Рени поглеждаше ту единия, ту другия, опитвайки се да разбере какво бе толкова смешно за тях. Ясно бе, че и двамата не изпитваха особено уважение към Джарет Съливан. Това и се стори странно. Ако не друго, поне уважението бе нещо, което той успяваше да внуши даже и при кратко запознанство.
Приглушеният смях на Том секна, когато забеляза учудения поглед на Рени.
— Не ни обръщайте внимание, госпожо. Това е само приятелска шега. — Той побутна с лакът Кларънс. — Чудя се дали не можем да поговорим за заплащането.
Рени почувства, че косата на тила й настръхна.
— Казах ви съвсем ясно, че парите ще получите едва когато ме заведете в пролома. Вече ви дадох пари за храна и други покупки. За останалото ще трябва да почакате.
— Работата е там — каза Кларънс, — че Том и аз не сме много добри в чакането. Не и когато става дума за количеството пари, което вие ни предложихте.
Рени извади ръце от джобовете си.
— Не вярвам да смятате, че нося толкова много пари със себе си. Аз имах намерение да ви напиша чек, когато стигнем до мястото, където отиваме. Вие можете да го осребрите във всяка банка. Банката на Североизточната железница също може да го осребри.
— Разбирам това — каза Том, кимайки с глава. — Но то не променя нещата. Мисля, че е по-добре да имаме този чек сега. Проломът Джъглър е далече и всичко може да се случи с вас. Ами ако не сте в състояние да пишете, когато пристигнем там? Ако счупите ръката си или нещо такова? Кларънс и аз ще загубим хиляда долара. Това може да накара човек да се изнерви.
Рени се опита да запази спокойствие.
— Мисля, че и двамата разбирате защо това предварително писане на чека ще накара мен да се изнервя.
Дружният им смях, който трябваше да я накара да се отпусне имаше точно обратния ефект. — Мисля, че вече искам да си легна — каза тя, стана и вземайки седлото и завивките се отдалечи от огъня.
Гледайки след нея, Кларънс каза:
— Ще ти бъде студено там.
— Нищо ми няма. — Тя простря мушамата, за да защити завивките и дрехите си от влагата, и се покри с дебело вълнено одеяло. Използвайки седлото като възглавница, Рени легна и се зави с две по-тънки одеяла. Дъфи я бе научил да спи по този начин, увита в няколко пласта дрехи и одеяла, и да изсушава всичко, което се навлажни. Неговите съвети сега и вършеха добра работа. Даже далеч от огъня Рени бе по-обезпокоена от възможното вероломство на спътниците й, отколкото от студа.
Кларънс и Том разговаряха тихо известно време, преди да добавят съчки в огъня и да опънат завивките си. Рени стискаше револвера в джоба си, докато чу хъркането им. Даже тогава тя изчака доста време, преди да стане на крака.
Нощта бе съвсем спокойна. Вятърът бе утихнал и снегът поглъщаше шума от стъпките на животните, които бродеха в нощта. От време на време се чуваше пукот на съчки или суетене в клоните над главата й, но твърде далече от светлината на огъня. Рени се движеше тихо и предпазливо.
Не бе сигурна, че ще успее да намери обратния път до Икоу Фолс, но знаеше какво я очакваше, ако остане. По-добре да рискува с природните сили, отколкото да поеме риска от неизбежното нападение от страна на двамата й водачи.
Рени потупа Албион успокоително, преди да сложи седлото върху гърба й. Тъкмо бе затегнала колана на седлото, когато разбра, че нещо друго безпокоеше животното. Рени се обърна бавно, пускайки ръце в джобовете.
Том стоеше на няколко фута разстояние, с пушка, извадена от кобура. Яката на дебелото му палто бе вдигната, но шалът му бе смъкнат до брадичката. Когато се усмихна, в устата му блеснаха два остри предни зъба, които приличаха на зъбите на куче.
— Бягаш ли от нас? — каза той непринудено.
— Аз… беше ми студено — каза тя колебливо. — Мислех, че ще е по-добре да се раздвижа.
Той се изсмя невесело.
— Да се раздвижиш е едно, да тръгнеш на път е друго. Ти май се канеше да направиш второто.
— Вече наближава утрото, нали?
— Знаеш, по дяволите, че въобще не наближава. Имаме още осем часа, докато стане достатъчно светло, за да тръгнем. Това, което трябва да направиш, е да дойдеш по-близо до огъня. — Той погледна към светлината. — Не съм ли прав, Кларънс?
— Прав си. Веднъж да дойде тук и аз ще я стопля.
Тънките вежди на Том се повдигнаха въпросително, докато той гледаше към Рени.
— Е? Какво мислиш за това? Харесва ли ти предложението на Кларънс?
— Не мисля — каза тя с привидно спокойствие.
Той кимна, очевидно размишлявайки върху отказа й.
— Тогава може би ще се вслушаш в това, което ще ти кажа аз. Иска ми се да ни напишеш този чек сега. Струва ми се…
— Няма да направя това.
Том продължи, сякаш тя не бе казала нищо.
— Струва ми се, че се беше приготвила да избягаш, без да платиш дълга си. Кларънс? Какво ще кажеш да помръднеш задника си и да дойдеш? Да видим дали сме намерили онова, което търсим. — Той се ухили на Рени. — Ако той не може, аз ще трябва да те претърся.
Рени се отдръпна от Албион, докато Кларънс претърсваше багажа й за чековата книжка. Той намери малък портфейл от черна кожа, съдържащ дузина празни чека.
— Уау! — извика той, вдигайки го, за да го покаже на Том. — Това е златна мина! — Той подхвърли портфейла на Том и продължи да търси. Най-после откри мястото, където Рени бе скрила монети и банкноти. — Изглежда, тя има почти триста долара тук! Представяш ли си? — повтори Том, слагайки настрана пушката си. — Можеш ли да намериш нещо за писане?
— Перо и мастило — каза Кларънс, като вдигна ухилен високо и двете. Той разтърси бутилката. — Мастилото не е замръзнало.
— Добре — каза Том. — Кръвта й би свършила същата работа.
Рени побледня.
Том даде знак на Кларънс да му подаде перото и мастилото. Той ги взе и ги подаде заедно с портфейла на Рени.
— Тук е достатъчно светло, за да можеш да пишеш. По две хиляди за всеки от нас, госпожо. Не сме алчни.
Да подпише чека би означавало да подпише смъртната си присъда. Когато извади ръце от джобовете, тя държеше револвера си.
— Отстъпете назад, мистър Брайтън — каза тя. — Готова съм да използвам това.
— По-добре прави каквото ти казва — каза Кларънс на приятеля си. — Никога нямам доверие на лейди с пистолет в ръка, особено на някоя с тези луксозни дреболийки.
Том направи голяма крачка назад и в същия момент хвърли една греда срещу Рени. Тя стреля, но изстрелът бе встрани, тъй като гредата я удари по китката. Разбра, че никога нямаше да има втора възможност.
Рени бе атакувана от две страни и повалена на земята Замахваше срещу мъжете, удряйки ги с ръце и крака. По скоро случайно, отколкото нарочно, коляното й се заклещи и слабините на Том. Той изкрещя, дръпна се незабавно, след което заби юмрук в корема й. Викът й заседна на гърлото поради това, че не й достигаше въздух.
Нощта изведнъж се изпълни със звуци. Клоните над главите им се накланяха и шумоляха от движението на птици и малки животни, които бягаха, изплашени от женските писъци и тежкото дишане на мъжете. Конете пръхтяха и цвилеха неспокойно. Глутница вълци побягна подплашено, след това се приближи дръзко.
Шалът на Рени отлетя от лицето й и краят му падна близо до огъня. Пламъци обхванаха ресните му. Устата на Кларънс се залепи върху нейната, а Том започна да разкопчава палтото й. Тя усети ръцете, които се промушваха под палтото и мачкаха гърдите й през плата на роклята. Не можеше да познае мъчителните,
