хора, с нормални здрави рефлекси…
— Здравейте, Рупърт. — Шеленграм усмихнато подаде ръка на инспектора по правата на аборигените. В стаята имаше само два фотьойла, така че той махна на своя подчинен да не става и побърза да се настани на койката. — Радвам се да ви видя, Мохамед. Не чакайте извинения, не съм закъснял, просто вие сте подранили… Какво ново в света на картографията? Всичко върви като по вода, предполагам?
Маклъп се изкиска. Всеки притежател на незначителна длъжност се радва, когато разбере, че не е уникален. Мохамед също се засмя и дребните му бели зъби лъснаха. Съществуването на Капка на картографска служба бе факт, който мнозина оценяваха като измислица или поредния анекдот — кому е нужна картография на водна планета с непостоянни течения, дрейфуващи планктонови полета и плаваща инфраструктура? И защо? Бордовите компютри на подводниците идеално се справяха с проследяването на оперативната обстановка и анализа на информацията и постъпващите от спътниците данни… Но не, няма да стане. Искате рационален подход? Няма да го дочакате. От далечни, забравени времена съществува особена порода хора, чието единствено задължение е да използват за работа отдавна остаряла техника, оцветяваща белите листа с координатна мрежа в равномерно син цвят, и един от тях сега седеше срещу Шеленграм.
— Не е толкова смешно, шефе — отвърна Мохамед и се разсмя. — Имаме си и вулканолог. Пратили го по погрешка от Земята, а нашите не искат да го пускат.
Ще го пуснат, помисли си Шеленграм. Съвсем скоро. Нещо повече — направо ще го изритат.
А на глас каза:
— Брей, така ли? Ама още ли не е отлетял?
— Представете си, продължава да се мотае тук. Опитаха се да го използват за изучаване на хидротрусовете — той се дърпа, не било по неговата специалност, това си е хидротектоника. Псува, пие по цели дни и нощи… — Мохамед пак се разсмя. — Вчера на долната площадка петима едва го удържаха — искаше да скочи в океана, строши перилата, разби носа на един полицай…
— Само на един? Жалко.
— Нали това казвам, шефе…
Шеленграм се намръщи.
— И така, да пристъпим към работата. Сядайте, Мохамед, не е задължително да ставате… Рупърт, „чиста“ ли е каютата?
— Проверена.
Да бе, как ли пък не, помисли Шеленграм. Дори тук имаше две „бръмбарчета“, едното се оказа в главата на окачената под вентилационната шахта препарирана сегментна риба, рядка дълбочинна твар, източник на тиха гордост за Рупърт. Едва ли инспекторът по правата на аборигените бе предизвикал нечие подозрение — по-скоро контраразузнаването държеше „бръмбарчетата“ за всеки случай. Всъщност не беше необходимо да го съобщава на Рупърт. При това не „бръмбарче“, а цял „бръмбар“, с мощен приемник, изотопна батерия и антена колкото човешка ръка. Веднъж седмично, като използваше вентилационната шахта като вълновод, той „изстрелваше“ сбит до секунди вълнови пакет, за чието съдържание Шеленграм проявяваше особени грижи. Второто „бръмбарче“, също неоткриваемо от апаратурата, с която разполагаше Рупърт, бе монтирано от самия Шеленграм.
— Тогава започнете вие.
Инспекторът по правата на аборигените се намести неспокойно във фотьойла, преглътна, подръпна притеснено ръкавите си и изведнъж заприлича на ученик на изпит.
— През последното денонощие обектът не е предприемал нови опити за контакти — почна той. — Следва да се предположи, че след вчерашния разпит в контраразузнаването внимава. Последната му среща беше с онази мръсница, флаг-офицер Людмила Прокопович, но за нея вече докладвах. Резултатът е по- скоро нулев. Прокопович не е запозната с делото на Алвело. Съдържанието на разговора е приблизително известно, видими последствия липсват. Трябва да признаем, че Прокопович е доста глупава. Но виж, обектът… На пръв поглед стопроцентов дилетант, вре се навсякъде, където може да си строши врата, опитва се да се учи от собствените си грешки… Но, шефе, изглежда, има лични проблеми.
— От какъв род?
— Струва ми се, че е на границата на нервен срив. Прекарва дълго време в размишление, което не е типично за него, станал е затворен, спи лошо. Нашето пиленце май се опитва да пробие с клюнче черупката.
— Продължавайте.
Маклъп се покашля и снижи глас.
— И освен това — открихме зад него „опашка“. Предполагам, че е местното контраразузнаване.
Контраразузнаването, разбира се, помисли си Шеленграм. Кой друг? Няма кой. Но този е внимателен — не може без „предполагам“. Още разсъждава с представите от Земята, въобразява си, че резидентът на Федерацията на Капка е толкова могъща персона, че му е разрешено да дублира поне основните линии на работа. Не би било зле, разбира се…
— Какви може да са претенциите на контраразузнаването?
— Рутинен интерес, надявам се, във връзка с провала на операцията им срещу Лигата. Ъъ… Опасността за живота и здравето на обекта оценявам като умерена.
Шеленграм се протегна лениво, кръстоса крака и попита:
— И това ли е всичко? — Маклъп разпери ръце. — Извинете, уморих се… Благодаря, Рупърт, доволен съм. Сега вие, Мохамед. Слушам ви. Имайте предвид, предисторията на това, което шайката на Велич нарича делото Алвело, сега не ме интересува, но ще ви помоля да запомните: става въпрос колкото за ваша грешка, толкова и за мой пропуск…
Нарочно похвали Рупърт, въпреки че инспекторът също носеше вина — горчивото хапче трябва да се подслажда. Съвсем за кратко Шеленграм почувства леко глождене на съвестта и дори се учуди, преди да осъзнае, че му се е сторило. Що за глупост… Днес на инспектора по правата на аборигените щеше да му се наложи да сдъвче огромен горчив хап и нямаше никакъв шанс да го избегне.
Дребничкият картограф не започна да се гърчи на стола като нескопосания Рупърт, а заговори бойко и ясно:
— Повторното ментоскопиране на обекта потвърди очакванията ни. Разделих операцията по наслагването на нова мнемоматрица условно на две фази: отвличане на обекта до предварително избраното от мен място на въздействие с помощта на дистанционен психосензор и самото наслагване на матрицата. И двете фази преминаха успешно. Непосредственият контакт и външното прикритие се осъществяваше от моята група. Шефе, не мога да не отдам дължимото на прозорливостта ви — хванахме последния влак.
— Какви други методи на въздействие са използвани спрямо обекта?
— Простете… от нас ли, шефе?
— Не.
— Обикновени психотестове. Контраразузнаването се е въздържало от форсирано изследване. Смея да предполагам, че главните подозрения са снети от обекта. Наблюдението остава за всеки случай.
— Благодаря, Мохамед. — Шеленграм кимна благосклонно. — Добре сте поработили. Сега ще говоря аз, а вие двамата слушайте…
Плъзна поглед по тях. Дребничкият картограф седеше спокойно, опрял ръце на коленете си. Рупърт Маклъп изплашено си прибра корема, а лицето му придоби страдалчески изглед. По навик не очакваше нищо добро от началството. Шеленграм почувства мимолетно раздразнение. Удоволствието да създаваш неприятности някому изчезва, когато вече ги очаква от теб.
— Понастоящем на Земята са разкрити около седемдесет „кукувички“ — заговори той, без да бърза. — Значителна част, както и преди, се намират в метрополията. Освен тях около двайсет вероятни обекта са засечени в различни колонии на Федерацията. Навярно са много повече и ние виждаме само върха на айсберга. Трябва да се обърне особено внимание на тревожния факт, че броят на категорично определените „кукувички“ в последно време катастрофално намалява. Или противникът ограничава дейността си, или, което е по-вероятно, преминава към по-ефективна тактика. Нека ви напомня, че все още не знаем практически нищо за противника и неговите цели. Могъществото му е очевидно. Количеството и достоверността на съобщенията за обектите, известни с названието „черни кораби“, остават непроменени… също както и неуязвимостта на черните кораби — причина, поради която изплашените наблюдатели ги
