никакво намерение да го разгръща, каквато и скука да я налягаше. Тя леко се намръщи от неприятната посока, която избраха мислите й, но нямаше как да се скрие от тях. Капитан Сайлънс знаеше що за сила ги нападна, колкото и безсмислено да прозвуча неговото обяснение. Когато той се върне, все някак ще изкопчи отговора от него. Винаги можеше да го сканира набързо. Ще влезе в съзнанието му и ще изчезне, преди той да усети нещо. Разбира се, нямаше да го направи. Само като помисли и се обля в студена пот. Империята много грижливо дресираше своите еспери още от деца, за да не злоупотребят никога с дарбите си. Освен в полза на Империята.
— Изследователката Фрост до катера. Потвърдете приемането и опишете положението си.
Диана седна вдървено, когато студеният, спокоен глас на Изследователката прозвуча през комуникационната й присадка.
— Тук е еспер Вертю. Катерът засега е в безопасност. Нищо не се е случило, откакто тръгнахте. А къде сте сега?
— На около две мили източно от площадките за кацане, сектор на картата А, Т, осемдесет и осем. Върна ли се Капитанът?
— Не. Не се е свързвал с нас и ние не успяхме да се свържем с него. Нещо наоколо влияе на комуникационната система — работи, когато й хрумне.
— Надявах се Капитанът да е при вас, но можем да действаме и без него. Официално съобщение за дневника — Ансилай, Първи ден, 15:43 часа. Открих нещо, което според всички признаци е космически кораб на чужда раса, разбил се е на около две мили от Тринадесета база. Корабът е с тежки повреди, досега не забелязах пилоти или други членове на екипажа.
— Чужд кораб ли? — възбудено възкликна Диана, щом Фрост млъкна. — От кой тип? Чий е?
След кратка пауза Фрост отново заговори сдържано и невъзмутимо:
— Непознат е, еспер.
Диана впери невиждащ поглед в контролните табла, а в ума й бушуваше вихрушка. Дори тук, по Границата, рядко се срещаха раси, пътешестващи из Космоса, а да се натъкнат на нова, непозната разновидност!… От такива случки се градяха блестящите кариери. Внезапно се сети за нещо.
— Изследователко, възможно ли е да са представители на расата, създала металната гора?
— Възможно е, но не особено вероятно. Ако една раса е достатъчно разумна да създаде с генно инженерство тези дървета, тя несъмнено ще може и да приземи кораб, без да го потроши. Слушай внимателно, еспер. Налага се да излезеш от катера. Нужна си ми тук, до мен, за да проучим кораба. Щурмоваците ще те придружат, за да осигурят безопасността ти.
— Тоест да оставим катера без охрана? — учуди се Диана.
— Катерът сам ще се погрижи за себе си. Один, премини в пълна бойна готовност. Потвърди.
— Потвърждавам — отвърна Один.
Вероятно се дължеше само на въображението й, но Диана би се заклела, че долови нотки на вълнение в иначе неизменно равния глас на ИИ.
— Один, непрекъснато ще правиш опити да се свържеш с Капитана — допълни Фрост. — Никак не ми харесва, че не установяваме контакт с него толкова време. Еспер, това се отнася и за тебе. Може повече да ти провърви, щом се отдалечиш от Тринадесета база. Один, в какъв етап са възстановителните ти операции?
— Имам напредък. Всички основни системи са включени и работят нормално.
— А структурната цялост на катера? Можем ли да излетим, ако се наложи?
— Не ми е известно, Изследователко. На теория — да. Но на практика не бих препоръчал това, освен в най-изключителни обстоятелства.
— Така да бъде. След тръгването на есперката и шурмоваците поддържай постоянен контакт с „Тъмен вятър“, веднага ги известявай за всичко случило се тук. И имай готовност да препредаваш информация от мен за „Тъмен вятър“. Ще поискам сравнение на данните за този нов кораб с архивите.
— Боя се, че това е неосъществимо. От момента на кацането не успях да се свържа нито веднъж с „Тъмен вятър“. Няма никакви повреди в комуникационните системи, следователно има само две възможни причини — или е следствие от съчетание на естествени фактори, или е резултат от съзнателна намеса.
— Какво значи не си се свързал? — рязко попита Фрост. — Защо нищо не си ми казал досега?
— Не ме попитахте.
— Ей, компютър, щом приключим тази мисия, аз и ти дълго и сладко ще си поговорим кой от нас е по- голям началник. Но дотогава ще докладваш на мен, на есперката или който е наоколо за всяка промяна във всяко обстоятелство, имащо отношение към изпълнението на тази мисия, и то незабавно. Освен това ако ми създаваш още проблеми, лично ще те препрограмирам с шрапнелна граната. Ясно ли ти е?
— Изследователко, не е необходимо да ми повишавате тон. Уверявам ви, интересува ме единствено успешният край на тази мисия. Съществувам само за да служа.
— Разправяй го на скапания си терминал.
Диана ужасено се взираше в контролното табло на комуникационните системи. Прекъсването на връзката с кораба-майка беше сериозно затруднение. Така не само оставаха без достъп до много по- мощните компютърни мрежи на големия кораб, но и трябваше сами да се оправят с всяка възникнала бъркотия. Диана силно притисна скръстените си ръце към тялото. Никога не бе губила контакт с кораба- майка, откакто стана член на екипажа му. Свикнала бе със защитата му, сякаш е природен закон. Сега се чувстваше самотна, гола, безпомощна. Осъзна, че Фрост още говори, и се насили да слуша.
— Один, ако нещо пречи на нашите предавания, можеш ли да определиш местоположението му?
— Засега не — отговори ИИ. — Без допълнителни данни това си остава само една хипотеза.
— Разбрах те. Еспер, искам те при мен толкова бързо, колкото успееш. Добре е да проверим този чужд кораб възможно най-скоро. Отваряй си очите на четири по пътя. Край.
Тишината, последвала изключването на Фрост от комуникационната мрежа, съвсем определено вдъхваше несигурност. Дори безпокойство. Присъствието на чуждия кораб би могло да отговори на множество въпроси, но засега само увеличаваше неизвестността. А и идеята да излезе от катера и да мине през металната гора, макар и придружена от щурмоваците, не беше никак утешителна. Диана стана от креслото и се огледа колебливо, не знаеше с какво да се заеме първо. Искаше да настъпи малко раздвижване, да има действие, но сега това й се струваше смешно. Хрумна й нещо и тя ядно се извъртя към комуникационното табло.
— Один, защо твоите сензори не засякоха присъствието на непознатия кораб?
— Не ми е известно, еспер. Или корабът е защитен по някакъв начин, или той и екипажът му са прекалено чужди, за да бъдат забелязани от моите уреди.
Диана се намръщи.
— Аз пък си представях, че нищо не може да се скрие от сензорите ти.
— Нищо, чиято технология ми е позната. Но не зная какво е технологичното равнище на чуждия кораб.
Диана изръмжа нещо и прекоси кабината към въздушния шлюз. Дори когато компютърът разговаряше пряко с нея, не успяваше да измъкне нищо полезно от него. Поне Изследователката разбираше колко ценна може да бъде тя. Нека само се добере до онзи странен кораб, тогава ще им покаже на какво е способен един еспер. На всички ще им натрие носовете.
Щурмоваците приеха новите заповеди без излишна врява. Диана тайничко си каза, че вероятно скуката им е омръзнала, колкото и на нея. Новината за чуждия кораб като че въобще не им направи впечатление. Кимнаха, провериха енергийните запаси на оръжията си и я поведоха през космодрума към металната гора. Вървяха от двете й страни, оглеждаха недоверчиво дърветата и държаха разрушителите си готови за стрелба. Диана плъзна поглед по оръжията и се намръщи. Несъмнено съществуваше и вероятност пришълците да не са замесени в случилото се с Тринадесета база, да са попаднали случайно тук по същото време. Но обичайното отношение на Империята към всяка новооткрита разумна раса беше „Първо стреляй, после питай“. Ако въобще някой си направеше труда да пита. Само че Диана бе твърдо решена да не допусне подобна реакция и тук. Първите контакти между цивилизациите можеха да протекат мирно, тя щеше да използва всички възможности, за да постигне това. Този път Империята нямаше да погълне още един разумен вид, за да си осигури повече слуги, които да експлоатира като второкласни граждани. Както
