Южен: две дълбоки локални течения, поразителни в своята стабилност. Всеки дълбочинник на Капка знае наизуст координатите им, всеки се старае да ги преодолее колкото се може по-бързо и за нищо на света не би се съгласил да се потопи тук на повече от километър — до горния пласт на течението. Както сухопътните войски оставят след себе си мини, които още дълго време убиват и осакатяват невнимателни хора, така и морската война с трийсетгодишна давност бе оставила тук спомена за себе си.
Само едно от десетина-петнайсет торпеда може да достигне дистанцията на ефективно поражение — останалите се унищожават от антиторпеда или при защитното бомбардиране, отклоняват се от курса, прилъгани от фалшиви цели, излизат от строя заради обичайни повреди или се държат странно поради неизяснени капризи на изкуствения интелект. Към военните куриози може да се отнесе и съществуващата, навремето забранена (макар и широко разпространена сред дълбочинниците) теория за торпеда-храбреци и торпеда-страхливци — но няма смисъл да се спираме подробно на нещо, което не е доказано.
Реакторът на ядреното торпедо може да работи дълго, много дълго. Когато изгуби целта, измаменото торпедо известно време се мята в търсене, след това ляга в дрейф и чака. То е твърде скъпо и ефикасно оръжие, за да бъде оставено да потъне, ако не уцели. На Земята би легнало на дъното в очакване на жертва. Но Капка не е Земята.
Полуослепели, полуоглушели, корозиращи, бавно изгарящи горивото в мъждукащите си реактори, торпедата очакват своя звезден час и след войната. Редките подводни взривове, гъбовидните облаци пара над океанската повърхност са единственото свидетелство за това, че някои от тях не са чакали напразно. Що е отнася до останалите, рано или късно хаотичното движение ги отнася в Гълфстрийм. За торпедо, което не е засякло целта, оттам няма изход. Остава му само да се носи по течението. И да чака.
Някои — единици от хиляди — се атакуват едни други слепешката и се изпаряват мигновено в милионградусови взривове. Други потъват, отнесени от течението на надпределна дълбочина, или жълтият прилив ги разтваря. Поколения пилоти от наказателния отряд са снижили числеността на торпедата в Южен Гълфстрийм от хиляди на стотици. Някои от тези пилоти, надарени с по-живо въображение, без никакви основания твърдят, че в тристамилната ивица се е образувало нещо като устойчива кибернетична екосистема, чиито оцелели обитатели обменят помежду си сигнали, при признаци за опасност заемат най- изгодните позиции за колективна отбрана и заедно унищожават надвисналата угроза.
Когато се умореше, Филип напускаше Гълфстрийм. Почиваше си, спеше до забрава. Друг път се отправяше на пълен ход до най-близката база, попълваше боезапаса и се връщаше. По правило осъденият се смята за изкупил вината си след унищожаването на десет торпеда. Засега Филип бе унищожил само три.
Нахлузваше цереброшлема и сам се превръщаше в дълбочинна капсула-ловец — хищна, дебнеща. При потапяне усещаше налягането върху кожата си, нетърпимо при доближаване пределната дълбочина на индикатора. Негови очи ставаха сонарите за кръгово наблюдение — с тях засичаше увисналата насред плътната вода цел и виждаше как, забелязала ловеца, тя се опитва да го атакува, понякога примитивно праволинейно, по-често с измама, и тогава очите му се заслепяваха от фантомите на лъжливи цели и започваше истинската работа.
Цереброшлемът е един и същ както при пилотите на флайдарт, така и при водачите на рейсова совалка и дълбочинниците — унификацията е полезно нещо. След превъплъщаването в капсула изстрелването на торпедо се усеща от пилота като плюене. Измаменото подсъзнание реагира по своему: понякога след схватката Филип бършеше ненужното при цереброуправление контролно табло и ругаеше тъпия конструктор, пропуснал да монтира отгоре плювалник.
Последните два рейда в Гълфстрийм се оказаха „празни“. Днес Филип твърдо бе решил каквото и да стане да увеличи личния брой унищожени торпеда. Докога ще бъде в наказателния отряд? Малко го безпокоеше „Гмуреца“ — стара скърцаща при потапяне бракма с двайсетвъзелов ход и нищожен запас от издръжливост, най-добрия случай пригодна единствено като тренажор за начинаещи, при това не на Капка.
Впрочем, осъденият едва ли може да се надява на що повече. Воювай с каквото са ти дали и се радвай късмета си.
И това ако е късмет…
Филип си даваше сметка, че би могло да е и по-лошо — много по-лошо. Но се размина. Никой не свърза преследването на Лейф с изчезването на полковник Андерс, затова и с делото за краткотрайната — докато окопитилите се колеги не се нахвърлиха върху него, за да му отнемат оръжието — престрелка в каюткомпанията по залегналата под масата и надаваща отчаяни вопли мишена се зае дисциплинарната комисия, а не трибуналът. Което означаваше само позорно петно в личното дело, репутация на озлобен неудачник и некадърен спортсмен в очите на колегите, както и нищожни шансове за повишение в близките една-две години.
Разбира се, в мирно време. В дните на светкавична война участта на войника от наказателния отряд е незавидна и тогава и Гълфстрийм ще му се стори курорт. Така че най-добре да не протака работата, защото войната може да започне всеки момент. От друга страна, опасно е да се връща на Шамандурата — все още не е ясно дали покушението е било частна инициатива на Андерс, както и с кого е свързан Лейф. Кой е той — професионалист или — колко е слаба човешката природа! — „доброволен“ сътрудник, купен от Глиста за грошове? По ловкия начин, с който провокира престрелката веднага щом забеляза „покойника“, лесно можеше да се предположи първото. Но в действителност?
Кой знае?
Това е като да крачиш слепешката из минно поле. Можеш да обмислиш следващата стъпка — но ще ти помогнат ли размишленията? Съмнително. Единствената информация, с която разполагаш, е, че това е минно поле… И няма дори на кого да се оплачеш. Кой всъщност държи върховната власт във Федеративната зона — ояденото началство или Адмиралисимусът? Би трябвало да е Адмиралисимусът — планетата е спорна, разделена…
В продължение на десет часа Филип поддържаше курс на север, навлизаше във вътрешността на Гълфстрийм. Знаеше че рискува, но се надяваше в случай на успех да увеличи личната си сметка до пет победи, а тайно мечтаеше и за шест. Дори четири вече е по-добре от три.
Няма как да излъже за бройката. Акустичните прибори на контролните постове и плаващите бази непрестанно прослушват водата, самописците чертаят линии. Взривната вълна с петкилотонов еквивалент лесно може да се отличи от естествените трусове и след точно определяне на координатите се използва като потвърждение за успеха на осъдения. Още през първия ден Филип разбра, че е невъзможно да се настрои антиторпедото на самовзривяване. Ако не открие целта, то потъва, обезврежда се без детонация и лишава осъдения от съблазнителната мисъл да запише на своя сметка несъществуваща победа.
Поколенията заточени в този опасен район, оцелели в естествения отбор, са изработили най-общо три тактики на преследване: „убождане“, „пробив“ и „рейд“. Някога за най-ефективен и безопасен метод се е смятал „убождането“ — но сега можеше дни наред да обикаляш в покрайнините на течението, без да срещнеш нито една цел. В началото Филип практикуваше „пробив“ през Гълфстрийм, но днес избра „рейд“.
Четвъртото торпедо разстреля по залез-слънце, спокойно, почти от максимална дистанция. Това торпедо беше някак примряло — не реагира по никакъв начин на ловеца, вяло се понесе на пресечен курс с едно от трите изстреляни антиторпеда, вероятно приемайки го за цел. Точно преди хидравличния удар Филип смъкна цереброшлема — дистанцията беше голяма, но на Капка само глупак би се изложил без нужда на риск. Можеше да получи лека контузия, а не бе изключено и да оглушее. Имаше такива случаи.
Затова пък когато капсулата се разтресе, той бързо постави шлема и проследи как изплува газовият мехур, как се раздува и разпада. И отдалече беше красиво. Можеше да пресметне на каква площ след няколко минути зеленикавите води на океана ще закипят и ще се покрият с пяна. Нагорещен облак в този случай не се очакваше — дълбочината бе твърде голяма, а мощността на заряда — малка.
„Рейд“ — дума, с която се изчерпва целият смисъл. Дълго примамване на спотаената ръждясала смърт, хиляди мили в подводен режим по течението на Южен Гълфстрийм. Мътна непрогледна вода, която наподобява мъгла, и в тази мъгла е увиснал той — Филип Алвело. Мъглата обвива корпуса, приятно щипе лицето, извива се в завихрени влакна зад главната рубка, упорито се съпротивлява на винта.
Часовете се нижеха един след друг. Нови цели засега нямаше. Три неизразходвани целеуказващи фара, половин дузина дълбочинни бомби и седем антиторпеда в носовия отсек — с подобен запас можеше
