по-късно, да плува. Все едно, от първия път не се получава. Курсантите изкарват цяла година на тренажор, преди да получат летателен апарат, и то учебен. Забрави.
— А без цереброуправление?
— Това е още по-абсурдно. На него се учат през останалата част от курса, до самото завършване.
— Значи ще полетя с цереброуправление. Ще се справя, прекрати брътвежите и обяснявай. Сядам, по- точно лягам, после какво? Трябва ли да си поставя колан?
— Трябва да си нахлузиш шлема, при което той се включва автоматично. След това шляпваш с длан по таблото, там отдясно има специална пластина, няма да сбъркаш. Подготовката за полет се извършва автоматично, за трийсет секунди.
— Толкова ли е просто?
— Да — отвърна раздразнено Шабан. — Толкова. Почти колкото да запазиш равновесие на велосипед — сядаш и въртиш педалите.
— Никога не съм карал колело — осведоми го със сериозно изражение Менигон. — Но това няма значение. Мисля, че ще се науча не по-зле от всеки друг. Добре, какво още има?
— Нищо. Сам ще усетиш, когато можеш да излетиш. Само че виж какво: провери предварително дали стартовите ускорители са монтирани, там няма достатъчно място за засилка… След десетина секунди ще можеш да ги хвърлиш, ще разбереш как. И имай предвид: ще се чувстваш като флайдарт — първия път е ужасно странно, мнозина се объркват…
— Не съм от плашливите — прекъсна го Менигон. — А самото управление?
— Казах ти вече — това не може да се обясни. Сам ще разбереш. Най-важното: не искай това, което флайдартът не е в състояние да направи — обикновено свършва зле. Ще трябва да се учиш в движение…
— В движение… учение… Добре де, разбрах. — Менигон се озъби. — А как ще разбера колко гориво имам в резервоарите? Това ще е нещо като пикочния мехур, така ли?
— Ще бъдат именно резервоари — отвърна Шабан. — В ТЯЛОТО ти. Схвана ли?
— Интересно…
— Зарежи — отново настоя Шабан. — И без това нищо няма да излезе.
— Не учи кокошката, яйце… Тихо! Чуваш ли нещо?
От далечината долетя слаб вой, който бързо утихна. Още един — този път значително по-близо.
— Май са пуснали асансьора.
— И, разбира се, са блокирали всички спирки вътре в отцеплението. Доста време им трябваше, за да се ориентират… — Менигон се обърна и взе да почуква чевръсто по стената. — Режи тук. Не, по-добре дай на мен…
Само минута работа, а им се стори цяла вечност. Снопове искри, ярки потоци разтопен метал, приближаващият се вой… Менигон захвърли изтощения лъчемет, засили се и блъсна с крак отрязания участък.
— Мърдай!
Шабан се шмугна с главата напред през отвора след него. След няколко секунди ревът стана оглушителен, през отвора нахлу струя сгъстен въздух и кабината на асансьора профуча покрай тях.
Мрак и особеният кънтеж на голямо помещение. През наскоро пробития отвор едва се процеждаше светлина от далечните аварийни лампи. Шабан почти веднага налетя с коляно на нещо твърдо и изсъска от болка. Тежки равномерно боботещи механизми — вероятно бяха в сервизно помещение, част от системата за вентилация и климатизация на техническата палуба. Кой знае защо, се долавяше неприятен мирис.
— Дай кортика.
Менигон намери пипнешком вратата, поровичка се в бравата и отвори.
— Вземи си шилото…
Пустият слабо осветен коридор се оказа твърде светъл. Миризмата се усили.
— Аха — рече Шабан, като засенчваше очи. — Това място ми е познато — петдесета техническа палуба, сектор Делта, близо до оста на Шамандурата.
— Сектор Гама — поправи го Менигон и сбръчка нос. — Не разбирам — откъде може да мирише на гнил чесън?
— От гнил чесън.
— Шегаджия… Това е меркаптан3. Значи въобще не сме им избягали. Сега се дръж: първо ще пуснат вонята, за да изгонят страничните лица от сектора, после ще подадат във вентилацията и нещо по-сериозно… Помниш ли как бягахме от кислорода в Порт Бюно?
Вместо отговор Шабан си постави филтъра, но след минута го смъкна и го хвърли на палубата.
— Задръстен е.
— Моят също. — Менигон се намръщи и плю на пода. — Между другото, в големи дози меркаптанът също е отрова. Така че няма никакъв смисъл да се помайваме тук. Нали не си забравил на коя палуба е флайдромът на сектор Гама?
— На тази.
— Правилно. А в сектор Дзета?
— Там са два — на деветнайсета и седемдесет и четвърта.
— Седемдесет и трета. Точно там ще отидем, но поединично, така ще е по-безопасно. Аз ще вдигна малко шум и ще се изтегля през сектор Гама. Само не се колебай. Ако видиш някого — стреляй първи, без много да размишляваш, че като те познавам… Разбра ли?
— Не — отвърна Шабан. — А ти?
Менигон присви очи.
— Имаш ли други предложения? Или си намислил да вземеш за заложник някой по-висок чин и да се опиташ да преговаряш? Адмиралисимуса например. Велич ще е много доволен.
— Не.
— Тогава не губи време, а прави каквото ти казвам. За мен не бери грижа. От теб се иска само да отмъкнеш флайдарта и да излезеш в открития космос — останалото не е твоя работа. Задачата е напълно изпълнима. Повтори.
— Да изляза в космоса и да не мисля за нищо — послушно промърмори Шабан. — А ти?
Вместо да чуе отговор, видя отдалечаващ се гръб. Пъхнал небрежно в колана си пистолета с наполовина изпразнен пълнител, Менигон се отдалечаваше с бърза пружинираща крачка — висок, костелив, опасен. Не се сбогува — значи е сигурен… След петдесетина стъпки коридорът завиваше под прав ъгъл и докато Винсент не изчезна от погледа му, Шабан все се надяваше, че ще се обърне. Не се обърна обаче. Той сбърчи гнусливо нос и тръгна в обратна посока. След секунди затича.
Докато в района на апаратните отсеци вонеше непоносимо и се налагаше да спринтира покрай отдушниците на въздухопроводите, то тук, край каютите и кубриците на техническия персонал, се дишаше значително по-леко. Кръвта блъскаше в слепоочията му, пот заливаше очите му и ужасно му се искаше да спре, да се облегне на стената и да си отдъхне, дори само за минутка, но Менигон само плю и изруга на глас. Не бива. Меркаптанът е коварна отрова, след известно време жертвата вече е сериозно увредена и почти престава да усеща тежката миризма. А тази непривична слабост в краката — това е много лош симптом.
Пусто. Който е могъл, вече е избягал, проклинайки вентилаторните техници. А и едва ли във военно време са останали много обитатели. Стотина, не повече. Хайката е отцепила само малка част от Шамандурата — внимателни и ловки пръсти отделят ненужните на останалия организъм циреи.
Под тавана бръмчеше голяма космата муха — долетяла отнякъде, примамена от вкусния мирис. Съвсем човешка боклукчийска муха, дори е някак приятно… Кой те е докарал тук, насекомо? Случайно ли е? Казват, че Джилда Риенци поръчала да й донесат от Земята дървояди за мебелите…
Така… Не е трудно да се очертае приблизително сферата на отцеплението — десетина-дванайсет палуби по вертикала, а в хоризонталната плоскост — цялата вътрешна част на сектор Гама с частично навлизане в сектори Бета и Делта. Сферата не е затворена с масивни барикади — освен ако Велич не е замислил масово убийство. На нейната граница меркаптанът се изсмуква, не е никак трудно да се програмира вентилационната система, съвсем просто техническо решение със затворен цикъл…
