— Много добре. Океан.
— Индийски — дълбочина — морска сол — придънни води — минерали — йонообменници — руда — слитъци — Юкон — транспорт — кораби — шлюзове — Порт Бю… — ъъ…
— Продължавайте, ако обичате.
— Пристанищни складове — Нови Нюпорт — острови — течения — кръговрат — изплаване — буря — Луна — лунен камък…
— Защо Луна?
— Лунни приливи. И отливи.
— Забележително. Сега: стратегия.
— Адмиралтейство — война — космофлот — авиация — поддръжка — ресурси — успех — политика…
— Достатъчно. Уморихте ли се?
— Малко.
— Какво пък, мисля, че стига. — Докторът скочи от бюрото, разтърка схванатия си крак с едната ръка, а другата подаде на ставащия Филип. Ръката му беше суха и силна. — Благодаря ви за оказаното сътрудничество, беше ми приятно да си побъбря с вас. Сега вече съм сигурен — всичко с вас е наред, няма никакви отклонения. Можете спокойно да се връщате на служба. Предполагам, че повече няма да ви безпокоим. Довиждане.
— Довиждане — отвърна Филип.
— Ако възникнат проблеми — обаждайте се. Ще се помъча да намеря малко време за вас.
Докторът знаеше, че няма да остане дълго сам — след по-малко от минута в каютата нахлу подполковник Андерс. Лекарят се усмихна — даже стремителните движения на подполковника изглеждаха вяли. Или беше вродена аномалия, или успешно завършена екзотична ръкопашна школа, поставяща в изискванията за победа недооценката на боеца от противника. Смееш ли да го попиташ обаче?
— Е? — попита подполковникът. — Как беше?
— Ментограмата е доста интересна. — Докторът се почеса по слепоочието със свит пръст. — Пратиха ми я. Качеството си го бива.
— Прегледахте ли я?
— Доста внимателно. Трябва да си дадете сметка, че е доста трудно по време на непосредствена работа с изследвания. За щастие той се оказа податлив на хипноза.
— Позна ли ви?
Докторът поклати уверено глава.
— Не ми губете времето.
— Доколкото може да се съди, наистина са го пуснали чист. Неприятно, но факт. Убеден съм, че имаме работа не с противодействие на специалните служби на Лигата, а със случаен благороден порив на вероятния противник, така да се каже, прищявка на частно лице. Изглежда, ще се наложи да повторим операцията с някой друг.
— Това вече не е ваша работа. Той какво знае?
— Нищо. Догадки, подозрения, обида, желание да си разчисти сметките — напълно естествени реакции. Ако беше наистина просто лейтенант Алвело, нямаше смисъл да се безпокоим.
Андерс се подпря на затопленото от лекаря бюро, после пак закръжи анемично из стаята. „Глист — помисли си лекарят, мъчеше се да изглежда равнодушен. — Правилно го е кръстил Алвело. Примитивна асоциация от първи ред, но точно в целта“.
— Най-интересното от всичко, подполковник, е, че той наистина не е този, за когото се смята. Притежава щателно изпълнена ментограма на добропорядъчен новобранец и дори аз бих повярвал в нея, ако не бяха свободните асоциации… Подробно ли да докладвам, или съкратено?
— Съкратено. Подробно — по-късно.
Докторът кимна.
— Защо при него думата „капсула“ се асоциира с „прах“? Да допуснем, че е водна прах. Но няма връзка с по-нататъшната верига: „издръжливост — да отбиеш — разлом — форма“. Едва петата дума — „потапяне“, има пряко отношение с океана. По-нататък: „руда — слитъци — Юкон — транспорт“. Трудно е да си представим, че нашият подопечен си е спомнил така наречената „златна треска“ в началото на Тъмните векове — това е твърде тясно специализирана тема дори за историците. По-логично е да предположим, че изследваният е имал предвид някакво транспортно средство на име „Юкон“…
— Може да се провери — отбеляза Андерс.
— Вече проверих, подполковник. — Докторът посочи компютъра-гривна. — Преди четири години космическият лайнер „Юкон“ е бил пратен за скрап. През двайсет и шестте години от своята биография е летял по курса „Земя — Прокна“. Прокна е предполагаемо богата на полезни изкопаеми планета на периферията на Вътрешния ръкав, на три тунелни скока от метрополията… По-нататък — незабележимото изпускане „Порт Бю…“ Известни са ни само две селища със сходни имена: Порт Бюкенен на насипния остров в Атлантика и Порт Бюно на Прокна. Изследваният е убеден, че никога не е бил на нито едно от тези места, затова доста неумело трансформира случайно изпуснатото „Порт Бю“ в „пристанищни складове“ и подкрепи това с „Нови Нюпорт“ — последното място от неговото обучение. Примитивна неволна уловка. Спомена Луната и лунните приливи, въпреки че на Капка приливите са слънчеви. За жълтите приливи въобще не се и сети, макар че едва ли има нещо по-естествено за дълбочинник на Капка. Думата „буря“ не е характерна за моряк, морякът ще използва по-скоро „щорм“. Затова пък на Луната има Океан на Бурите със стратегически важно значение. Не беше никак трудно в асоциациите на изследвания да се забележи известен минералогичен уклон. Интересно е също, че спомена космическата флота и авиацията — може би тук съществува асоциативна връзка с думите „издръжливост“, „разлом“ и „форма“. Мисля, че не би било зле да се поразровим в личните дела на випускниците от ВВС центровете.
— За какъв срок?
Докторът въздъхна.
— За последните двайсет-трийсет години.
— Какво говорите?! — попита хладно Андерс. — Алвело е двайсет и пет годишен сополанко.
— Фактите, подполковник. Главата не бих си заложил, но виж, ръката — може би. Първо „Юкон“. Второ, именно на Прокна преди около двайсет години станаха доста необясними събития. Ако държим да установим истината…
— За ваше сведение — прекъсна го бавно Андерс и докторът млъкна, — ние не държим да узнаем истината. По-скоро искаме да отстраним едно препятствие, ако въобще съществува. Накратко. Вашите изводи?
Глист. Сега вече няма отърваване от тази дума, помисли си докторът. Вял, блед, примитивен, опасен… глист. Презиращ неудачника, когото е принуден да използва за тази тънка работа. Професионалист, както и Велич, безспорно. Но няма по-лошо от това, когато истинските майстори в работата си отиват, а на тяхно място идват ето такива… мърлячи. Занаятчии. Те са по-примитивни и по-силни, в това се крие предимството им и в края на краищата тъкмо те остават…
— Както кажете, подполковник — побърза да отвърне лекарят. — Не знам кой е поставил на изследвания блок от неизвестен за нас тип, но съм сигурен, че такъв блок е имало. Даже сега, преди детайлния анализ, съм абсолютно уверен, че ментограмата на изследвания е фалшива. В нея няма и следа от заложените от нас двамата капани, което, меко казано, е доста странно. Във всичко останало това е типична ментограма на типичен новобранец, дори мога да се обзаложа, че съответства на жизнения опит на изследвания. Вярвам също така, че с познатите ни методи толкова убедителен ментозапис е невъзможен. Не зная кой е нашият противник, но той е допуснал само една грешка — не е предполагал, че ще прибягна до такъв архаичен метод като свободните асоциации. В настояще време изследваният е твърдо убеден, че е лейтенант Алвело. Лично аз съм сигурен в друго, подполковник — този тип е „кукувичка“. Типична.
— И това ли знаете? — попита с безцветен глас Андерс.
— Именно заради „кукувичките“ изгорях в метрополията. — Докторът си позволи измъчена усмивка. — Престарах се с един от тях и ме пратиха тук да си изкупвам греховете.
— „Кукувичка“ — повтори нацупено Андерс и изруга вяло. — Значи и вие потвърждавате… Само това ни
