панически се разпадат на подвижни ресничести клетки, връщат се към дълбините като мътни облаци, за да се съберат, да се слепят отново, само че по-далече от опасната плаваща планина. Свирепи хищници, неуморни ловци на всичко, което е по-едро от крил и по-дребно от полярен кракен. Търсят храна. Никой не ги пропъжда, те не са опасни за Шамандурата.
Мътните конуси на прожекторите са впити в увисналата над океана мъгла. Океанът не свети. На Капка няма фосфоресциращ планктон.
Колкото по на юг, толкова по-рядко се забелязват „пролуки“ в сгъстените облаци, а край лятната граница на ледовете съвсем изчезват. Краткият мъглив ден едва просветва и се топи, без да успее дори да остави отпечатък в спомените, и отново настъпва беззвездна нощ. Може би е по-добре, че в забуленото небе няма пролуки — облаците мамят, преструват се, че крият нещо. Новаците, чиито глави още са пълни с разкази за полярни сияния, често шарят с поглед в небосвода с надеждата да зърнат там светлинни — но на Капка няма магнитно поле, нито условия полюсните райони да искрят.
Кой би могъл да забележи незримия лъч, който като тънка нишка пронизва небето от разтворения илюминатор и плавно реже облаците, следвайки местещата се над тях точка — спътника за тунелна връзка? Вероятно само рееща се птица, която се е натъкнала на него случайно, преди да отлети с изплашен крясък, почувствала горещо бодване. Но на Капка няма и птици.
Заблуден в мрака снежен повей нахлу през илюминатора и се завъртя като пощурял, попаднал в насрещно течение. Гундер Шеленграм повдигна зиморничаво рамене. Неговият събеседник, напротив, се чувстваше съвсем удобно въпреки разкопчаната риза и вероятно ръкостискането му щеше да е силно и топло, макар и малко влажно, но ако му протегнеш ръка — ще срещнеш празно пространство. Не бе човек, а изображение, предавано от две хиляди двеста и седемнайсет парсека. И то в случай, че излъчването идваше от Земята. Ако беше от Нова Тера, значи беше по-малко, а ако беше от Марция — много повече.
Изглежда, все пак беше от Земята — забавянето на сигнала бе в рамките на една секунда. Хубав канал. Качеството на изображението обаче не беше нищо особено — половината сигнал бе изяден от защитата срещу прихващане.
Разговорът протичаше сухо. Но дори да беше три пъти по-задушевен и поверителен, Шеленграм пак не очакваше от него нищо добро.
— Не се представихте — подхвърли той.
— Извинете. Помислих, че няма значение. Наричайте ме просто Госта.
— Бъдете така добър да намалите осветлението при Вас, Гост — помоли Шеленграм. — Осветявате цялата палуба. Тук е нощ.
Госта извъртя глава и беззвучно помръдна с устни. Наистина стана по-тъмно.
— Така добре ли е?
— Да.
— Ще отговорите ли на въпросите ми?
— Не мислете, че съм твърде настоятелен, но бих предпочел да разговарям направо с шефа — възрази Шеленграм. — Има си правила…
— Гундер, запазете предпочитанията за себе си. Сега не е време за това. Достатъчни ли са ви моите пълномощия?
— Да… Гост. На какви въпроси ще трябва да отговарям?
— Вашият доклад беше анализиран. В него фигурира всичко освен едно — личното ви отношение към събитията. Не клатете глава, това е важно. Между другото, възползвам се от случая, за да ви поздравя… с късмета. Наистина здравата ви провървя. Доколкото знаем, Шамандурата не е попадала в жълт прилив с подобна сила от поне петдесет години, нали?
— Четирийсет и седем — уточни Шеленграм. — Благодаря за поздравленията. И благодаря, че си спомнихте къде се намирам.
— Сериозни ли са повредите? — съчувствено попита Госта.
— На някои места пробивът достига до втория борд. Но обшивката не е най-важното — ще се саморегенерира до утре. По-тежко е положението с водометите, тяхната регенерация ще отнеме няколко дни. Плюс сериозното износване на механизмите и все още невъведения в режим главен реактор. Плюс Адмиралисимуса… който, меко казано, не е във форма заради последствията от нервния срив.
— Пие ли?
— Това не е най-точният израз. В първото си приближение докладът на командването е адекватен. Именно в първото приближение.
— Оставете го този ваш Адмиралисимус. Гундер, минаха пет дни.
— Пет и три ще са само осем. Имаме достатъчно време. Няма да се наложи да отлагаме часа „хикс“.
— Въпреки последствията от природното бедствие?
„Не разбира ли? — помисли си Шеленграм. — Или ме изпитва? Глупаво е…“
— Благодарение на него. Във флота е обявена пълна бойна готовност с най-достоверното основание, което са могли да измислят. Изгубени са само две подводници, използвани като влекачи, един плаващ док и към шейсетина души. Сега тукашното началство се моли само за едно — северните да не започнат първи… — Шеленграм погледна въпросително Госта. — Между другото, всичко това го има в моя доклад.
Госта премълча, облегнат небрежно във фотьойла. Перестите листа на някакво стайно растение хвърляха по лицето му чудновати сенки.
— Има много любопитни неща в този ваш доклад — каза най-сетне. — Отношението ви към войната в общи линии ми е известно, но ще ви призная, че вие, като опитен професионалист, ме изненадахте. Не сте крили, че заради лична прищявка сте подплашили местното контраразузнаване, изложили сте на риск безопасността на хората…
В чиито функции очевидно влиза и недопускането на следвоенен сепаратизъм, довърши мислено Шеленграм. Не е нужно да се гадае за това какво диктува примитивната логика на тези хора. Безспорно съществува дълбоко законспирирана група, натоварена с една-единствена, затова пък най-важна задача. И когато настъпи нейният час, тази група няма да се спре пред нищо. Ох, не бих искал да се озова на мястото на амиралисимуса… О, мъдреци! О, платени мислители на метрополията! Не ви бива много да си размърдате мозъците, както виждам. Да бяхте измислили нещо ново най-сетне. Или това е невъзможно?
— Това беше моя грешка, шефе… тоест, Гост — призна той.
— И не единствената. Преди осемнайсет години, на Прокна, един ваш сътрудник по време на аналогична операция си позволи да постъпи, меко казано, неадекватно… Нужно ли е да продължавам? За щастие на споменатия сътрудник досието му до този момент беше безупречно. Та така. Най-любопитното във вашия доклад е опитът логично да се обоснове приоритетът на вашата разработка над съображения от военностратегически характер. Този опит, между нас казано, е доста тривиален, също както и изказаните от вас съображения. Вие сте чудесен оперативен работник, Гундер, но уви, не сте аналитик. Да ви призная, от доклада ви не разбрах кое по-точно поражда безпокойството ви за съдбата на разработката? Нюхът ви на професионалист?
— И ако е точно това? — изръмжа предизвикателно Шеленграм.
Госта се усмихна едва забележимо и поклати глава.
— Браво, че не отричате, Гундер. Би било глупаво. Предупреждаваха ме, че с вас не е лесно да се работи, но очаквах далеч по-неприятни неща…
— Радвам се, че са ви излъгали — прекъсна го Шеленграм. — А сега ми кажете: освен факта, че току- що ме скастрихте, ще има ли някакви практически последствия от моя доклад?
— Никакви. Връщайте се в метрополията, Гундер. Вашата мисия приключи.
— Искате да кажете — беше провалена от мен?
Госта повдигна вежди.
— Не съм го казал. Напротив, преди една година се изказах в полза на идеята ви, тогава ми се стори плодотворна… За съжаление, тя не донесе очакваните резултати. Никакви задгробни чудеса, да не говорим за появата на черни кораби. Никакви основания да се отлагат практически действия заради съмнителното очакване на неизвестно какво. Между другото, за разлика от планетите на Лигата, на Земята и нейните
