и го измери с онзи типичен поглед на Морещица, от който Ричард се изпотяваше. — Ако те нападнат и им бъде позволено да успеят, понеже не искаш да ги нараниш, когато приключат, вече няма да си спомняш онази жена, Калан. Това ли искаш?
Ричард стисна зъби и след малко въздъхна дълбоко.
— Не, не го искам. Да се опитаме да не позволим да се стигне до подобни неща. Ако обаче все пак се стигне, вероятно трябва да направим каквото предлагаш. Не можем да им позволим да осъществят плановете си. Само ви моля, ако се наложи да им попречим, да не използвате повече сила, отколкото е нужно.
— Колебанието е грешка, която отваря пътя към разгрома — рече Кара. — Ако не се бях поколебала като момиче, сега нямаше да съм Морещица.
Ричард осъзнаваше, че е права. Мечът на истината го бе научил поне на това. Танцът със смъртта не позволяваше допускане на компромис между живота и смъртта.
Отпусна ръка на рамото на Кара.
— Разбирам.
— Къде смяташ, че ще те причакат? — попита Ничи, докато сините и очи шареха неспокойно наоколо.
— Нямам представа — призна Ричард и закачи палци на ремъците на раницата си. — Магьосническата кула е огромна, но в крайна сметка се излиза само от едно място. При положение, че имаме възможност да изберем ужасно много маршрути, предполагам, че ще предпочетат да ни причакат в близост до изхода, някъде при портика, да речем.
— Има и друг изход, Господарю Рал — обади се Рика, но щом той я погледна, тя като че се почувства неудобно.
— Какви ги говориш?
— Освен през централния вход може да се мине и от другаде. Но маршрутът минава през самите недра на Кулата.
— Откъде знаеш?
— Дядо ти ми го показа.
Ричард нямаше време за чудене.
— Ще можеш ли да го намериш сама?
— Да, надявам се, че ще мога — отвърна Морещицата след кратък размисъл. Определено не ми се ще да се изгубим някъде там долу, така че ще се постарая. Всъщност пътят минава точно оттук, така че няма да е толкова трудно.
Ричард посегна да отпусне длан върху ефеса на меча си. Но не го намери. Вместо това просто разтърка ръце.
— Ами да пробваме през тайния изход.
— Последвайте ме — рече Рика и се обърна, при което русата и плитка се завъртя на тила и.
Ричард пусна Ничи да върви пред него, Кара остана последна. Но не бяха изминали и десетина крачки, когато той пак се спря. Обърна се и се огледа.
Всички проследиха погледа му и се зачудиха какво ли го е смутило.
— И оттам не можем да минем — обърна се той към Рика. — Зед ти е показал този изход. Той познава Морещиците и е наясно, че колкото и прекрасно да сте се разбирали двамата, ако имаш възможност за избор, ще избереш мен. Освен това Зед е по номерата. Ще остави Ан и Натан да охраняват главния вход, а самият той ще обсади маршрута, който ти е показал, Рика.
— Е, ако наистина има само два изхода от Кулата — обади се Ничи, — тогава явно ще трябва да се разделят, за да покрият и двете възможности. Но това ще стане само в случай, че Зед си спомни, че е казал на Рика за тайния изход. Може да забрави или да си помисли, че тя няма да ти каже. Възможно е да не заварди пътя отсам.
Ричард бавно поклати глава, загледан някъде другаде — към широката платформа край пътеката около тинята на дъното на мрачната кула.
— Макар това, което казваш, да е възможно, би било глупаво да разчитаме, че Зед може да допусне подобна стратегическа грешка.
Ничи му се видя леко притеснена.
— Виж, ти не можеш да използваш силата си, без да рискуваш да призовеш звяра, но това не важи за мен. А моите възможности далеч надвишават тези на Зед. Ако се разделят, както предполагаш, че ще стане, значи няма да ни се наложи да се преборим едновременно с тримата.
— Така е, но не ми се ще да изпробвам нещата така, особено в Кулата. Предполагам, че тук има защити, създадени специално за да предпазват Първия магьосник, в случай че бъде нападнат. Може да се опиташ да го оплетеш в някаква заплетена мрежа, за да го забавиш и да спечелим преднина, а с това просто действие да отключиш смъртоносни щитове. Освен това, дори да постигнеш успех, това не е гаранция, че той няма да намери начин да ни подгони.
Ничи скръсти ръце.
— Е, какво предлагаш?
Той се обърна и се вгледа в сините и очи.
— Предлагам да се измъкнем по маршрут, който няма да могат да проследят.
— Моля?
— Плъзгата.
Всички погледи се забиха в мрачния коридор, сякаш очакваха да видят Плъзгата спотаена в някой ъгъл, готова да им предложи надежден транспорт.
— Ами да — обади се Кара, — можем да избягаме, без дори да разберат, че ни няма. Няма да оставим следи. Нещо повече — така ще се озовем на огромно разстояние от опасността. Няма да могат да ни настигнат по никакъв начин.
— Именно — тупна я Ричард по рамото. — Хайде да вървим.
Той хукна по коридора и другите го последваха. Мина през изтърбушената врата. Вътре в стаята на Плъзгата Ничи използва магията си, за да запали факлите, закачени в скоби по стените, и всички наобиколиха кладенеца.
— Има само един проблем — обади се Ричард, внезапно сетил се нещо, докато надзърташе в черната бездна пред себе си. Вдигна поглед към Ничи.
— За да повикам Плъзгата, ще трябва да използвам магия.
Тя си пое дълбоко дъх и го изпусна през стиснатите си зъби.
— Виж, това е сериозен проблем.
— Не е задължително — намеси се Кара. — Шота спомена, че използването на магията ти може да извика звяра кръвопиец. Но той действа напосоки. Когато използваш магията си, е логично да те открие чрез нея, но звярът не действа логично. Както каза Шота, може да дойде, когато използваш магията си, но може и да не дойде. Не можеш да го предвидиш.
— Пък и е напълно сигурно, че не можем да излезем от Кулата, без да се изправим срещу тримата магьосници — изтъкна Ничи.
— Опитаме ли се да избягаме, ще се сблъскаме с два проблема — продължи Ричард, — да минем покрай тримата и да не им позволим да се доберат до мен, за да ме „лекуват“. Това тук ми се струва по-добрият избор. Плъзгата е вариант, който ще ни позволи да избягаме, без Зед, Ан и Натан да разберат къде сме се дянали и къде да ни търсят. Наред с това няма да се наложи да влизаме в директна схватка с тях, а както споменах, никак не ми се ще да го правя. Обичам дядо си. Не искам да ми се налага да се защитавам от него.
— Не ми е приятно да го кажа, но и според мен това е по-добрият избор — подкрепи го Кара.
— И аз съм съгласна — рече Рика.
— Повикай Плъзгата. — Ничи отметна назад кичур коса и надникна в кладенеца. И побързай, преди да са дошли да видят защо се бавя.
Ричард не се поколеба. Простря юмруците си над кладенеца. За да призове Плъзгата, трябваше най- напред да извика собствената си дарба, в което не бе особено добър. Но все пак не му беше за пръв път. Трябваше да успее.
