хленчещи викове, които излизаха от устата й.
Усети горчив вкус, когато нечий език се стрелна между зъбите й. Тя го захапа и усети вкуса на кръв, без да знае чия бе тя, докато Кларънс се дръпна рязко и я удари с мощната си длан. Сълзи замъглиха погледа й и замръзнаха на бузите й. Тя чу как трескавите пръсти на Том разкъсваха яката на роклята. Кожените му ръкавици ожулиха кожата й, студеният въздух изгаряше оголените места по тялото. Стонът й премина в остър вик, когато устните му се впиха в зърното на едната й гърда.
Рени забиваше пръсти в нападателите си, но не можеше да забие нокти в тях поради кожените си ръкавици. Сграбчи кичур от косата на Том и го дръпна. Зъбите му се забиха в плътта й, докато тя бе принудена да го пусне. Изхлипа, опитвайки се да си поеме въздух, докато нечии ръце — тя не бе сигурна на кой от двамата — дърпаха нагоре полата й и смъкваха гащите й.
— Първо аз — каза Кларънс, сумтейки. — Няма да те оставя да избягаш този път. — Той се помъчи да разкопчае панталона си и хвърли настрана ръкавиците си, за да довърши започнатото. — Дръж я здраво! Не искам да получа ритник в слабините.
Ръцете на Том сграбчиха раменете на Рени и ги притиснаха към земята. Тя се бореше. Вратът й се изви нагоре. Тя изкрещя. Коленете й бяха грубо повдигнати и разтворени и тя усети тежестта на тялото на Кларънс между тях. С края на очите си забеляза горящия край на шала си. Пръстите й се увиха върху другия край и тя хвърли шала в лицето на Кларънс.
Той извика, а веждите му пламнаха. Грабна шала и изви глава назад, опитвайки се да си поеме въздух. Разяреният му вик отекна, върнат от ехото на хълмовете. Той бе достатъчно силен, за да заглуши звука, който причини смъртта му.
Кларънс се стовари върху тялото на Рени. Том отскочи настрани, падна и яростно зарови крака и ръце в пръстта, опитвайки се да намери прикритие. С дрезгав вик Рени се опита неуспешно да отмести тялото, което я затискаше с тежестта си. Пръстите й хванаха края на шала, който гореше върху лицето му и го хвърлиха настрани, преди пламъците да достигнат до нейното лице. Страхът притискаше мъчително гърдите й и тя дишаше тежко.
Видя как Том измъкна пушката си и стреля към тъмната борова гора. Нещо влажно и мокро потече между гърдите й. Обхваната от ужас, Рени повдигна тялото на Кларънс и най-после успя да го отмести. Тя седна и погледна надолу към себе си. Гърдите й бяха покрити с кръв. Тя повдигна трепереща ръка към тях и се опита да избърше кръвта. Измъченият и поглед търсеше извън кръга от светлина спасителя, който бе скрит в тъмнината.
Том се промъкна зад Рени. Сложи ръка върху гърлото й, притискайки я към себе си толкова силно, че тялото й се долепи плътно до неговото. Използвайки я като щит, той вдигна пушката си и я размаха в очакване на следващия изстрел.
— Нея ли искаш? — извика той. — Ако искаш да си поделим жената, нямам нищо против. По дяволите, все ми е едно можеш да я вземеш само за себе си.
Пръстите на Рени се вкопчиха слабо в ръката на Том. Тя простена.
Той я разтърси леко, освобождавайки я дотолкова, че да може да диша.
— Има пари у нея! — изкрещя отново той към невидимия си враг. — Повече пари, отколкото можеш да си представиш. Трябва само да я накараш да подпише няколко парчета хартия. Тя ще го направи. Пъхни си оная работа между краката й и тя ще направи всичко, което пожелаеш!
Рени се опита да прикрие голотата си. Разкъсаната й рокля не се поддаваше на усилията й. Тя скръсти ръце пред гърдите си и вдигна нагоре коленете си. Трепереше толкова силно, че на Том бе трудно да държи пушката си изправена. Той отново стисна силно гърлото й.
— Чуваш ли ме? — изкрещя Том. — Какво искаш — нея или парите й? Можеш да имаш и двете! — Том се досети, че нападателят му може би в момента го заобикаляше в тъмното. Сграбчи отново Рени и започна бавно да се обръща, извивайки глава към боровете зад гърба си в очакване да чуе стъпки или щракане на затвор на пушка.
— Ела и я вземи! — дъхът му пареше на ухото й. — Кажи му, че го желаеш — прошепна той рязко. — Кажи му, че го желаеш! — Той притисна дулото на пушката си в меката кожа под брадичката й. — Кажи му, по дяволите!
— Желая те! — промълви задъхано тя.
Том отново размаха пушката.
— По-високо! Кажи го по-високо!
— Желая…
Блясъкът се видя почти едновременно с гърмежа на пушката. Том отвърна на огъня, но куршумът в рамото му попречи да бъде точен. Болка прониза гърдите му в момента, когато куршумът го отхвърли назад. Рени падна на земята. Нов изстрел, този път уцелил ръката, в която държеше пушката, накара Том да изпусне оръжието. Той слабо изхърка, опитвайки се да пълзи в противоположна посока на мястото, откъдето идваха изстрелите.
Джарет излезе от гората и отблясъците на огъня осветиха лицето му. Шапката му хвърляше сянка върху лицето, но не можеше да скрие нервно пулсиращия мускул на челюстта му.
Том го позна веднага.
— Ти? Какво искаш?
— Мисля, че е очевидно — каза Джарет спокойно.
— За главата ни не е определена награда. По дяволите, за теб говорят, че вече си се отказал. Казват, че не можеш да стреляш и да улучваш.
Джарет стреля още веднъж. Куршумът изплющя в огъня, разбивайки го на искри и въглени, без да засегне никого.
— Понякога не мога — каза той философски. Той стреля отново, този път в гърдите на Том. — А понякога мога. — Сложи пушката си настрана, докато тялото на Том се простря в снега. — Това бе лош изстрел.
Коленичейки до Рени, той повдигна главата й и отстрани кичур кестенявомедна коса, паднал над очите й. Лицето й имаше пепеляв цвят. Очите й бяха затворени.
— Рени — изрече той нежно името й. — Рени, това съм аз мистър Съливан.
Тя бавно отвори очи. Повдигането на миглите й не намали сенките под очите й. Тя едва чуто промълви:
— Джарет? — Усмивката й бе слаба, а очите й се затваряха. — Да — повтори тя, — Джарет.
Той сложи длан върху бузата й.
— Рени, искам да те измъкна оттук. Не можем да изминем целия път до Икоу Фолс през нощта, но трябва да тръгнем. Животните ще бъдат привлечени от миризмата… нали разбираш?
Тя кимна бързо.
— Както кажеш.
Той не я попита дали бе наранена и как. Искаше да я ангажира с нещо, давайки й дребни задачи, които тя изпълняваше една след друга. Така мозъкът й бе зает и не можеше да се върне към преживяното. Тя го слушаше, движейки се механично като детска играчка на пружина. Не я насилваше, просто я окуражаваше. Само след петнадесет минути те се движеха по билото към Икоу Фолс.
Яздиха почти един час, преди Джарет да обяви спиране. Той бе взел Рени с него върху коня си. Сега конят бе изморен от двойната тежест и трудния път. Нямаше смисъл да го изтощава с още едно нанагорнище. Той скочи пръв на земята и помогна на Рени да слезе от седлото. Тя се облегна върху него, почти не усещайки сила в краката си. Джарет я отпусна на едно място, където скалите бяха оголени, разчисти преспата снега и й помогна да седне на земята. Отиде за няколко одеяла, които сложи под нея и около нея, и започна да приготвя лагера им.
Извади малката си армейска палатка и закова колчетата в замръзналата пръст, след това постели вътре мушамата няколко одеяла. Когато отиде да потърси Рени, откри, че тя не бе на мястото, където я беше оставил.
Джарет изстина. Извика я по име със слаб треперещ глас. Тъй като не чу отговор, той извика по- силно.
— Тук съм — каза тя, стъпвайки в кръга слаба светлина на газената лампа. Ръцете й бяха пълни със съчки. — Ти ще искаш да запалиш огън.
