инженер, я караше да се чувства като риба на сухо навсякъде освен в Уърт Билдинг — а по-късно дори и там.
Останките от катастрофата, които се опитваха да достигнат, бяха още доста далеч от мястото, където се намираха, макар че сега пътят в по-голямата си част бе равен, Рени знаеше, че нито може да повдигне Джарет, нито да го остави да лежи тук. Помисли си да направи лагер точно тук, но личният вагон на Джей Мак й изглеждаше по-добра алтернатива.
След като се увери, че Джарет няма други видими наранявания, Рени внимателно го обви с едно одеяло после го покри с други. Запали бързо огън, който да пропъди, макар и не напълно, студа. Завърза Зили и товарния кон и се качи на Албион. Кобилата бързо стигна до мястото на катастрофата.
Рени знаеше, че няма да намери баща си в неговия вагон, така че не се спря, за да събере сили, преди да влезе. Не бе подготвена нито за внезапно обзелото я вълнение, нито за странната обстановка. С мъка можеше да си поеме въздух.
Хвана се за вратата, за да запази равновесие. Фургонът бе доста наклонен и няколко здрави бора го задържаха да не се преобърне. Всичко във фургона, което не бе закрепено се бе прекатурило на една страна. Нещата, които бяха закрепени, като леглото и масата за хранене, бяха достатъчно наклонени за да объркат ориентацията й. Рени усети, че накланя глава в усилието си да намали чувството си на замаяност.
Не можеше да направи нищо, за да подтисне обзелото я вълнение. Това място бе на баща й и тя не можеше да си го представи без него. Изглеждаше, че то не може да съществува отделно от Джей Мак. Дори фургонът да беше в напълно хоризонтално положение, пак би й прилошало от объркването.
Сълзи замъглиха погледа й за момент и когато вдигна ръка за да ги изтрие, залитна леко върху неравния под. Запази равновесие, като се хвана за вратата, а с другата — за добре закрепена маса в ъгъла. Преминаването по дължината на вагона беше като придвижване по кораб, наклонен откъм подветрената страна.
Отоплителната печка модел Франклин бе целта на нейното придвижване. Печката бе разположена под същия странен ъгъл както всичко останало, но когато провери пантите и шевовете й, всичко изглеждаше наред. Кюнецът бе изправен и Рени не виждаше причина да не я използва. Тя щеше да осигури на Джарет най-топлата нощ, откакто напуснаха Икоу Фолс.
Сега трябваше да го донесе тук.
Нещата, от които имаше нужда, бяха в товарния вагон. Тъй като той бе обърнат на една страна, тя трябваше да се промъкне през счупения страничен прозорец и да скочи вътре. Избърса снега от шкафа с инструменти и намери брадва, чук, гвоздеи и въже. Това бяха инструментите, от които се нуждаеше веднага. Извади също щанга и четири ключа с различен размер на рамената и различна дължина. Усилията й да отвори някоя от вратите отвътре бяха напразни. Снегът блокираше и двата изхода, а пантите бяха отвън. След като хвърли всички инструменти, които й бяха нужни, през прозореца, Рени издърпа пейката от склада под него, стъпи отгоре и се промъкна през отвора.
Навън тя се зае да почисти една от вратите от сняг и лед. Рени използва чука, за да избута щифтовете на пантите, които извади напълно, след което махна дръжката на вратата. Заби гвоздеи в горния ръб на вратата, така че половината им да остане навън, и завърза за тях здраво краищата на въжето. Дръпна другия край на въжето и с малко усилие вратата се плъзна по снега.
— Става за шейна и носилка — каза си тя. Рени окачи въжето около гривната на седлото, като го остави достатъчно дълго, за да не може вратата да нарани глезените на Албион я се качи на коня и го подкара, като го направляваше с крака, а с ръцете си управляваше въжето на шейната. След много проби и грешки Рени можеше да предотврати твърде голямото приплъзване на вратата встрани.
По нейна преценка всичко това не й бе отнело повече от тридесет минути. Джарет все още бе в безсъзнание. Рени докосна челото му с опакото на ръката си, а след това гърдите му. Тялото му беше малко по-студено отпреди и това подсили най-лошите й опасения.
Рени използва одеялата, за да повдигне и преобърне Джарет в шейната. Тя го завърза с въжетата от провизиите им. Като разгледа резултата от своя труд, се учуди от факта, че така омотан, той прилича на Гъливер.
— Почакай, докато се събудиш във фургона. Първото, което ще ти дойде на ум е, че си в някакво дяволско подобие на Лилипутия.
Тя въздъхна, тъй като той не й отговори.
— Добре, Зили — каза тя, като развърза кобилата, — сега е твой ред да теглиш. — Държеше здраво главата на Зили за ремъка до челюстта й и я гледаше строго. Зили не помръдна.
Това не беше начинът, който Джарет използваше, за да успокоява капризната кобила, но той успя.
— Важното е, че се разбрахме — каза тя.
Пренасянето на Джарет до фургона не бе най-трудната част от задачата, с която се бе заела Рени. Трябваше да го вкара вътре. Рени прецени още колко часа остават до здрачаване и реши, че няма време да пали нов огън. Провери дали Джарет е завит и на завет, събра инструментите си и отново отиде до товарния вагон.
След като разгледа колелата на вагона, до които имаше достъп, избра това, което беше най-малко повредено от катастрофата. Жлебът за релсите бе все още равномерно заоблен, а не сплеснат, както би могъл да бъде. Ако машинистът е бил предупреден за това, което е щяло да се случи той би могъл да се опита да използва ръчните спирачки. По-силна ръка би довела до сплескване на колелата, но нямаше да измени съдбата на пътниците. Сега гладкият жлеб на колелото щеше да й помогне да спаси живота на Джарет.
Изпълнението на задачата изискваше повече груба сила отколкото хитрост. Това, което Рени не можа да напрани с железните ключове с дълги рамена, най-накрая постигна с щангата. Когато колелото беше извадено, тя го претърколи до фургона.
Бе й твърде трудно да работи с дебелото си палто, а и беше твърде разгорещена от усилията. Рени го съблече и уви с него Джарет. Стъпи на наклонената платформа в единия край на фургона и заби клин в стената точно над врата на възможно най-голямата височина, до която можеше да стигне. Колелото бе тежко, но не толкова трудно за вдигане колкото би бил Джарет. Все пак Рени знаеше, че би могла да направи един, вероятно два опита, да надене централния отвор на клина. Сигурно след това не би имала сили да повдигне колелото. Мисълта за това колко трудно вдяваше игла не я правеше по-уверена.
Тя повдигна металното колело с пъхнати в ръкавици ръце, подпря го на парапета на платформата за момент, след това го вдигна над главата си. Усети клинът да влиза в отвора, след това почувства, че колелото се изплъзва. Мина й през ум, че никога не е била много ловка и при закачането на картини. Връвчиците им, изглежда, никога не се закачаха за гвоздея. Проклятията понякога помагаха.
Рени направи още един отчаян опит, като ругаеше грубо и цветисто. Този път клинът задържа колелото. Сега трябваше да намери гайка, която да предотврати измъкването на колелото от клина при въртене. Нямаше такава, която да стана точно за целта, но Рени импровизира, като използва гайка, малко по-широка от клина, и я затегна с малки парчета дърво, които действаха като клинове. Тя завъртя пробно колелото. То се крепеше здраво на мястото си.
Система от две макари би била по-добра, помисли си тя, но и една щеше да й свърши работа. Рени обви Джарет в одеяла и въже, след това прекара въжето над жлеба на колелото и завърза края му за седлото на Зили. Отвори вратата на вагона, така че да бъде лесно да вмъкне Джарет вътре, щом Зили тръгне напред. Проблемът бе да накара Зили да тръгне, докато тя прикрепя Джарет.
Рени реши проблема, като хвърли няколко камъчета по Зили. Джарет бе повлечен към вагона веднага щом кобилата тръгна несигурно напред. Рени подкрепяше Джарет и насърчаваше Зили да върви. Джарет се удари в железните стъпала на платформата. Рени пазеше главата му. Колелото над главата й изскърца, когато Джарет бе повдигнат над земята. Зили, продължаваше да върви. Джарет бе подхвърлен по-високо и сега Рени можеше да постави ръцете си под него, като люлееше безчувственото му тяло. Тя подкани отново кобилата и сега Джарет достигна височината на кръста й. Рени го насочи към отворената врата и дръпна опънатото въже, за да върне Зили назад.
Изминаха няколко минути ту в молби, ту в проклятия към коня, докато Джарет бе спуснат на пода на вагона. Когато той бе вече долу, тя преряза въжето.
Рени го беше прибрала, но не и стоплила. Щом завърза Зили, веднага насече дърва и запали огън.
