Не мисля, че някой от тях — имам предвид Ан, Натан и Зед — предприема с желание тази стъпка. Но Ан е убедена, че никой освен теб не може да ни изведе по пътя към спасението на каузата. Тя вярва, че пророчеството е категорично по въпроса — ти си единственият ни шанс. Затова е готова на всичко, за да ти помогне да се оправиш. Иначе с всички ни е свършено.
Зед не искаше, но те му показаха съобщение в дневника и го убедиха.
— Какво съобщение?
— Вирна е с Д’харанската армия. Тя е изпратила съобщение, че бойният дух в редиците ни е спаднал, защото ти не си сред войниците. Вирна се опасява, че ако не застанеш начело в боя, момчетата може да откажат да продължат. Изпратила е отчаяно писмо с въпроса дали Ан е успяла да те намери. Интересува се кога могат да те очакват сред войниците, за да ги поведеш в предстоящата битка с Императорския орден.
— Разбирам защо тримата са толкова притеснени — отрони смаян Ричард, — но да те помолят да използваш Субстрактивна магия…
— Знам. Според мен това е крайна мярка, която са предприели, водени от отчаяние, не от разум. Но аз се опасявам, и това е по-лошото, че ще разберат, че не смятам да направя това, което искат от мен. Тогава ще решат, че не бива да пропускат тази последна възможност. Единственият начин ще бъде да се опитат сами да те излекуват. А подобно хаотично бърникане в човешкия мозък може да има непредвидими — меко казано последици.
Отчаяни са, защото се опасяват, че времето ни изтича и че Джаганг скоро ще ни отнеме завинаги възможността да се борим за спасяването на живота. Според тях това е единственото решение. Вече никой и нищо не може да ги убеди в противното.
Затова трябва да се махнеш оттук незабавно, Ричард. Съгласих се само привидно с плана им, за да те предупредя и да ти дам време да се измъкнеш. Ако искаш да избягаш, трябва да тръгнеш незабавно.
Само като си помисли какво крояха да му причинят, Ричард се почувства замаян.
— Това е сериозен проблем. Не мога да прикривам следите си с магия така, както го прави Зед. Ако са толкова твърдо решени да го направят, както ти твърдиш, със сигурност ще тръгнат след мен. Ако ме последват и ме изненадат, какво ще правя? Ще се бия с тях ли?
Тя разпери ръце в знак на отчаяние.
— Не знам, Ричард. Но видях колко твърдо са решили да го направят. Каквото и да кажеш, няма да ги убеди, че не бива да го правят, понеже според тях ти се намираш в състояние на дълбока заблуда, което ти пречи да разсъждаваш нормално. Затова смятат, че е в твой интерес и за твое добро да направят нещо. Може да го правят от любов, но не бива да постъпват така. Добри духове, аз също смятам, че страдаш от подобен проблем, но просто не мога да им позволя да го направят.
Ричард я стисна за рамото с благодарност, после се обърна с гръб, за да осмисли нещата в цялост. Беше му трудно, дори невъзможно да повярва, че Зед може да се съгласи на подобно нещо. Той просто не е такъв човек.
Не е такъв човек.
Разбира се. И Ан не е такава, за нея не е присъщо да се държи толкова рязко и да говори толкова категорично за това как Ричард трябва да бъде принуден да изпълнява ролята, предначертана му от пророчеството. Калан промени всички, които я познаваха. Тя помогна на Ан да прозре, че Ричард не е предназначен да следва буквалното значение на пророчеството, все едно е някаква книга с инструкции и напътствия.
Откакто Калан изчезна, всички се промениха. Зед също бе по-различен, при това ни най-малко не в благоприятна посока. Дори Кара се промени. Продължаваше да играе перфектно ролята си на защитник на Ричард, но сега като че ли го правеше по някак по… женствен начин. Ничи също се промени, макар че при нея резултатът бе някак по-позитивен, поне според Ричард, поне от негова гледна точка. Тя забрави всичко, свързано с Калан, и започна да се държи по-приятелски с него въпреки собствените си убеждения и интереси. Беше решена да го следва повече от всякога, независимо от всичко, което той говореше и правеше. Беше му по-отдадена и сякаш правеше всичко, за да го защити, за да не позволи да пострада по някакъв начин.
При Зед промяната бе някак по-притеснителна. Както и при Ан, която се държеше изключително авторитарно и държеше на всяка цена да наложи своето в поведението на Ричард, да го накара да прави онова, което тя смята за важно.
Ричард полагаше неимоверни усилия да убеди хората около себе си, че последствията от изчезването на Калан са далеч по-мащабни и сериозни, отколкото всички те си представяха — всички, с изключение на него, разбира се. Промяната в поведението им, при някои по-завоалирана, при други — съвсем явна, бе допълнително проявление на тези последствия. Дори самият Ричард не можеше да прецени в цялост колко сериозно е всичко.
Нещата се променят. Ричард не можеше да допусне минали събития да променят реалността на съществуващото в момента. Беше важно да проумее истината за нещата, такива, каквито са сега, и да не мисли какви са били преди. Ничи се бе превърнала в повече от негов съюзник. Кара се грижеше за безопасността му с не по-малка отдаденост, но някак по по-друг начин. Ала на Зед, Ан, а вероятно и на Натан като че ли вече не можеше изобщо да разчита, особено за важни неща.
Ричард трябваше да вземе предвид промените у хората и да действа в съгласие с тях. Не биваше да забравя своите цели и трябваше да продължава да се бори за постигането им, дори това да означава, че няма пълно доверие на най-близките си хора, на хората, които знае, че го обичат.
С изчезването на Калан всичко се промени. Правилата се промениха.
Обърна се към Ничи.
— Не би могло да се случи в по-неподходящ момент. Току-що прозрях истината. „Четириглавата змия“ са Сестрите на мрака.
— Сестрите на Джаганг ли?
— Не, моите бивши учителки — Сестрите Тови, Сесилия, Армина и тяхната водачка — Сестра Улиция. Сестра Улиция назначи всичките ми учителки, включително и тебе.
— Но това е лудост, Ричард. Не раз…
— Напротив, не е лудост. Онази сутрин, когато си мислех, че съм видял три клона да се поклащат, а нямаше никакъв вятър, изобщо не са били клони. Били са Сестрите, които са сновели в сумрака.
— Но Джаганг сложи ръка върху всички Сестри на мрака.
— Не е вярно.
— Той е пътешественик по сънищата, Ричард. Благодарение на връзката си с теб Сестрите на светлината, които са свободни, се измъкнаха от лапите му, но той залови онези Сестри — нали бяха там, с тях, когато Джаганг се докопа до нас. Те са Сестри на мрака; без връзката те са безпомощни срещу пътешественика по сънищата. Моите… чувства ме свързаха с теб и ми позволиха да се измъкна от неговия контрол. Другите обаче не успяха. Те не са ти верни и не биха могли да бъдат.
— Напротив, не е така. Те се заклеха във връзката си с мен.
— Моля! Не, това е абсурд.
— Когато това стана, ти не беше с тях — поклати глава Ричард. — Случи се, когато ордите на Джаганг се опитваха да превземат Двореца на пророците. Сестра Улиция и бившите ми учителки, с изключение на теб, понеже не беше там, и на Лилиана, която беше мъртва, знаеха къде е задържана Калан. Искаха да се освободят от лапите на Джаганг и затова ми направиха предложение. Размениха информацията за местоположението на Калан срещу възможността да им позволя да ми се закълнат във вярност, за да избягат от властта на пътешественика по сънищата.
Ничи остана като гръмната, не можеше да повярва на ушите си. Самата идея и се струвайте толкова невъзможна, че просто не знаеше какво да каже. Пое си дълбоко дъх, за да може да се съсредоточи и да оформи в главата си някакво възражение.
— Ричард, време е да престанеш да развихряш въображението си по този начин. Това, което казваш, просто не се връзва. Змията, за която твърдиш, че си се досетил, всъщност би трябвало да има пет глави. Забравяш Мериса.
— Не, Мериса е мъртва. Тя се опита да ме убие — нападна ме. Каза, че възнамерява да се изкъпе в кръвта ми.
