че би трябвало да съм му благодарен! Престори се, виждате ли, че не е имало никаква среща, а аз какво — да умирам ли?
Наплисках си лицето още малко, за да прогоня мрачните мисли, и така силно си прехапах устната, че потече кръв. На негово място щях ли да пусна противника? Как ли пък не! Че даже бих се гордял с похвалата. Току-виж предсрочно ме произведат в капитан и ме пратят на истинска подводница, а не на това изкорубено корито. Паричната награда също е нещо полезно. А той ме пусна! Капсула А–233 — до живот няма да я забравя. Ако ми излезе късметът пак да се срещнем, готов съм всичко да направя за него — майната му, че е вероятен противник! Ще умра, но ще го направя. Кълна се.
И веднага щом ми мина тази мисъл, почувствах облекчение. Сякаш бях дал някакъв тържествен обет пред Бога и хората — стана ми смешно, но си е така. А след час, по залез-слънце, най-сетне ме прибраха.
2.
Много-много отдавна, както възрастните учат децата, които след време ще заемат местата им и също ще започнат да учат своите деца, във вселената имало само един закон, космосът бил необятен и изобилен, а човекът властвал над не по-малко от сто и петдесет свята. И имало на света мир, и мир царял в сърцата на хората.
Един от тези светове — Капка — даже не бил свят в пълния смисъл на тази дума, а по-скоро междинна станция. Но и тук живеели хора, трудели се, обичали, били или не били щастливи, мечтаели или не мечтаели да се върнат на родната планета, остарявали и в края на краищата умирали, като оставяли след себе си делата на своя труд, а понякога и деца. И децата, които се раждали на Капка, вече смятали този воден свят за свой дом.
Много, още по-много години изминали от времето, когато на планетата бил спуснат първият самоходен пристан-сал. Останките му не са се запазили. Изследователите изобщо нямали представа, че творят история. Само две поколения по-късно всяко късче от бордови дневник, всеки пожълтял от приливите и ръждата болт, принадлежащ на онези исторически времена, се смятал за достояние на колонията и принадлежал на музейната експозиция.
В желанието си да съкрати времето между два рейса любознателният транзитен пасажер непременно ще разгледа музея — разбира се, в случай че наблизо няма нещо по-интересно. Цяла една зала от този музей е посветена на изграждането на Капка на плаващ пътническо-товарен терминал, първия от общо четири, и трябва да се отбележи, че терминалът си заслужава вниманието. Между другото, музеят е разположен тъкмо в него, в сектор Алфа, на двайсета палуба, ако се брои отгоре, и на четиристотин и седма, ако се смята от ватерлинията.
Какво представлява терминалът ли? Нарязан от тераси пресечен конус, поставен върху обърната надолу полусфера с радиус един километър. Стандартната ватерлиния на терминала минава точно по линията на съприкосновение на двете фигури, заради което подводната полусферична част винаги е скрита под морското равнище и може да бъде разгледана само на музейния макет. Отдалече терминалът наподобява гигантска шамандура.
Откъдето и произхожда ласкавото му название.
Шамандурата може да се придвижва, да избягва срещата с жълтите приливи, да се бори с теченията, бурите и водовъртежите, даже да се потапя.
Когато приема или изпраща товарни ракети, тя заприличва на гигантски действащ вулкан насред океана — огнените колони пробиват проходи в плътно скупчените облаци. Системите й за управление и регенерация са едни от най-усъвършенстваните, жизнеспособността — феноменална. Във времето на окончателното си завършване Шамандурата се смятала за истинско чудо на света, без значение кое поред.
Първите плаващи пристанища, докове и транспортни шлепове не били унищожени и дори се увеличили — Шамандурата се нуждае от техническа поддръжка, а хората — от храна, работа и развлечение. Човекът не смятал да напуска Капка, а се заел сериозно със завоюването й.
А от гърлото на стабилния Канал „Земя — Капка“, само на милипарсек от планетата, изхвърчали не безумно скъпи и капризни за управление всепространствени крайцери, а обикновени тунелни съдове, понякога просто самоходни шлепове. Скоро след това корабът увисвал над Капка, разменял с Шамандурата совалки с транзитни пътници, хвърлял в океана плаващи „ютии“ с невъзвратим товар, предназначен за Капка, и бързал да отстъпи място на следващия кораб. И така продължавало много години.
Накрая се случило това, което нямало как да не се случи: Шамандурата вече не била в състояние да се справи с нарастващия товарообмен. И тогава, с цел да я облекчат, били построени три сестри-шамандури, с два пъти по-малки размери.
Може би не е трябвало да го правят.
Какво представлява човешката благодарност? Няма такова нещо и никога няма да има, още по-малко благодарността на потомците. Много земни колонии били основани на невероятно подходящи, от човешка гледна точка, планети — някои от тях дори се оказвали по-уютни и богати от самата Земя. Но още преди колониите да си стъпят на краката, а пионерите колонисти да дочакат внуци и правнуци, неизменно тръгвали слухове за отделяне от метрополията и провъзгласяване на независимост.
Колониалното управление на Земната федерация реагирало така, както следва да се реагира: игнорирало слуховете и вземало мерки, когато се стигало до викове, лозунги, бунт и гражданско неподчинение. В привилегированите университети започнали да изнасят лекции по колониална политика, специалистите в този профил се ценели високо. Но административните мерки, предприемани спрямо опърничавите колонисти, най-често се свеждали до укрепване на колониалната администрация, икономическа тояга (понякога морков), заплаха за военнополицейски акции с цел възстановяване на реда, демонстративна, макар и не винаги икономически изгодна подкрепа на лоялните режими и разгонване на опозицията — в някои случаи, ако може да се вярва на слуховете, с премахване на най-опасните й водачи.
И все пак, разбира се, е най-добре да не се вярва на слуховете.
Добре познат, отрепетиран и проверен в хода на историята набор средства.
Тази отработена система действала безупречно в продължение на три столетия. Човекът стъпвал от една планета на друга, мир и процъфтяване царели в усвоената част на Вселената. Субпространствените Канали, както стабилните, така и виртуалните, едва смогвали да поемат целия поток товари. Изглеждало, че метрополията е построила солидна язовирна стена, непозволяваща на дребните вълни на сепаратизма да се превърнат в потоп.
Но нито една стена не е вечна. И не всеки язовир би устоял на цунами.
Интересуващите се да узнаят как и защо Колониалното управление е проспало създаването на Лигата на Свободните светове — организация в началото тайна, а след това съвсем легална — ще трябва да преровят купищата издания, посветени на тази тема — от разсекретени документи, придружени с коментари на историци, до приключенски романи. Но за метрополията това било като гръм от ясно небе.
Локалните войни продължавали почти трийсет години. Земята притежавала колосално превъзходство в средства и жива сила, но не била готова да води война за пълно унищожение на противника, а без това условие победата се оказала невъзможна. В края на краищата метрополията, заедно с няколко съхранили вярност към нея колонии, била принудена да отстъпи.
Сплотената през годините на войната Лига все пак оставала доста рехава формация. Десетки причини — икономически, космографски, политически и други — довели до това, че от някогашния единен опозиционен фронт започнали да се отцепват цели групи планети. По едно време дори изглеждало, че самата Лига ще се разпадне на дребни съюзи.
Но в края на краищата това не се случило. Част от планетите, достатъчно слаби, за да няма смисъл да бъдат присъединени, останали независими, друга част помолила да бъде приета обратно в Лигата, някои дори се обърнали за помощ към Земята. От епохата на коалициите оцелял само един съюз, по-слаб от Лигата — Унията на Дванайсетте свята.
С течение на времето притегателната сила на Лигата отслабнала, но не изчезнала напълно. Избухвали бунтове и въстания, влачели се безкрайни кампании за гражданско неподчинение, понякога успявали военни
