бе обърнала да помаха на Майката Изповедник, която ги изпращаше от една висока крепостна стена. Тази жена помогна на Аби в един от най-тежките моменти в живота й. Какво ли щеше да стане с нея сега?
После си спомни, че няма смисъл да гадае. Ясно е какво ще стане.
Магьосникът не обърна внимание на думите на чародейката.
— Щом помогна на Аби, ще отпратя и нея. Не искам никой да ми се мотае в краката, докато правя заклинанието.
Делора го сграбчи за ръката и го придърпа към себе си. Изглеждаше сякаш се кани да го наругае остро. В следващия миг обаче го прегърна горещо.
— Моля те, Зед, не ни оставяй без Пръв магьосник — промълви тя.
Зед приглади черната й коса.
— И да ви завещая на Томас? — Усмихна се дяволито. — Никога.
Зед и Аби се спуснаха по склона към реката. Конят на Делора потъна в падащия мрак, обгърнат от прашни облаци. Аби поведе магьосника по една пътека, сгушена сред високите треви и храсти, като му обясни, че така ще се движат най-незабележимо. Остана доволна, че той не се възпротиви срещу избрания маршрут.
Докато вървяха напред в тъмнината, очите й трескаво обикаляха дълбоките сенки. Пулсът й се ускори. Подскачаше при всяко изпукване на съчка под краката им.
Най-сетне онова, което очакваше, се случи.
Изневиделица изскочи фигура с дълго наметало и качулка, която я повали на земята. Докато Зед отвръщаше на нападението с удар, тя видя блесналото във въздуха острие. Магьосникът изпълзя до нея и я натисна надолу.
— Не се надигай — възбудено прошепна той.
От пръстите му заструи светлина. Призоваваше магията си. Точно както се очакваше от него.
От очите й бликнаха парещи сълзи. Сграбчи го за ръкава.
— Не използвай магия, Зед — прошепна едва. Стомахът й се сви от неописуема болка. — Не използвай…
Нападателят отново се хвърли към тях. Ръката на Зед се стрелна във въздуха. Нощта се озари от нажежена светкавица, която мигом се стовари върху забулената фигура.
Но вместо нападателят, самия Зед изкрещя и се строполи на земята. Онова, което подготвяше на врага, се върна обратно при него. Бе вкопчен в ноктите на непоносима агония. Не можеше нито да се изправи, нито да каже нещо. Постигнаха целта си — предизвикаха го да използва магия и го заловиха.
Надвесената над магьосника фигура стрелна Аби с поглед.
— Ти изпълни своята роля. Върви.
Аби потъна зад тревите. Жената отметна качулката от главата си и свали наметалото. В сумрака проблеснаха дълга руса плитка и яркочервена кожена униформа. Беше една от онези свирепи жени, създадени да ловят родените с магия. Беше Морещица.
Морещицата доволно наблюдаваше как магьосникът в краката й се гърчи в нестихваща болка.
— Виж ти, виж. Май самият Пръв магьосник току-що направи огромна грешка.
Докато се навеждаше към него, за да види отблизо агонията му, коланите и ремъците на червената й кожена униформа изскърцаха.
— Имам цяла нощ, за да те накарам да съжаляваш, задето изобщо си си помислил да вдигнеш пръст срещу нас. На сутринта ще ти позволя да видиш как войските ни унищожават хората ти. След това ще те заведа лично при Господаря Рал — човекът, разпоредил смъртта на жена ти. Там ще имаш възможност да го молиш да ми позволи да те убия. — Тя го изрита. — Ще му се молиш за смъртта си, докато гледаш с очите си как умира дъщеря ти.
Единственото, което можеше да направи Зед, бе да изкрещи от болка и ужас.
Прилепена до земята, Аби запълзя по-навътре в шубрака. Бе потресена да види какво се случва с човека, съгласил се да й помогне само защото баща му има дълг към майка й. В същото време тези хора я бяха принудили да им служи, като бяха взели в залог живота на детето й.
Докато отстъпваше, Аби мерна ножа, захвърлен от Морещицата в храстите. Той беше примамката, имаща за цел да предизвика Зед да призове магията си. Истинското оръжие на Морещицата бе именно тази магия, използвана срещу самия него. Тя му я отне, като по този начин го парализира и плени. Пак с нея му причиняваше болка.
Това бе исканата цена. Аби бе длъжна да я плати — нямаше друг избор.
Но какво щеше да означава това за другите?
Нима можеше да спаси живота на дъщеря си, като пожертва живота на толкова много други хора? Нима Джана щеше да израстне като робиня на хората, сторили това? С майка, която го е допуснала? Джана щеше да расте и да се научи да се подчинява на Панис Рал и обкръжението му, да се подчинява на злото или дори по-лошо — да расте и да не знае друго, освен ярема, да не е вкусила никога от свободата, от радостта да умееш да цениш достойнството.
Изведнъж всичко се срина в съзнанието й с ужасяваща категоричност.
Тя сграбчи ножа. Зед виеше от болка, Морещицата се бе надвесила над него, увлечена от пъклените си дела. Преди да й е останало време да се разколебае, Аби се промъкна зад гърба на жената.
Знаеше как се колят животни. Каза си, че няма да е по-различно. Пред нея не стоеше човек, а животно. Вдигна ножа.
Една ръка запуши устата й. Друга я стисна за китката.
Аби простена, но гласът й потъна в чуждата длан. Изпита ужаса от провала на опита да спре тази лудост, когато бе имала възможност да го стори. Нечии устни, долепени до ухото й, прошепнаха да замълчи.
Докато се мяташе отчаяно, за да се освободи от забулената от глава до пети фигура, тя успя да извърне глава. В последните отблясъци на дневната светлина я посрещнаха две теменужени очи. За миг не можа да осъзнае видяното, не можа да си обясни как така жената е тук, след като я бе видяла да ги изпраща от Кулата. Но наистина бе тя.
Аби притихна. Майката Изповедник я пусна и със светкавичен жест й показа да се дръпне назад. Младата жена се подчини, без да се замисли. Майката Изповедник се измъкна от призрачните сенки и се приближи до жената в червената кожена униформа. Морещицата бе погълната от работата си. Магьосникът под нея се мяташе и крещеше от болка.
Вечерта беше огласена от песента на щурците. Майката Изповедник посегна към червената фигура. Жабите извисяваха настоятелни гласове, глухи за сърцераздирателните крясъци на Зед. Недалеч реката бълбукаше и се плискаше както винаги — все същия познат, успокояващ роден звук, който тази нощ не носеше утеха.
Доскоро нежните пръсти, утешили Аби в мъката й, най-сетне намериха жената в червено. За секунда Аби се уплаши да не би онази да съумее да избегне докосването и да излее яростта и силата си върху Майката Изповедник.
В следващия миг въздухът потрепери. Гръмотевица без гръм. Аби остана без дъх. Взривът без малко не я изхвърли в безсъзнание; всяка става по тялото й изригна в пареща болка.
Светкавица нямаше — само разтърсващо и неизбежно сътресение на въздуха. Светът сякаш застина в ужасяващото му могъщество.
Тревата полегна, като че откъм Майката Изповедник и Морещицата внезапно изригна вятър. За щастие болката в ставите на Аби постепенно отмина, а заедно с това се възвърнаха и сетивата й.
Никога преди не бе присъствала на подобно нещо, никога не си бе представяла, че ще присъства. Въпреки това, ясно съзнаваше какво вижда — стана свидетел на освобождаването на Изповедническата сила. От майка си знаеше, че при този процес съзнанието на жертвата се унищожава до такава степен, че докоснатия се превръща във вцепенен роб на Изповедника. Ако Изповедникът пожелае, другият е готов да признае всяко извършено от него престъпление.
— Господарке — простена Морещицата с жалостива преданост.
Отначало изумена от неочакваната беззвучна гръмотевица, произведена от Майката Изповедник, а сега и от покорството на свляклата се на земята Морещица, Аби се стресна от внезапно сграбчилата я ръка. Отдъхна облекчено, когато видя, че до нея стои магьосникът.
