Зед погледна за пореден път града под Магьосническата кула.
— Ако Анарго е прав, може да спечели всичко при Заево. Веднага щом приключи с мен, ще даде знак на своите магьосници, които ще започнат поголовна сеч. След това ще могат да разбият сърцето на Средната земя — Ейдиндрил, практически необезпокоявани.
Анарго си прави сметките да ме е убил и да е унищожил силите ни преди падането на снега. Дотогава смята да е оковал народа на Средната земя и да подаде бича на Панис Рал.
Офицерът подскочи като опарен.
— Смятате да действате според плана на Анарго и да отидете там, където ви очаква?
Зед сви рамене.
— Нима имам избор?
— А поне нямате ли представа как възнамерява да ви убие, за да вземем някакви предпазни мерки? Да се подготвим?
— Опасявам се, че не. — Очевидно отегчен от разговора, той махна с ръка. Насочи вниманието си към Аби. — Стрелците имат бързи коне. Ще яздим неуморно. Скоро ще пристигнем в родния ти край. Не бой се, няма да закъснеем. Ще можем спокойно да се заемем със задачата си.
Аби само кимна. Не можеше да изрази с думи нито облекчението си от факта, че молбата й е удовлетворена, нито срама си, че молитвите й са чути. Но чувството, което болезнено стискаше гърлото й, бе ужас пред това, което й предстоеше да стори, защото плановете на Д’Харанците й бяха известни.
Единствените останки от любимите брадати свинчета на Аби бе купчина изсъхнали вътрешности, над която кръжаха рояци мухи. Бяха изклани дори животните за разплод, които майка й и баща й им бяха подарили за сватбата.
Избора на съпруг дължеше на родителите си. Тя не го бе виждала никога в живота си, тъй като той бе чуждоземец — от градчето Линфорд, откъдето родителите й бяха купили свинете. Аби гореше от желание и нетърпение да види що за човек са й избрали. Надяваше се да е някой веселяк, който да понася трудностите на живота с усмивка.
Когато видя Филип за пръв път, си рече, че пред нея стои най-сериозният човек на земята. Сякаш младото му лице не знаеше що е усмивка. Онази първа нощ тя заспа, обляна в сълзи — не можеше да се пребори с мисълта, че ще прекара дните си с тъй мрачен човек. Реши, че занапред животът й ще бъде пронизан от острите шипове на безрадостната съдба.
Постепенно обаче откри, че Филип е работяга, който гледа на живота с широка усмивка. Впоследствие той й бе признал, че първият ден умишлено се е преструвал на сериозен, за да не би родителите й да си рекат, че дават дъщеря си на недостоен за нея развей-прах. Аби съвсем скоро разбра, че Филип е човек, на когото може да се разчита. Докато дойде времето да се роди Джана, вече го бе заобичала.
Сега животът на Филип, както и на мнозина други, зависеше от нея.
Аби зарови отново костите на майка си и обърса ръце. Оградата, която бащата на Джана ремонтираше толкова често, беше на трески. Щом стигна до къщата, Аби забеляза, че вратата на плевнята е изкъртена. Всичко, което можеше да бъде изядено от животно или човек, бе отмъкнато. Аби нямаше спомен родният й дом някога да е изглеждал тъй гол и опустял.
Все едно, рече си тя. Единственото, което има значение, е да си върне Джана. Огради се поправят. Свине се подменят — някак си, някой ден. Дете обаче не можеше да си купи.
— Как стана така, че отведоха всичките ти домашни — мъжът, детето и баща ти, а теб не? — попита Зед, докато оглеждаше руините.
Аби прекрачи разбития праг. Днес къщата изглеждаше неподозирано мъничка. Преди да отиде в Ейдиндрил, в Магьосническата кула, всичко й се виждаше просторно и пълно с живот. От смеха и разказите на Филип непретенциозната им стаичка ставаше уютна и топла. Рисунките му на животни, надраскани с въглен върху каменното огнище, радваха Джана.
— Ей там ни е избата — посочи с ръка пода. — Когато те дойдоха, бях вътре.
Зед побутна с върха на ботуша си халката, с която се вдигаше капакът.
— Значи са отвеждали мъжът и дъщеря ти, а ти не си се показала. Докато дъщеря ти е крещяла името ти, не си изскочила да й помогнеш.
Аби с мъка отвори уста.
— Знаех, че ако изляза, ще заловят и мен. Единственият шанс за семейството ми бе да изчакам и после да потърся помощ. Майка ми винаги ме е учила, че дори една чародейка се превръща в глупачка, ако действа глупашки. Все ми повтаряше да обмислям добре нещата, преди да действам.
— Мъдър съвет. — Зед остави надупчения черпак, който въртеше в ръката си и положи длан на рамото й. — Представям си колко ти е било трудно да пренебрегнеш зова на дъщеря си и вместо да й помогнеш, да постъпиш мъдро.
Аби едва успя да прошепне:
— Ти говориш през устата на добрите духове. — Посочи през прозореца. — Ей там, отвъд Заековата река, се намира Заево. Поеха нататък. Освен Джана и Филип с тях имаше и други пленници. Войската разположи лагера си по хълмовете над реката.
Зед постоя известно време прав, загледан в отсрещните хребети. Когато най-сетне проговори, сякаш се обръщаше по-скоро към себе си, отколкото към нея.
— Надявам се тази война скоро да свърши. Добри духове, сложете край на войната.
Аби не бе забравила обещанието, което бе дала на Майката Изповедник и не попита нито веднъж за дъщерята и убитата жена на Зед. По време на скоростното им пътуване към Заево тя изля пред него любовта си към Джана. Вероятно сърцето му се е късало от мъка по собствената му дъщеря, попаднала в жестоките ръце на същия враг. Все пак той бе пожертвал живота й в името на чуждото бъдеще.
Зед отвори вратата на съседната стая.
— А там? — надникна той в малката стаичка.
Аби се отърси от мислите си.
— Това е спалнята. В дъното има заден изход към градината и плевнята.
Макар той нито веднъж да не спомена мъртвата си жена и изчезналата си дъщеря, фактът, че Аби знаеше историята им, я човъркаше отвътре като набъбващ пролетен ручей, разяждащ ланшния лед.
Докато Зед излизаше от спалнята, в къщата влезе Делора.
— Както каза Абигейл, градът оттатък реката е опустошен — докладва тя. — Изглежда всички са взети в плен.
Зед отметна назад облака рошава коса.
— На какво разстояние е реката?
Аби посочи през прозореца в падащата нощ.
— Близо е. Не повече от няколко минути път.
В долината на път към река Керн, водите на Заековата река забавяха ход и се разливаха нашироко в лесни за прекосяване плитчини. Мост нямаше. Пътят просто извеждаше до водата и на другия бряг продължаваше. През по-голямата част от долината, реката течеше разлята на около половин километър нашироко, но никъде не стигаше над коляното. По-дълбоките места се задържаха само в сезона на топящите се пролетни снегове. Заево бе разположен високо из хълмовете на около три километра от отсрещния бряг — недалеч от пролетните наводнения. Фермата на Аби бе кацнала на една могила от отсамната страна.
Зед хвана Делора за лакътя.
— Върни се и кажи на всички да заемат позиции. Ако нещо се обърка… Така де, ако нещо се обърка, да атакуват. Легионът на Анарго трябва да бъде спрян, дори ако се наложи да ги преследват оттатък Д’Харанската граница.
Делора явно не остана доволна от думите му.
— Преди да тръгнем, Майката Изповедник ме накара да й обещая, че ще направя всичко възможно да не бъдеш сам. Трябваше да й гарантирам, че около теб винаги ще има хора с дарбата, в случай че ти потрябват.
Аби можеше да потвърди тази заръка. Докато прекосяваха каменния мост на тръгване от Кулата, тя се
