Добропорядъчните аборигени на Шамандурата ще напуснат вмирисаната област, обзети от специфична гама от чувства — миг след като вдишат свежия въздух, ще им бъде наредено да се опрат на металните стени, а краката — по-широчко.
Нищо, помисли си той, мъчеше се да си вдъхне малко бодрост. Ще се справим. А дори и да не успея, няма да е голяма беда, нито невъзвратима загуба за Ореола. Разузнавачът не бива да живее толкова дълго, това е противоестествено… Разузнавач на Северния редут на Прокна. Разузнавач на Земната федерация на Прокна и Капка. Разузнавач на Ореола навсякъде — вярно, само по човешките измерения, тъй като истинското разузнаване на Ореола не се занимава със сметищата…
Тук няма изход — върху запречилата коридора бронирана преграда свети съответстващ надпис, сякаш и така не е ясно всичко. Странно… Впрочем, съвсем разбираемо: на Велич не му достигат професионалисти, за да покрие всички възможни пътища за бягство, затова ги е ограничил до няколко. Какво пък, ще му помогнем да съсредоточи силите си — в съседния коридор има пропускателен пункт, реагиращ на имплантирания в кожата датчик…
Това е най-логичното решение. Аз съм на седемдесет и девет земни години, нищо че за жител на Ореола това е дреболия. Искандер е само на петдесет, и то ако се броят и двата му живота. Ясно е на кого трябва да се падне по-големият риск.
Надясно. Още веднъж надясно. Обгазен андроид се влачи по пода и стене, а ето тук на някой му е станало лошо. Сега наляво и нагоре…
Рано или късно това започва да омръзва. Не, тогава все още не възниква желанието да си пръснеш черепа. Но ти е все едно дали ще прекратиш съществуването си в неопределеното бъдеще, или след няколко минути.
Свистяща въздушна завеса, рязко подухване — и изведнъж вонята изчезва. Тук значи сте били, момчета… Значи вътрешният кордон е съставен от корабна полиция, Велич и Хипел са се разбрали най- сетне… Двама полицаи — не са проблем. Единият бавно-бавно помръдва с устни пред дъгата на микрофона, опитва се да съобщи, че обектът е открит и очаква подкрепление. Вторият също толкова бавно насочва оръжието, сякаш борави не с пистолет, а с тежкокалибрена гаубица… И той няма да успее.
Скок. На всеки по удар. Дали ще оживеят, или не — няма значение.
Разбира се, в този участък има повече от тези двама некадърници и сега ще се наложи да поработи истински. Обучен е от Земята, за което й благодари, но и без костотрошачната й методика си има някои умения в запас. Стандартният минимум на боклукчията — това вие, момчета, още не сте виждали и по- добре, ако не ви бе изневерил късметът. Дори малко ми е жал за вас…
Изглежда, онзи полицай е успял да предаде съобщението. Толкова по-добре. Може да вдигне шум, да създаде известна суматоха, да ги обърка… Не трябва много повече, важното е специалният отряд да се ориентира насам, да пристигне в пълен състав, а с полицаите Искандер ще се справи и сам. Не е дете, ще си пробие път. Вече се справи тогава в Порт Бюно — ще се справи и тук. Освен специалния отряд има, разбира се, и вътрешна гвардия, подчинена на флаг-адмирала, но тъй като тя охранява „слабите места“ на Шамандурата, най-вероятно не е включена в хайката, а корабната полиция поне досега не е проявявала излишен героизъм — хора като хора, и те искат да живеят…
Всичко ще мине добре, каза си Менигон. Било е и по-лошо. Само Шабан да не се поддаде на някой от сантименталните си пориви и ще ни се размине и този път.
Може би трябваше да му разкрие смисъла на цялата тази суматоха около осъществяването на плана на специалната служба на Федерацията? Да му предаде разговора с Госта например. Но защо? Искандер знае най-важното: заповедта е да не го заловят жив. И това е напълно достатъчно.
Менигон се разсмя злобно и усети как в душата му се натрупва свирепа ярост. По червата на асансьорните шахти с вой се носят кабини, натъпкани с главорезите на Велич — насам, към сектор Гама. Нужна им е не повече от половин минута, за да прекосят Шамандурата в най-широката й част. И все пак жалко, че Ореолът няма да се намеси още тук и сега. Опекуните не докосват боклука…
Това е от умора, помисли си Менигон. Просто съм изтощен. И изглежда не само заради това, че се надишах с меркаптан.
Отпред, зад ъгъла, вече го очакваха. Усети го навреме, ускори крачка и позволи на сянката си да го изпревари. Така и трябва да бъде. Опасни плъхове се ровят из боклуците. Не исках да се срещам с вас, рече си той, но вие настояхте…
Остава само да разберем — ще ви хареса ли осъществяването на вашето желание?
4.
От всичко „Джокер-Т“ най-много приличаше на издълженото и добре наточено острие на сариса4, с едва подаващия се прозрачен похлупак на пилотската кабина по средата и два ниски кила в опашната част. Бръмченето под краката му утихна — изтиквана от хидравликата, масивната грапава отгоре плоча се изравни с пода на флайдрома. Без съмнение още преди двайсетина секунди в централната диспечерска бе постъпил сигнал за извънредно задействане на блокирания по време на потапянето асансьор и че един от флайдартовете на ПВО е напуснал отделението си. Понякога няма нищо лошо в това да покажеш на хората нещо, което се смята за невъзможно… Вероятно дежурният диспечер, който едва ли е посветен в подробностите около операцията на специалните служби по обстрелването на двамата бегълци, е прекъснал връзката, докато прави отчаяни опити да се свърже с обслужващия персонал на флайдрома. Връзката действа, но труповете мълчат и дежурният или ще се хвърли да докладва на началството, или по собствена воля ще обяви секторна тревога. И в единия, и в другия случай ще закъснее.
С кого си мислехте, че имате работа, нещастници? С Гундер Шеленграм, водещ експерт на Федеративната зона? С Винсент Менигон, боклукчия на Ореола?
Пое с пълни гърди застоялия въздух и се закашля. Да се диша без филтър въздухът на Капка е удоволствие само за любителите на силни усещания. Шамандурата все още не бе изплавала напълно — тъмната вода, люлееща парчетата от натрошеното ледено поле, се плискаше някъде на нивото на трийсета палуба. Странна работа: дори след къпане Шамандурата не изглеждаше измита. На някои места терасите бяха затрупани от ледени късове, от траповете висяха потръпващи мъхести водорасли, големи хищни риби подскачаха край шпигатите. Потоците вода — не, сега вече само струи — продължаваха да се стичат по палубите, подскачаха от тераса на тераса, разбиваха се в броеници от ледени пръски. Да не си измокри краката…
Черен хумор, помисли си с неудоволствие. Човешки. След всички тези събития… Впрочем, умните са още живи, а за глупаците няма защо да съжалява…
Вдигна глава към върха на Шамандурата, вече забулен в облачния слой, и остана доволен. Бойните платформи на ПВО, отразили отчаяната атака на северните, вероятно кръжаха някъде над облаците. Толкова по-добре. Няма никакъв смисъл да подхваща въздушен бой при първия си самостоятелен полет. Напълно е възможно платформите да са изразходвали целия си боекомплект, а освен това, преди да подаде команда за прехващане и унищожение, Хипел ще трябва първо да разбере къде се е скрил този Шеленграм.
Ревът на излитащ с ускорители самотен флайдарт долетя някъде отдалече и палубната настилка се отзова с едва доловима вибрация. Вяло и немощно засвири сигнал за тревога, изглежда, от сектор Дзета. Браво на Искандер. Забави се повече, отколкото следваше да се очаква, но все пак се справи. Сега с чиста съвест може да се погрижи за себе си, за своята почти неповредена кожа… Ей, това пък какво е? Да не е решил да опише кръг около Шамандурата? Точно така, безпокои се за наставника си! Трогателен, непоправим глупак…
Ключалките на похлупака му отнеха два пъти повече време, отколкото трябваше — цели три секунди. Още толкова Менигон се намества в тясната вътрешност на кабината — ругаеше по човешка привичка и запълваше с тялото си пустотата, като разширяващ се газ. След като се повъртя върху анатомичната седалка, която, изглежда, бе по мярката на някой недорасляк — ще стане, трябва само да потърпим! — забеляза поставения в специална ниша цереброшлем, извади го и го нахлузи. Плесна с длан по издадената пластина.
В първия момент сякаш нищо не се промени. Но после нещата потръгнаха. Трийсетте секунди от
