Намали съвсем леко скорост, изви вляво и едва не се удари в друг скутер, появил се неизвестно откъде. Отборна тактика: ти пречиш на другите, те пречат на теб, а през това време фаворитите се носят към финала. Скутерът подскочи високо над килватерната вълна и Филип за миг си помисли, че ще се преобърне. Не, размина се. Къде е Лейф?
Погледна право напред и го забеляза почти веднага. Изглежда, на Лейф доста сериозно му бяха попречили при старта, защото не беше сред групата фаворити, както очакваше Филип, а подскачаше върху вълните недалече напред. Май щеше да се наложи да действат заедно — задният задържа останалите, предният лети с пълна газ.
Вляво от него участниците в надпреварата постепенно се разреждаха, вдясно подскачаше един- единствен скутер — не беше предишният, а друг. Направи опит да прекоси пред носа на скутера на Филип, но скоро изостана. Филип изви наляво и зае своето място в групата. На пръв поглед началото изглеждаше обещаващо — ако продължеше така, имаше надежда да финишира в първата десетка. Дали да се опита да заобиколи ето този, дето се мотае пред носа му — явно е новак, защото действа твърде нервно и не позволява на скутера да премине в най-подходящия режим за глисиране.
Филип опря крака на степенките, форсира и ловко изпревари новака, после известно време се бори с този пред него, но новият противник беше нащрек и своевременно парираше всички опити на Филип да го заобиколи както отдясно, така и отляво. Филип реши за известно време да го остави на мира. Погледна бързо назад и с удовлетворение отбеляза, че преследвачите са изостанали и вече никой не му диша във врата — изпревареният новак беше на двайсетина метра по-назад и малко по-късно се скри зад завоя на Шамандурата. Филип почти не поглеждаше нагоре. Чувстваше се, сякаш са му пораснали криле. Късмет, че успя да се залепи за опашката на водещата група, макар че всичко щеше да се реши на финала, когато преди влизането в хелинга щеше да се наложи да намалят скоростта и да опишат широка дъга, да не позволяват на другите да ги катурнат и най-вече всеки да уцели своето „гнездо“ — инак ще отчетат времето ти на друг, в чието „гнездо“ си се озовал погрешно, и търпи после подигравки цяла година…
Доколкото можеше да ги преброи, отпред имаше единайсет или дванайсет състезателя. Скутерът на Филип подскачаше като топка върху килватерната струя на предния, хладни пръски го удряха в лицето, а онзи отпред по същия начин подскачаше и се обливаше от пръските в дирята на Лейф Бернсон. Давай, Лейф! Имаш големи шансове да завършиш трети… и ако нашият… как се казваше тоя тип с дългия нос… Левон май, от инженерния отряд… да, ако и той влезе в първата половина, може да се надяваме поне на отборна победа. Но изглежда, Лейф имаше проблеми… Повреда в двигателя? Преследвачът му се изравни с него, бавно почна да го задминава… Изпревари го! Дай газ, Лейф! Измината е само половината от дистанцията, работата е свършена наполовина! Натискай! Дръж тази скорост!
Филип изведнъж осъзна, че крещи с цяло гърло, но Лейф едва ли можеше да го чуе, а и със сигурност знаеше какво трябва да направи. Да, жалко, а започнаха толкова добре… Филип се отмести вляво и постепенно вирнатият нос на неговия скутер се изравни с кърмата на Лейф, а след това дори започна бавно да излиза напред. Лейф гледаше право пред себе си, седеше по средата и на пръв поглед не предприемаше никакви опити да отстрани повредата, не натоварваше двигателя, опитваше се напосоки да смени режима на работа, както вероятно би постъпил на негово място Филип, което му се стори странно. Е, като състезател с опит би трябвало да знае по-добре…
И изведнъж се случи нещо съвсем непонятно.
Скутерът на Лейф внезапно изви настрани, пресичаше опасно пътя на Филип. Не, какво ти да го пресича — направо търсеше сблъсък… Филип едва успя да реагира и всъщност реагира не той, а тялото му — и въпреки това последва остро стържене на метал в метал, а ударът се оказа достатъчно силен. „Идиот!“ — изрева Филип и си помисли, че Лейф, изглежда, все пак не го чува и жалко, макар че бе напълно възможно проблемите да идват не от двигателя, а от управлението…
Така и не успя да довърши тази мисъл, защото скутерът на Лейф отново се хвърли в атака и Филип рязко намали скоростта в отчаян опит да избегне нов сблъсък, но този път закъсня. Скутерът на Лейф се качи върху неговия, а самият Лейф — Филип го видя съвсем ясно — бе загрижен единствено за това как да събори съперника си, без самият той да падне. Какво прави, та ние сме от един отбор! Наистина се е побъркал. Ненормален. Това е отборно състезание! Дори да бяха истински съперници подобно поведение пак щеше да е недопустимо, за проява на грубост по време на състезание виновният се наказва с презрително отношение от колегите, а току-виж получил и удар по мутрата…
Нещо изпука. Скутерът се гмурна надолу и кърмата щръкна към небето. За миг се мярна лицето на Лейф, полускрито от въздушния филтър, изригна фонтан от пръски и нещо твърдо, вероятно парче от дъската, изтрополи върху каската. Докато прелиташе свит на кълбо над руля, още не успял дори да се изплаши, Филип с изненада си помисли, че на външен вид Лейф никак не прилича на умопобъркан, напротив, беше съсредоточен като човек, изпълняващ неприятна, но необходима работа. Догадката блесна в мозъка му миг преди да се стовари във водата. Изплува и незабавно се гмурна. Гърдите му се свиха. Водата беше студена, не повече от десет градуса, но по-добре да замръзнеш, отколкото да те насекат на парчета скутерите на догонващата група. Като размахваше ръце и крака като жаба, Филип се гмурна още по-дълбоко. Така, от коя страна се намира Шамандурата? Май от тази. Трябва да плува под водата, надалече от Шамандурата, докато му стигне въздухът, а после да се покаже отгоре и да повика помощ…
Изплува, когато пред очите му затанцуваха огнени змии, когато вече нямаше сили да задържа дъха си и да се бори с останалия в комбинезона въздушен мехур, теглещ го право нагоре, и първото, което чу, когато се подаде, беше монотонен, печален, страшен звук, сякаш над океана тръбеше някакво огромно ранено животно, измъчвано от болка и самота. Звукът, изглежда, идваше от всички посоки, без край, без смисъл…
Филип се закашля, плю и се огледа. Втора мокра глава наблизо не се виждаше, което означаваше, че Лейф е устоял при удара и сега се носи към финиша, сякаш нищо не се е случило. Вече му беше ясно всичко за него. Подлец, предпазлив убиец, специално избрал мястото по средата на разстоянието, където по терасите има малко хора, а може и въобще да няма… Филип неволно стисна зъби — от яд, а може би и от студ. Прииска му се да погледне към терасите, но не го направи, защото във водата се случваше нещо съвсем неразбираемо: опашката на водещата група се беше скрила зад завоя на Шамандурата, някои от изостаналите също продължаваха да се носят напред, а други бяха обърнали и пореха с всички сили в обратна посока, вдигаха огромни облаци пръски. А над водата, както преди малко, продължаваше да се стеле, да кънти в ушите този протяжен, внушаващ ужас звук…
И тогава той се сети какво е това: ревеше сирената за тревога от висша степен, включваща се само в случаи на извънредна опасност, ревеше и викаше състезателите да се върнат колкото се може по-бързо на Шамандурата. В дни на война това можеше да означава какво ли не, в мирни дни — само едно: към повърхността на океана приближаваше жълт прилив.
В южните ширини, както впрочем и в северните, няма тайфуни. Тук бурите не са често явление, изключително рядко се вихрят смерчове, почти не се виждат огромни, задържащи се с месеци водовъртежи и други тропически прелести, на които е толкова разточително щедра Капка. Единствено жълтите приливи изплават не по-рядко, отколкото в тропиците.
Понеже притежава собствен ход, Шамандурата не е заплашена от малките приливи, а големите — с диаметър до петдесет мили — се случват рядко. Филип все още не бе виждал такъв и знаеше за тях само от разказите на ветераните. Шамандурните сонари са способни да засекат вихрения пашкул и да предскажат точно мястото на прилива, когато той все още е на стокилометрова дълбочина. Но приливът се издига бързо… и ако изплашената сирена реве смазващо, ако състезанието е прекратено и трябва спешно да се оттеглят, значи се очаква приливът да е голям и Шамандурата се намира вътре в опасния кръг, далече от предсказаната от приборите граница на петното…
Колкото и да е ценна всяка минута, не можеш да изоставиш насред океана петдесетина състезатели — инак офицерите от Шамандурата ще се разбунтуват, — но може, даже е съвсем обяснимо, да забравиш един в името на оцеляването на останалите — Филип разбираше това твърде добре. Другарите в отряда ще обърнат по няколко чашки за Бог да прости… и никой няма да осъди командването. Не издържал, паднал на най-неподходящото място от трасето — сам си е виновен. И да викаш, и да не викаш за помощ — никой няма да ти помогне — скутерите побират само един, а да се праща спасителен катер няма време… След час, дори след половин, жълтият прилив може да нанесе на Шамандурата смъртоносна рана въпреки мощните
