наричат кораби-щитоносци. Известни са случаи на масова истерия и прибързани действия, които по правило завършват зле. Но нека ви припомня, господа — сега пред нас стои съвсем друга задача. Успокойте се, Рупърт, Управлението на външното федеративно разузнаване не очаква от вас нито да гърмите за щяло и нещяло, нито героична гибел. Обектът беше преместен на Капка именно затова, защото на тази планета нито веднъж за цялата й история не е била регистрирана поява на черен кораб. Задачата ни е максимално проста: от нас се иска да не изпускаме обекта от поглед, да го пазим, ако възникне необходимост, да избягваме намеса в дейността на местните специални служби, стига да не пречат на изпълнението на нашата задача, да следим всичко, което става на Капка, и да отразяваме събитията, в случай че станем свидетели на нещо необикновено. Нищо повече.
Рупърт и Мохамед се спогледаха. В съседната стая едва доловимо пропукваше съхнещата черупка на някакво шипесто морско чудовище — поредния експонат в музея на Маклъп. „Бръмбарчето“ в главата на препарираната сегментна риба продължаваше безшумно да трупа информация.
— Сигурно искате да попитате защо се налага да ви повтарям нещо, което вече ви е известно? — Шеленграм ги изгледа. — Смятайте, че просто ви напомням за степента на нашата отговорност пред Федерацията. Засечено е изтичане на жизненоважна информация и предстои да разберем по чия вина е станало. Господа — той се усмихна зловещо, — дойде време да ви призная, че си позволих да ви излъжа. Кръгът на посветените в основната задача е малко по-тесен, отколкото предполагахме. Всъщност посветените са само трима — вие двамата и аз. По-точно, трима бяхме досега.
Рупърт Маклъп се облизваше нервно. Картографът се владееше доста по-добре.
— Накратко — завърши Шеленграм. — Източникът за изтичане на информацията се намира тук, в тази каюта, сред нас тримата. Поне аз смятам така. Разбира се, може и да греша, да пропускам нещо… — Възнагради Маклъп с пронизващ поглед, от който инспекторът мигновено плувна в пот и извърна очи към картографа. — Впрочем, времето ще покаже. Мохамед, приготвихте ли това, за което ви помолих?
— Данните за безследно изчезналите? Да, разбира се.
— Изложете ги накратко, колега.
— Средно за година в цялата Федеративна зона изчезват безследно между трийсет и четирийсет души. Имам предвид земна година. На Шамандурата, естествено, този брой е много по-малък — към седем-осем. Миналата година например са били единайсет. Това е доста. Вероятните причини в статистическа регресия: непреднамерени падания в океана, самоубийства, убийства с прикриване на следите, дезертьорство. Едно лице се смята за безследно изчезнало веднага щом бъде регистрирана неговата липса, за мъртво — след изтичане на година. Този път говоря за местна година. Роднините на безследно изчезналите нямат право да предявяват претенции за пенсия…
— С други думи, никой не ги търси? — прекъсна го Шеленграм.
— Именно. Освен ако не е някоя важна личност. Простете, шефе, но защо ви интересува това?
Няколко секунди картографът очакваше отговора с видим интерес. После интересът се смени с ужас, картографът се надигна от стола, изведнъж омекна и рухна на една страна.
— Затова — рече Шеленграм и сви два пъти палеца в обувката на десния си крак, за да дезактивира оръжието. Днес повече нямаше да му потрябва.
— Ама вие… го убихте! — възкликна изплашено Маклъп.
Шеленграм присви очи.
— Как се досетихте?
— Защо? — Инспекторът по правата на аборигените скочи. Метна се към тялото. Долната му челюст трепереше. — Мъртъв е… Господи, Гундер, защо?
Шеленграм протегна схванатото си тяло.
— Рупърт, вие все още сте новак в нашата работа. Но това сигурно можете да разберете. Как постъпваме в нашата служба с нелоялните сътрудници?
Маклъп го изгледа с обезумял поглед.
— Стегнете се, колега — скастри го лениво Шеленграм. — Да, убих го. Ако ви интересува дали при това почувствах дори намек за жалост, ще трябва да ви разочаровам: не. Ще изпреваря естественото ви любопитство и ще отбележа в скоби: удоволствие тази процедура също не ми достави.
— Как… го направихте?
— Спрях му сърцето. Не се безпокойте, той не се мъчи. Ще ми се и аз да умра така безболезнено… когато ми дойде времето. Простете за тази дребна нравоучителна комедия — имам предвид историята за безследно изчезналите. Не се въздържах от позьорство.
Коленичилият до трупа на Мохамед инспектор по правата на аборигените неволно изхлипа.
— Хайде-хайде — успокои го с мек глас Шеленграм. — Стегнете се, Рупърт. Сега не е време да се ронят сълзи.
Маклъп изтри с ръкав запотеното си чело.
— Шефе… — Гласът му едва се чуваше. — Ами ако сте сбъркали?
— Повдигнете му ревера, колега. Намерихте ли го? Така и предполагах. Пъхнете тази гадост в някаква киселина или я хвърлете в морето… Впрочем, оставете, това е само микрофон със запаметяващо устройство. Ако имаше излъчване, щях да знам. Нашият бивш колега беше много предпазлив…
Маклъп хлъцна.
— На Шамандурата има хора със здрави рефлекси — продължи бавно Шеленграм, докато разглеждаше тялото на дребния картограф. — Да се служи на Земята е доста неблагодарно занятие, съгласен ли сте, Рупърт?
— Господи, шефе…
— Хайде-хайде. Пошегувах се. Макар че Мохамед едва ли би приел тази теза за шега. Виждате ли, от известно време той започна да си внушава, че трудът му не се оценява достатъчно в материално отношение. Ако питате мен, просто са го купили.
— Лигата?
— Но моля ви, Рупърт. Помислете малко.
— Нашето контраразузнаване?
— Естествено. Сега Велич и бандата му знаят за Алвело много повече, отколкото им се полага.
Инспекторът по правата на аборигените бавно се надигна. Коленете му трепереха.
Кой знае защо, съвсем не навреме Шеленграм почувства прилив на разкаяние. Сякаш в тялото му се заби тънка игла — и мигновено излезе, без да остави рана. Рупърт Маклъп, незлоблив нещастен човечец… Ихтиолог любител, бездарен препаратор, възбуждащ симпатия и съчувствие… Интересно как въобще се е съгласил да бъде вербуван. Вероятно от скука. Работата на резидента единак в Извънземието наред с несъмнените преимущества има един голям недостатък: налага се да събираш собствена група от материала, който ти попада подръка…
Все още не се знаеше дали Рупърт ще се справи. Някои се прекършват точно в такива моменти — на безделие.
— Шефе — заговори Маклъп с внезапно помръкнал глас. — А къде ще скрием тялото?
Ето го ужаса на невинния тъпанар, забъркал се в история, с която няма нищо общо. Почти нищо.
Шеленграм въздъхна.
— Не да го „скрием“ — вие ще го скриете. Унищожете го, бива ви за това. И за Бога, престанете да треперите!
— Може би да го натикаме в асансьора, шефе? Смърт от сърдечен пристъп, без никакви подозрения…
„Ще се оправи“ — помисли си Шеленграм.
— Рупърт, каквото и да стане, Велич ще надуши, че нещо не е наред — бавно каза той, натъртваше на всяка дума. — Да ви призная, не ме безпокоят неговите подозрения. По-скоро не бих искал някой друг да узнае, че старият сантиментален глупак Гундер е позволил на предателя да се отърве толкова леко. Предателите трябва да изчезват безследно, това възбужда въображението и понякога разубеждава други потенциални предатели. Всъщност вие забелязахте ли — Мохамед се досети.
Маклъп кимна и от челото му се откъсна едра капка пот.
— Но… как да го скрием?
— Над вашия таван има бронзова плоча и хидравлически заглушители, а над тях е разположено дъното
