Едрата овчарка, любимката на контраадмирала, скочи от килимчето в ъгъла на просторната каюта, помириса внимателно Шеленграм и погледна въпросително стопанина си. Подиша малко с изплезен език, върна се на килимчето, просна се по корем и устреми нанякъде натъжен поглед.
— Крайно неотложни — отвърна Шеленграм. — Трябва да замина на Трети контролен пост — още сега. Или на база „Ураган“, няма значение. Нужна ми е транспортна платформа с пилот — изцяло на мое разположение. И общо указание за съдействие.
Контраадмирал Хипел се прозя отчаяно.
— За какъв срок?
— За три-четири дни. Може би повече.
— Гундер, точно сега е най-добре да останете на Шамандурата. Не е време за разходки из тропиците.
— Зная.
Контраадмиралът премигна веднъж и зажумя измъчено.
— Извинете… Защо ви е това?
— Трябва да прибера един човек. Той ще отлети с мен. Викат ме в метрополията, Курт.
— Така ли? Надявам се не за дълго, Гундер?
— Вероятно завинаги.
Хипел почна да разтрива слепоочията си с длани.
— Жалко… Ще ми е мъчно да се разделя с вас, Гундер. Да… какво исках да ви попитам? А, да — цели четири дни, за да отлетите до Трети контролен и обратно?
— Не съвсем — поясни Шеленграм. — Този човек е в наказателния отряд. Да го търся в Гълфстрийм, както сам се досещате, е безполезно. Ще се наложи да почакам, докато сам се свърже с поста.
— Нищо не разбирам — призна уморено Хипел. — Защо ви е това?
— Този човек ми е нужен.
— Точно това питам: защо?
Пожълтелият адютант се появи с поднос с две димящи чаши кафе. Очите му бяха полузатворени, като на сова в горещо пладне. Буквално спеше прав. Пристъпваше като сомнамбул. Постави подноса на масичката, олюля се, но веднага се изправи, стегна се и зачака нареждания.
— Благодаря. Засега сте свободен. Погрижете се да не ни пречат.
Хипел взе едната чашка от подноса, сръбна, опари се и изсумтя.
— Тежки ли бяха последните дни? — попита съчувствено Шеленграм. В отговор Хипел само го погледна многозначително. — Извинете ме, Курт, въпросът беше глупав. Сам виждам.
— Какво ли можете да видите в своя отдел, Гундер? Имате ли представа какво значи това — да се подготви Шамандурата за потапяне? Че тя от миналата война не е потъвала. А на това отгоре точно сега и жълтият прилив…
— Ще се потапяме ли? — попита малко изненадано Шеленграм. — И вероятно под леда? Затова значи ни домъкнахте чак на полярния кръг?
— Стига, Курт — махна с ръка Хипел. — Не сте глупак. Та вие сте водещ експерт, сам разбирате. Няма да се наложи да чакаме дълго. Извинете, но трябва да си отспя… Какъв беше проблемът? А, да, спомних си…
— Курт, ще ми помогнете ли?
— Трябва да знам кой е този човек.
— Обикновен нарушител. Лейтенант от граничната флотилия. Никой.
— Ваш роднина ли е?
— Да речем, че да.
— Ясно… Простете, Гундер, но не сте уцелили мястото. Криминалните деяния не са по моята част. Разберете, искрено съжалявам…
Шеленграм отпи от кафето, без да бърза.
— Курт, да ви призная, не мислех, че ще успеете да ме учудите. Къде на Капка сте виждали закони? Молбата ми нарушава единствено дисциплинарния устав, това и сам го знаете. Поемам цялата отговорност. Ако стане нещо, вие не сте в течение, мошеникът експерт ви е излъгал, можете с негодувание да стоварите цялата вина върху мен. Вярно, най-вероятно няма да има никакви последствия, затова пък при случай ще се намери на кого да подшушна някоя и друга добра дума за вас. Признайте си, че не можете да понасяте Капка. По-добре да отговаряте за тиловото снабдяване някъде в Нови Ню-порт или Кейптаун, а настоящото си началство с радост бихте удавили в баластна цистерна. Защо да отричате очевидното? Малка приятелска услуга — това е всичко, за което ви моля, и повярвайте, не е безплатно.
Контраадмиралът поклати глава.
— Защо, Курт?
— Не искам дори да говорим за това.
— Затова пък аз искам. И знаете ли, струва ми се, че ние с вас все пак ще се разберем.
— Гундер, не е ли по-добре просто да си заминете?
Овчарката изсумтя тъжно откъм килимчето. Хипел смръщи изнервено вежди.
— Вървете си, моля ви. Трябва да се наспя.
Шеленграм въздъхна едва забележимо.
— Добре, ще си тръгна, но преди това ще ви разкажа една интересна история. Мой познат, капитан — не на Капка, на съвсем друго място — си падал много по животните, най-вече по кучетата. Големият кораб, който командвал, с години не се прибирал в пристанището и на борда действало установеното свише разумно, но досадно правило: всеки член на екипажа можел да си вземе домашен любимец след пет години безупречна служба, но не по-голям от котка. Дълго време, с и без лъжи, капитанът успявал да заобикаля това правило и още няколко негови подчинени също държали едри кучета, при това все от женски пол. Моят мил познат влизал в редовни противоестествени полови отношения с тях, при това в началото се налагало да поставят на кучките намордник, но по-късно те привиквали. Мога да добавя, в защита на капитана, че той самият страдал тежко от своята извратеност. Представете си, той бил честен човек и преотстъпвал на подчинените си половината от своята заплата, за издръжка на кучетата и да купува мълчанието им, и нито веднъж не взел и един грош от корабната каса. Началството на този капитан било информирано за неговия порок, но ценяло в него професионалиста и си затваряло очите, докато можело да избегне скандалното разследване, придружено от видеозаписи. Но веднъж този капитан допуснал грешката да откаже на незначителната молба на човек, когото, не без основание, наричал свой приятел… Да продължавам ли?
Хипел дишаше тежко, целият плувнал в пот.
— Развалих ли ви съня, Курт? — попита съчувствено Шеленграм. — Извинете, не исках да стане така. Тази тема, признавам, не е особено приятна. Още повече че вие, доколкото знам, нямате нищо общо със споменатия капитан, нали?
— Не го очаквах от вас… — изхриптя Хипел.
— И аз от вас, Курт. Разбрахме ли се? Между другото, записът действително съществува.
— Махайте се!
Шеленграм се надигна.
— Надявам се, че няма да направите някоя глупост. Ще бъда на долния флайдром в сектор Бета — не ме карайте да чакам прекалено дълго.
Интересно как ли щеше да се държи на негово място адмирал Мриш, запита се Шеленграм, докато напускаше спокойно бункера. Нищо чудно да насъска срещу мен кучето. Любомир Велич или покойният Андерс щяха да постъпят другояче — някъде тук, в тесния коридор, или още по-добре на безлюдна тераса в шията на изнудвача се забива переста стреличка. Ако не това, то летящата платформа без причина пада насред океана. Хипел е от друго тесто. Не трябва да се боиш от него, а за него — в пристъп на отчаяние този малодушен глупак може да извърши някоя необмислена постъпка…
Нещастен човечец. Нищо чудно, ако се наложи, и него да го държат на успокояващи до края на войната като Адмиралисимуса.
Едно поне бе сигурно — че днес няма да може да се наспи.
Асансьорът. Кратък коридор — и нов асансьор. Дали го следят? Едва ли и Хипел. Ако има „опашка“, ще е
