— И вероятно поради тази причина не знаете, че във ваше отсъствие командващият генерал затегна мерките за сигурност в тази зона.
— Чудесно. Като го спомена, дошла съм да се срещна с командващия генерал Тримак.
— Много добре, Господарке — кимна онзи. — По стълбите, на последния етаж. Ще ви посрещнат, за да удовлетворят желанието ви.
Когато двамата стражи отстъпиха, Бердин се усмихна изкуствено и мина, следвана по петите от Вирна.
След като минаха по мек килим на златни и сини мотиви, стигнаха до стълбище от изящен жълтеникав мрамор, изпъстрен с червеникави жилки. Вирна за пръв път виждаше подобен материал. Беше удивително красив, с полирани балюстради във формата на вази и с широк парапет, който бе приятно гладък и хладен на пипане.
Когато се изкачиха на първата площадка и направиха завой, Вирна забеляза, че горе сноват не само гвардейци от охраната, ами като че ли ги очакваше цяла армия войници. През това препятствие Бердин нямаше да мине толкова лесно.
— Защо има толкова много униформени? — попита Вирна.
— На горния етаж, малко по-нататък по коридора — прошепна в отговор Бердин, — се намира Градината на живота. Преди там имахме известни проблеми.
Чу се глъчка и дрънчене на оръжия.
Щом двете жени изкачиха стълбата, ги посрещна отряд от въоръжени мъже, повечето с извадени в готовност оръжия. Вирна забеляза, че доста от тях са от онези с арбалетите и черните ръкавици. Само дето сега арбалетите бяха заредени със стрелите с червените пера.
— Кой командва тук? — попита Бердин, без да се смути от присъствието на толкова много въоръжени мъже.
— Аз — чу се властен мъжки глас някъде отдясно. Мъжът, който тръгна да си проправя път между войниците, беше синеок. Първото, което правеше впечатление, бе бледите белези по бузата и челюстта му.
Щом го видя, Бердин грейна в усмивка.
— Генерал Тримак!
Войниците му сториха път и не след дълго той се озова най-отпред. Преди да насочи вниманието си към Бердин, той най-внимателно огледа Вирна, както и се стори, с едва доловима усмивка.
— Добре дошла при нас, Господарке Бердин. Отдавна не съм ви виждал.
— Сякаш цяла вечност. Чудесно е човек да се върне у дома. — Вдигна ръка, за да му представи Вирна. — Това е Вирна Совънтрийн, Прелат на Сестрите на светлината. Лична приятелка на Господаря Рал и ръководител на родените с дарбата към войските на Д’Хара.
— Прелате — поздрави с почтително кимане генералът, но без да откъсва пронизителния си поглед от Вирна.
— Вирна, това е командващият генерал Тримак от Първи гвардейски отряд към Народния дворец на Д’Хара.
— Първи гвардейски отряд ли?
— Когато Господарят Рал си е у дома, ние сме стоманеният обръч около него, Прелате. Готови сме да паднем до последния човек, още преди злото дори да си е помислило да тръгне към него. — Погледът му зашари между двете жени. — Сега, поради огромните разстояния, можем съвсем смътно да усетим, че Господарят Рал е някъде на запад. Да знаете къде по-точно се намира той? И кога можем да го очакваме?
— Мнозина биха искали да знаят отговора на тези въпроси, генерале — отвърна Вирна. — Боя се, че сте последен в една доста дълга редица от чакащи да разберат това.
Мъжът и се стори искрено разочарован.
— Ами войната? Някакви новини?
— Императорският орден раздели войските си.
Войниците се спогледаха многозначително. Лицето на Тримак посърна от тревога, докато очакваше още информация.
— Орденът остави значителна част от силите си оттатък планината, близо до Ейдиндрил в Средната земя. Бяхме принудени да оставим войски и част от Сестрите и магьосниците да охраняват проходите, за да не пробият вражеските сили в Д’Хара. Голям контингент елитни вражески войски в този момент се придвижва през Средната земя. Смятаме, че планът им е основната част от войските им да заобиколят планините отдалеч и постепенно да се качат насам, за да атакуват Д’Хара от юг. Ние отправихме основния си контингент на юг, за да пресрещнем врага.
Мъжете посрещнаха новината с гробно мълчание. Стояха притихнали, без да реагират по никакъв начин на може би най-съдбовната новина, която бяха чували за немногото си години живот. Тези момчета наистина бяха от стомана.
Генералът обърса лицето си с ръка, сякаш всеобщата тревога бе съсредоточена изцяло в него.
— Да разбирам ли, че войските ни, които са се насочили на юг, са близо до двореца?
— Не. Все още са доста далече на север. Ако няма конкретна необходимост, няма смисъл да пришпорваме армия с тези размери да се придвижва бързо. Разстоянието, което трябва да изминем, е доста по-кратко от това, което стои пред Джаганг. А императорът придвижва своите войски доста бавно. Затова преценихме, че ще е по-добре да се погрижим войниците ни да са здрави и силни, а не да ги изтощаваме със скоростен дълъг поход на юг. Двете с Бердин избързахме, понеже се налага спешно да разгледам някои книги в двореца… Касае се за въпроси, свързани с магия. И понеже така или иначе съм тук, ми се стори удачно да проверя как стоят нещата и в Градината на живота, за да сме сигурни, че всичко е наред.
Генералът въздъхна и забарабани с пръсти по широкия си кожен колан.
— Ще ми се да ви помогна, Прелате, но имам заповедите на трима магьосници да не пускам абсолютно никого вътре. Бяха доста категорични — никой, дори градинарите, не бива да стъпва вътре.
— Кои са тези трима магьосници?
— Първият магьосник Зорандер, после лично Господарят Рал и накрая магьосник Натан Рал.
Натан. Трябваше да се досети, че той ще се опита да се направи на важна клечка в двореца, несъмнено изигравайки драматично ролята си на роден с дарбата Рал, праотец на Ричард. Вирна се запита какви ли още каши е успял да забърка Пророкът, докато е бил в двореца.
— Господин генерал, аз съм Сестра, Прелат на Сестрите на светлината. Двамата с вас сме от една и съща страна на барикадата.
— Сестра — подхвана Тримак, като я погледна с укор. — Вече бяхме посетени от една Сестра. Преди известно време. Нали си спомняте, момчета? — Огледа мрачните лица около себе си, после пак втренчи поглед във Вирна. — С чуплива кестенява коса до раменете, горе-долу с вашия ръст, Прелате. Липсваше и кутрето на дясната ръка. Може би се сещате? Предполагам, че е била от вашите Сестри.
— Сестра Одет — кимна Вирна. — Господарят Рал ми разказа какви проблеми ви е създала. Но тя, така да се каже, беше от падналите Сестри.
— Да ви кажа честно, не ме вълнува много от коя страна на милостта на Създателя е служила в деня, когато ни посети. Знам само, че за да се добере до Градината на живота, изби около триста души. Триста! А на излизане помете още стотина. И ние не можахме да и попречим по никакъв начин. — На фона на пламналото му лице белезите му изглеждаха още по-белезникави. — Имате ли представа какво е да гледаш как хора издъхват пред очите ти и да не можеш да направиш абсолютно нищо? Знаете ли какво е не само да си отговорен за техния живот, а и да си наясно, че дългът ти повелява да не допускаш тази жена в двореца… И въпреки всичко да не можеш да направиш нищо, за да елиминираш заплахата?
Вирна не издържа на разпаления поглед на мъжа и сведе глава.
— Съжалявам, генерале. Но тя беше от враговете на Господаря Рал. Аз не съм. Аз съм на вашата страна. Моята цел е да попреча на тези като нея.
— Може и така да е, но заповедите, които получих от Зед и лично от Господаря Рал — след като уби тази зла вещица, — бяха никой друг да не бъде допуснат тук. Никой. Дори собствената ми майка да бяхте, нямаше да ви пусна да припарите вътре.
Нещо не и се връзваше.
