— Спокойно, Ричард. Всичко е наред.
Петдесет и пета глава
НИЧИ ПОЧУКА на заоблената в горния край дъбова врата и изчака. Рика, застанала зад гърба и, чакаше с нея.
— Влез — долетя приглушен глас.
На Ничи и се стори, че е no-скоро дълбокият, силен глас на Натан, а не Зед. В кръглата стаичка, където обикновено стоеше дядото на Ричард, тя завари Пророка и Ан, която бе пъхнала ръце в ръкавите на семплата си тъмносива рокля и стоеше търпеливо в очакване на поканените гости. Натан, в тъмнокафяв панталон и високи ботуши, със смачкана бяла риза и с дълга до земята мантия, приличаше повече на любител на приключенията, отколкото на Пророк.
Зед, облечен в едноцветната си роба, стоеше притихнал, скръстил ръце зад гърба си, край кръгъл прозорец с оловна рамка между библиотечни шкафове със стъклени вратички. Изглежда, бе потънал в размисъл, докато погледът му се рееше над Ейдиндрил, скътан в подножието на планината. Гледката беше приказна. Ничи веднага разбра защо Зед предпочита именно тази уютна стаичка. Рика понечи да затвори масивната дъбова врата зад себе си.
— Рика, миличка — подхвана Ан с отработената усмивка на Прелат и Морещицата веднага я погледна, — гърлото ми все още е ужасно пресъхнало от цялата пушилка вчера, след като онова отвратително същество подпали библиотеката. Би ли ми направила малко чай, можеш да му сложиш и лъжичка мед.
— Разбира се — отвърна Рика с ръка върху дръжката на притворената врата и сви рамене.
— Дали има още малко сухари? — запита Натан, широко усмихнат. — Правиш превъзходни сухари, особено, ако са топли.
Рика стрелна с поглед присъстващите в малката стая.
— Ще донеса сухари и чай с мед.
— Много ти благодаря, скъпа — възкликна Ан, чиято усмивка не слезе от лицето и, докато Рика не напусна стаята.
Зед продължаваше да гледа през прозореца и да мълчи. Без да обръща внимание на Ан и Натан, Ничи се обърна към магьосника.
— Рика ми каза, че си искал да ме видиш.
— Точно така — отговори Ан вместо Зед. — Къде е Ричард?
— На онова място, за което ви разказах. Преддверието между щитовете, където е в безопасност. Чете, търси информация, занимава се с типичните за един Търсач дейности, предполагам — Ничи сплете пръсти с пресилено внимание. — Е, значи и тримата искате да поговорите с мен за Ричард.
Натан изпръхтя в кратък смях, но Ан го стрелна с поглед и той се престори, че е искал да се покашля. Зед стоеше с гръб към останалите, взираше се през прозореца и не продумваше.
— Винаги си ми била умница — отбеляза Ан.
— Не е нужна кой знае каква прозорливост, за да се сетя — тросна се Ничи, като недвусмислено показа на Ан, че опитът и да пробутва евтини ласкателства няма да мине. — Спести си, моля те, хвалбите, докато не ги заслужа с действията си.
Натан и Ан се усмихнаха. Усмивката на Пророка дори изглеждаше непресторена.
Ласкателството беше чума, преследвала Ничи през целия и живот.
„Ничи, такова умно дете си, трябва да си по-всеотдайна.“ „Ничи, толкова си красива, най- очарователното създание, което някога съм виждал. Дай да те прегърна.“ „Ничи, скъпа моя, непременно трябва да вкуся от изящната ти женственост, не ме оставяй да умра, лишен от тази благодат.“
Празните ласкателства бяха за нея шперцът, с който крадецът се опитва да се докопа до нейните притежания.
— Какво мога да направя за вас — попита тя делово.
Ан, все още пъхнала ръце в ръкавите си, вдигна рамене.
— Трябва да поговорим с теб за злочестото състояние на Ричард. Беше голям шок да научим, че страда от делириум.
— Не мога да кажа, че не съм съгласна с това — рече Ничи.
— Имаш ли някакви идеи? — попита Прелатът.
Ничи плъзна пръсти напред-назад по великолепното лакирано писалище.
— Идеи? Какви по-точно идеи?
— Не се прави на толкова недосетлива — подхвана Ан без следа от предишната веселост. — Знаеш прекрасно какво имаме предвид.
Зед най-накрай се обърна, очевидно недоволен от подхода на Прелата.
— Тревожим се за него, Ничи, при това доста. Вярно, тревогата ни донякъде се дължи на пророчеството, според което той ще поведе войските ни и всички нас, но… — Той вдигна ръка и я отпусна с жест на безсилие. — Но всъщност сме сериозно притеснени за самия него. С Ричард става нещо. Познавам го от деня на раждането му. Прекарали сме дълги години заедно — и сами, и сред други хора. Не мога да ви опиша колко се гордея с това момче. От време на време прави странни неща, които ме разочароват и объркват, но никога не съм го виждал да се държи по този начин. Никога не е вярвал в такива налудничави истории. Не можете да си представите какво ми е, като го гледам в това състояние.
Ничи се почеса по веждата, като използва жеста, за да отмести поглед от изпълнените с болка светлокафяви очи на магьосника. Побелялата му коса бе по-разчорлена от обичайната си рошавост. Изглеждаше по-слаб от обикновено — направо измършавял. Имаше вид на човек, който не си е доспивал седмици наред.
— Мисля, че разбирам чувствата ти — увери го тя. Пое дълбоко дъх, замислена, после бавно поклати глава. — Не знам, Зед. От онази сутрин, когато едва дишаше и беше на косъм от смъртта, се опитвам да разбера какво става.
— Ти спомена, че е загубил доста кръв — подхвърли Натан. — И че няколко дни е бил в безсъзнание.
Ничи кимна в знак на потвърждение.
— Възможно е състоянието, в което се е намирал, неистовият страх, че не може да си поеме дъх и ще умре от задушаване, да са го подтикнали да си въобрази човек, който милее за него — един вид самозаблуда за успокоение. И на мен ми се е случвало в моменти на силен страх: премествам се мислено на друго, по-приятно място, където се чувствам в безопасност. Що се отнася до Ричард, предвид обилната кръвозагуба и необичайно дългия сън след раняването, чиято цел е била да възстанови част от силите му — достатъчно, за да може да преодолее тежкото изпитание… Та през цялото това време блянът му се е разраствал и се е загнездвал все по-здраво в ума му.
— И е обсебил мислите му — допълни Ан.
— Именно — срещна погледа и Ничи.
— И сега какво? — обади се Зед.
Ничи обърна очи нагоре и се загледа в тежките дъбови греди по тавана. Търсеше точните думи.
— Вече не знам. Не съм специалист. Не съм се занимавала точно с лечителство. Предполагам, че вие тримата сте запознати доста по-добре от мен с подобни болести.
— Виж, специално по този въпрос няма да спорим — несъмнено си права — вметна язвително Ан, очевидно доволна от признанието на другата жена.
Ничи ги изгледа подозрително и тримата.
— Та какъв според вас е проблемът на Ричард?
— Ами още не сме готови — заговори Зед — да изключим няколко фактора, които…
— Мислила ли си за заклинание за любов? — попита Ан и фиксира Ничи с острия си поглед, с който разтреперваше послушниците и ги караше да си признават всички дела и прегрешения.
Но Ничи отдавна не беше послушница и строгият поглед на бившата и началничка не можеше да я стресне. След онзи случай, когато в изблик на ярост Джаганг я хвана за гърлото с месестата си лапа и стовари юмрука на другата си ръка в лицето и, един втренчен поглед трудно можеше да разтрепери Ничи.
