нещо, никой от нас няма правото да съди дали действията му са правилни или грешни.
Ничи пак погледна Ричард.
— Ти какво очакваше от клетия човечец? Той и другарят му биват довлечени тука от някаква сган без никакви обвинения, без процес, без дори да им се даде възможност да дадат някакви обяснения. Отнасяш се с човека като с животно, а после се изненадваш, че предприема нещо от объркване и страх?
Нима очакваш Джаганг Справедливия да реши да даде на народа ни още един шанс да постъпи правилно и вярно, след като се държим по този начин? Този мъж имаше право да се страхува за живота си, при положение че е обграден от такава безмозъчна сбирщина, каквато видя около себе си.
Като съпруга на кмета няма да допусна подобно поведение! Разбрахте ли! Кметът няма да се зарадва да разбере колко позорно са се държали някои от нашите съграждани тази вечер. В отсъствието на кмета ще се погрижа да се държим подобаващо. А сега свали меча.
Ричард постепенно започваше да разбира защо тя прави всичко това, така че не направи опит да и отговори, а само покорно прибра меча си.
Щом ръката му се отдели от оръжието, гневът му стихна. Краката му се подкосиха. Убиването на хора си оставаше отвратително деяние, колкото и да бе справедливо и оправдано, колкото и пъти да го бе правил.
Като не искаше да разваля сценария на Ничи, той смирено отпусна глава на гърдите си.
Тя заби гневния си поглед в тълпата. Хората инстинктивно отстъпиха.
— Ние сме миролюбиви. Нима всички забравихте дълга си към ближния? Предписанията на Създателя? Как да се надяваме, че един ден императорът ще ни вземе отново в братството на Императорския орден, ако се държим като зверове, като чудовища?
Тълпата не смееше да гъкне. Ричард силно се надяваше и те да са осъзнали, че Ничи има причина да се държи така и няма да опропастят усилията и.
— Като съпруга на кмета няма да допусна безсмислена жестокост, която да отрови хората и бъдещето ни.
Една от по-младите жени вдигна ръце на хълбоците си и направи крачка напред.
— Но те ни…
— Не бива да забравяме нито за миг дълга си към ближния — прекъсна я Ничи със заплашителен глас. — Трябва да преодолеем егоистичните си желания.
Тайничко стрелна Виктор с очи, той разбра намека и дръпна жената назад, за да е сигурен, че ще си държи устата затворена.
Ничи огледа стражите.
— Наша отговорност е да насочваме и ръководим ближните си, не да ги убиваме. Тази нощ бе убит един човек. Властите ще трябва да се запознаят със случая и да решат какво ще стане с дърводелеца. А дотогава по-добре някой да се погрижи той да отиде зад решетките. Междувременно в качеството си на съпруга на кмета няма да допусна същата съдба да сполети другия нещастник.
Знам, че съпругът ми ще иска да оправи нещата, но също така знам и че едва ли би се зарадвал да оставим работата недовършена само защото той отсъства. Той би се заел незабавно, затова ви заповядвам да изведете другия гражданин извън града и да го освободите. Оставете го да си върви по пътя с мир. Няма да му сторим нищо лошо. Дърводелецът, както вече казах, ще бъде задържан, докато бъде възможно да го изправим пред съответните власти, за да отговаря за отвратителните си деяния.
Виктор се поклони.
— Мъдро решение, госпожо. Сигурен съм, че съпругът ви, кметът, ще бъде доволен, че решихте да действате от негово име.
Докато главата му бе сведена пред нея, тя го стрелна с пламнал поглед. Миг по-късно се извърна, за да застане пред втория пленен шпионин. Поклони му се с глава.
Ричард забеляза, че в суматохата връзките на деколтето на роклята и са се разхлабили. Онзи не пропусна да забележи този факт. Дълбокият и поклон го дари с дълготрайна гледка към гърдите и. Очите му се откъснаха от там доста след като тя бе вдигнала глава.
— Надявам се, ще приемете извиненията ни за нечовешкото отношение към вас. То влиза в категорично противоречие с нашите разбирания. Ние сме възпитавани да уважаваме всички хора като братя и като равни.
Онзи направи физиономия, един вид, че ще се опита да им прости за лошото посрещане.
— Разбирам защо сте толкова докачливи, хора. При цялата тая история с бунта срещу Императорския орден и всичко това…
— Бунт ли? — Ничи махна с ръка. — Глупости. Беше едно дребно недоразумение. Част от работниците… — Посочи Ричард, без да го поглежда — … като тези невежи, самолюбиви мъже тук, искаха да облагодетелстват себе си и да получават по-високи заплати. Това беше — нищо повече. Както често казва мъжът ми, недомислена и лошо изпълнена работа. Егоистите всяха паника, която излезе извън контрол. Също като тази ужасна трагедия сега — недоразумение, довело до ненужното нараняване на това невинно чедо на Създателя.
Онзи я изгледа продължително с непроницаем поглед.
— Всички ли в Алтур’Ранг споделят това мнение?
— Е, подкрепян от мнозинството от гражданите на Алтур’Ранг — въздъхна Ничи, — съпругът ми, кметът, със сигурност го споделя. Той положи много усилия да вразуми лудите глави и размирниците. Заедно с представители на народа направи нужното, за да помогне на тази шепа реакционери да осъзнаят допуснатите грешки и да разберат колко много ще навредят на всички нас с поведението си. Те действаха, без да мислят за великото добро. Съпругът ми изправи водачите на размирниците пред народния съвет, който им наложи заслужено наказание. Повечето се разкаяха. В същото време той работи за реформирането и обучението на по-ниско образованите слоеве на населението.
Мъжът сведе почтително глава.
— Моля, предайте на съпруга си, че е мъдър човек и че има мъдра съпруга, която осъзнава мястото си в услуга на великото добро.
— Да, именно — на великото добро — кимна на свой ред Ничи. — Съпругът ми обича да казва, че въпреки личните си желания и чувства винаги и преди всичко сме длъжни да се съобразяваме с великото добро; че въпреки личните жертви трябва да мислим за доброто на хората, а не да се придържаме към греховните изкушения на собствените си стремления и алчността си. Никой няма право да поставя себе си над добруването на другите.
Ничи явно докосна чувствителна струна у мъжа. Тези идеи бяха заложени в основата на ученията на Императорския орден. Тя знаеше точно кои струни.
— Съвсем точно казано — рече онзи доволно и плъзна още един поглед надолу към деколтето и. — А сега е време да вървя.
— Накъде ще се отправите? — попита тя, а ръката и свенливо пристегна връвта на деколтето и.
Очите му се вдигнаха към лицето и.
— Ами просто пътуваме. Насочили сме се на юг, където са семействата ни. Надявахме се да намерим работа там. Всъщност не познавах добре своя спътник. Просто през последните няколко дни пътувахме заедно.
— Имайки предвид случилото се тази нощ, съм убедена, че съпругът ми, от съображения за личната ви безопасност, би ви предложил да продължите пътуването си незабавно — още повече, като се има предвид наличието на бунтовнически елементи в града ни. Една трагедия стига за тази вечер. Не бихме искали да рискуваме да се случи още една.
Мъжът огледа със свиреп поглед насъбралата се тълпа. Спря очи върху Ричард, който обаче не вдигаше глава.
— Да, разбира се, госпожо. Моля, предайте нашите благодарности на господин кмета, задето полага толкова усилия да върне размирниците в правия път на Създателя.
— Осигурете на този гражданин безпрепятствено излизане от града — заповяда Ничи на стражите. — Вземете достатъчно хора, за да е сигурно, че няма да има повече неприятности. Няма нужда да ви напомням колко ще се разочарова кметът и градският съвет, ако с този човек се случи нещо неприятно. Той трябва да продължи пътя си по живо, по здраво.
