2.
Малко над ватерлинията, на най-долната, служебна тераса на сектор Алфа, даже през дихателния филтър миришеше на влага, морска сол, изпарения, изгоряло въглеводородно гориво и смазочно масло. От терасата косо надолу се спускаше широка рампа, разделена на стартови „гнезда“ чрез набързо заварените невисоки прегради, мътно лъщящи, обилно покрити с гъста смазка. Рампата се наричаше „хелинг“, както според слуховете се казвала и при китоловците през Тъмните векове — ако историците не лъжат и в земните океани наистина е имало китове. Разноцветни петна се разстилаха от хелинга по водата и накъдрената от лениви вълнички оловна повърхност на океана изглеждаше маслена, като мазут. Имаше мъртво вълнение.
Двама младши офицери дотътриха скутера до „гнездото“. Филип нахлузи каската, яхна продълговатата седалка, пъхна крака в степенките и форсира двигателя на празен ход. Не ми харесва това мъртво вълнение, помисли с неясно безпокойство. Съвсем не навреме се появи, нетипично е за южните ширини. И водата е студена…
Настръхна. Няколко секунди се опитваше да си внуши, че му е топло, и след като успя, се учуди, че му се е налагало да се убеждава. Водонепроницаемият гащеризон беше с вградено отопление и не пропускаше никаква влага. Е, да, ще има пръски… Нищо страшно, ще се повозим, ще разсеем лошите мисли и ще прогоним глупавите сънища. Полезна работа. Какво толкова се иска — да се спусна от хелинга, да се ориентирам в следстартовата суматоха, колкото се може по-бързо да заобиколя Шамандурата, от движение, без да бъркам номера, да се шмугна обратно в своето „гнездо“ и да пресека финалната нишка на лазерния лъч. Само това. А ако ми се усмихне късметът, може и да се сдобия със сребърната халба на победителя. Всъщност при отборни състезания дават чашка. Какво пък, ще пия водка. Макар че едва ли, тук участват всички силни състезатели. Резервният затова е резервен — дори когато го включват в надпреварата, никой не го приема сериозно. Толкова по-добре, излиза, че шансът да завърша първи е почти нищожен.
Преди четвърт час бе приключила индивидуалната гонка. Отново победа за Лейф — в момента, заобиколен от възбудени зрители, той радостно приемаше поздравления и се смееше гръмогласно. Няколко доброволни разпоредители от ветераните, с бели превръзки на ръкавите, изчакваха неголямата тълпа да се успокои, за да помолят хората да напуснат. Имаше още малко време. Наблюдателните площадки — на петдесет и сто метра над ватерлинията, че даже и по-нагоре — бяха почернели от зрители. Някъде горе навярно беше и Пьотър, но от такова разстояние не си заслужаваше да маха напосоки с ръка — а нямаше начин да разбере къде е. Както обикновено върхът на Шамандурата беше забулен в облаци. Терминалът днес бездействаше, нямаше назначени рейсове.
На наблюдателните площадки бяха дошли всички, които не страдаха от непреодолим мързел. Освен, разбира се, вахтените, арестантите, неизлечимите агорафоби и прибраните най-сетне на топло трюмни плъхове. По-разпалените запалянковци се бяха скупчили над хелинга, висяха на гроздове върху перилата и проточваха шии, за да не пропуснат момента на старта. Голямата офицерска надпревара се организира само два пъти в годината — местна, а не земна. Това не е тренировка на свободни от вахта младши офицери, дето се провежда почти всяка седмица веднага щом Шамандурата легне в дрейф в някой район на мъртво вълнение, пък и какво интересно може да се наблюдава при една тренировка? Гонката, особено отборната, когато върху океанските вълни, подскачайки и излитайки над водата, за да се стоварят обратно сред фонтан от пръски, едновременно се носят петдесетина скутера и може безплатно да се наслаждаваш на това зрелище, да печелиш и да губиш сключените басове — това е съвсем друго нещо.
Никой вече не помни как е възникнала тази традиция и кой пръв е дал идеята да се организира надпревара — на тази тема има всякакви легенди. Командването нито поощрява, нито забранява рискованата надпревара, в която са участвали или са мечтали да участват почти всички оглупели от монотонната служба офицери — от мичман до капитан втори ранг включително. Скутерът представлява плоска дъска, изработена от лек метал и снабдена със седалка, рулево управление, водометен двигател и горивен резервоар. Дъската се изрязва по стандартен шаблон от преградите на стари, бракувани за скрап подводници, водометните двигатели, позволяващи на скутера да развива доста висока скорост, каквито има в ненужно изобилие във всички складове за резервни части, са демонтирани маневрени двигатели от „Патица“ — малка, безнадеждно остаряла капсула, непригодна за условията на Капка. При отказ на двигателя скутерът губи скорост и почти веднага потъва, а състезателят остава да се люшка над вълните, което всъщност определя елемента на риск за участниците тръпката за зрителите. При неизбежните сблъсъци на скутери на стартовата площадка най-често се случва тъкмо това. За всеки случай, непосредствено преди старт, водонепроницаемите гащеризони на участниците се напръскват с някакъв химикал, който, поне на теория, би трябвало да пропъжда крила.
Филип знаеше, че по-рано са практикували и водно поло със скутери — игра особено популярна на далечните бази, където офицерите полудяват от скука, но това забавление било забранено, след като двама попаднали във водата офицери били уловени от неочаквано изскочило от дълбините хищно водорасло. Колкото и да е странно, офицерството приело безропотно решението на командването — навярно защото всички предпочитат да загинат с чест във войната, вместо да бъдат излапани като суров бифтек.
Жребият му беше определил двайсет и четвърто място, на Лейф — двайсето. Третият участник в отбора получи номер четирийсет и седем и беше ясно, че задачата му в отборната стратегия е да стигне колкото се може по-далеч, ако не го катурнат.
В очакване на командата Филип не гледаше водата, а Лейф Бернсон. Но Лейф, този късметлия, току-що разделил се със своите възторжени почитатели, само му намигна и направи няколко движения с ръка, които Филип си преведе като: не се тикай в тълпата, при възможност набери преднина по външния кръг и ако ти се удаде да ме догониш (което е малко вероятно), ще действаме двамата. Филип кимна, че е разбрал.
Обявиха минута — до старта. Терасата най-сетне беше опразнена от странични лица. Официални представители на закона на долната площадка не се виждаха, което не беше никак чудно: полицията на Шамандурата винаги знае добре къде трябва да се намесва и къде е най-добре да остави събитията да се развият от само себе си и както всяка опитна корабна полиция избягва да доближава открита вода.
— Минууутна готовност!
Откъм горните тераси долетя ревът на тълпата. Филип се премести едва забележимо напред, балансираше със скутера на самия ръб. Достатъчен бе един лек тласък с крак и скутерът щеше да се плъзне по хелинга, а веднага щом докоснеше водата, Филип трябваше рязко да се отмести назад, за да пренесе центъра на тежестта и да премине към глисиране. Само да не се изпързаля преди сигнала — това се смяташе за позорен провал…
— Трииийсет секунди!
Петдесет двигателя форсираха едновременно на празни обороти.
— Дееесет секунди! Готови… Внимание… Старт!
Заедно с последния вик изтрещя изстрел от карабина и надпреварата започна. Един кръг срещу часовниковата стрелка около Шамандурата, или около три мили и половина кръгова дистанция, отнема приблизително пет минути. Дори обикновена подводница в кавитационен режим се движи по-бързо…
Пръски го удариха в лицето, краката му вдигнаха пяна. Скутерът умело се плъзна по повърхността и Филип почувства възбудата. С периферното си зрение забеляза, че скутерът вдясно от него не се показа след потапянето във водата. Над вълните се мярна нечия мокра глава. Двама отляво се блъснаха… Така. Още на един, на самия хелинг, му отказа двигателят. Четирима съперници по-малко. А ние няма да се пъхнем в това меле, ще се изнесем, както ни беше наредено…
Все пак му се наложи да влезе във вираж по-рано, отколкото му се искаше: отдясно недвусмислено го притискаше нечий скутер, който, изглежда, бе успял да се спусне във водата преди неговия. Незабавно се намести до Филип, притисна го по-близо до Шамандурата, където, както и следваше да се очаква, цареше следстартова блъсканица. Филип даде газ и двамата се понесоха борд до борд. Шлифованите дъна на скутерите послушно разпръскваха водата.
Кой е този? Жалко, че не се виждат опознавателните знаци. Сигурно е от Ударния флот, там има доста опитни състезатели… Лека-полека Филип успя да се изнесе с половин корпус напред и сега вече сам притискаше съперника встрани от вътрешното стълпотворение и по най-изгодния радиус, покрай самия борд да Шамандурата. После ще се разберат двамата, първо да се отдалечат от основната група някъде, където никой няма да им пречи… Да им пречи…
