Ако искаш да излекуваш заразата, трябва да разполагаш с посредника, който я е причинил. А в случая изобщо не е сигурно, че става дума за магия за любов. Може да е друго. Но при всички положения, независимо дали става въпрос за друг вид заклинание или за делириум, за да го премахнете, трябва да разберете първопричината.
— Не е задължително — възрази Ан и пак впери поглед в Ничи. — На този етап причината вече не е важна.
— Не е важна ли? — сбърчи чело Ничи. — Какви ги говориш, да му се не види.
— Ако човек си счупи ръката, я наместваш и поставяш шина. Не си губиш времето да търчиш нагоре- надолу и да разпитваш този или онзи, за да разбереш как точно се е случило. Длъжен си да предприемеш някакво действие и да отстраниш болката. Празните приказки не лекуват.
— Ние смятаме, че Ричард се нуждае от помощта ни — опита се да ги помири Зед. — Всички сме наясно, че говори пълни безсмислици. Когато ми каза, че е дал Меча на истината на Шота, първо си рекох, че е постъпил изключително глупаво, но после осъзнах, че действията му не са своеволни, а последствията от тях не са лековерно пренебрегнати. Реакцията ми беше гневно порицание, а трябваше да забележа колко болен е всъщност Ричард и да бъда по-мек с него. Случва се някой да започне да вярва в нещо странно, но „странно“ е твърде меко казано за поведението на Ричард. Ясно е, че страда от самозаблуда, сега всички вече го знаем. — Той разпери ръце в умоляващ жест. — Би ли могла да посочиш в негова защита поне един пример, който да звучи разумно и да показва колко сме сбъркали в преценката си?
Зед наистина изглеждаше съкрушен. Сериозната загриженост за внука му беше очевидна.
Ничи сведе поглед, тъй като не бе в състояние да го погледне в изпълнените с болка очи.
— Съжалявам, Зед, но не се сещам за нищо разумно. Мисля, че тялото, което той изрови, уви, не доказва нищо окончателно и ние не бихме могли да го накараме да приеме реално това доказателство. От друга страна, смятам, че изровеното тяло е на Майката Изповедник, Калан Амнел, жената, с която той, откакто го раниха, си въобразява, че има връзка. Докато е пътувал из Средната земя, навярно е чул това име и то просто се е загнездило в ума му. Сигурно е било красива фантазия. За човек, който дълги години е бил най-обикновен горски водач, това е бил съвсем естествен блян — все едно да си представя, че някой ден ще попадне в приказна земя и се ожени за принцеса. Но след раняването му блянът се превърнал в халюцинация, а впоследствие и във фикс идея. Ничи бе принудена да замлъкне, победена от невероятната болка, че трябва да говори по този начин за Ричард пред други хора — независимо че те също го обичаха, също тревожеха за него и искаха да му помогнат. Дори Ан, която Ничи смяташе, че често има задни мисли, действително беше доста обезпокоена за Ричард. Ан наистина убедена, че той е нужен, за да се изпълни пророчеството, тя го уважаваше и като личност.
Ничи съзнаваше, че не греши с казаното по адрес на Ричард, но все пак имаше усещането, че сякаш го предава. Представи си лицето му, видя как той я наблюдава, смълчан, наранен от нейното хладно съмнение.
— Според нас Ричард трябва да бъде върнат към реалността — отбеляза Ан, — независимо каква е причината за фантазиите му.
Ничи не продума. Не отричаше, че те бяха прави, но в същото време не беше сигурна, че може да се направи нещо. Може би просто трябваше да го оставят на мира. С времето той сам да прозре истината.
Натан пристъпи крачка напред и се усмихна на Ничи. В малката стая той изглеждаше още по- величествен. Но това, което я остави без дъх, бяха лазурносините очи на Пророка. Той разпери ръце в умолителен жест.
— Понякога човек приема болезнено помощта на околните, но впоследствие разбира, че е нямал друг изход и когато накрая се почувства по-добре, е доволен, че са му помогнали.
— Като при наместване на счупена ръка — направи сравнение Ан и изрази с кимане съгласието си с думите на Натан. — Никой не иска да преживява болката при наместването, но понякога се налага да я изтърпиш, за да се оправиш и да продължиш нататък.
— С други думи, сте решили да го излекувате, така ли? — смръщи чело Ничи.
— Точно така — отвърна и Зед. Усмихна се, после добави: — Намерих едно пророчество за Ричард, в което се казва: Първо ще спорят с него, а чак след това ще кроят планове как да го лекуват. Не съм и подозирал, че ще се сбъдне толкова скоро и точно по този начин. Но мисля, че всички ще се съгласите с мен, че обичаме Ричард и искаме той да се оправи и да се върне при нас в предишния си образ.
Ничи усещаше, че зад думите на всеки от тях се крие нещо неизречено. Запита се защо изпратиха Рика да им прави чай? Защо не желаеха личната охрана на Господаря Рал да присъства на разговора.
— Казах ви — не съм лечителка.
— Ти вече си сторила много добро дело, като си спасила Ричард след раняването — каза Зед. — Дори аз не бих извършил подобен подвиг. Никой от присъстващите в тази стая — с изключение на теб, Ничи — не би бил способен да го направи. Може и да си мислиш, че не си лечителка, но си успяла да извършиш нещо, което за нас би било непосилно.
— Справих се, защото приложих Субстрактивна магия. Всички мълчаха. Само я гледаха вторачено.
— Чакайте малко — добави Ничи, като за пореден път ги огледа един по един, — да не би да намеквате, че трябва да го направя отново?
— Точно това намекваме — отговори Зед от името на тримата.
Ан махна с ръка към двамата магьосници.
— Ако някой от нас можеше да си служи със Субстрактивна магия, бихме го направили и сами. Но не можем. Трябва да го направиш ти.
— Какво по-точно искате от мен? — скръсти ръце Ничи. — Не разбирам какво очаквате да направя.
— Ничи, чуй ме — сложи ръка на рамото и Ан, — ние не знаем коя е причината за болестта на Ричард. Невъзможно е да го излекуваме от заболяване, при положение, че не ни е известно какво е то. Дори да бяхме сигурни, че стрелата е била обвита със заклинание за любов, дори да унищожим човека, направил магията, и стрелата, с която е улучен Ричард, никой от трима ни не е способен да развали подобно заклинание. Така или иначе, не сме сигурни дали става въпрос за заклинание за любов или за друг вид магия, за делириум, причинен от раната или за нещо друго. Не ни е известна причината. Може би никога не ще я узнаем. — Ан продължи със сериозен тон, вече, без да се опитва да тушира своята прямота и откритост. — Важното обаче е да елиминираме фикс идеята, независимо от какво е породена — от магия, блян или след внезапен пристъп на лудост. Споменът за онази жена, наречена Калан, е заблуда, която размътва мислите му и следователно трябва да се изтласка от съзнанието му.
Ничи остана изумена от чутото. Тя отмести поглед от Прелата към Зед.
— И ти искаш от мен да приложа Субстрактивна магия върху разума на собствения ти внук? Искаш да изтрия част от съзнанието му, от неговата същност?
— Не, в никакъв случай. Никога не бих си го помислил — Зед облиза тънките си устни. Гласът му звучеше безнадеждно и отчаяно. — Просто искам да го излекуваш. Искам да си върна Ричард такъв, какъвто го познавам. Искам да видя отново истинския Ричард, а не онзи, чийто ум е завладян от налудничави и съсипващи идеи.
Ничи поклати глава.
— Не мога да постъпя така с мъжа, когото… — затвори уста, преди да довърши изречението.
— Желанието ми е да си върна Ричард — отрони Зед смирено. — Ричард, когото всички обичаме.
