кървави отпечатъци. Сайлънс се долепи до стената, за да ги пропусне, но те му препречиха пътя. Гледаха го и кървави сълзи се стичаха от немигащите им очи.
— Защо направихте това, Капитане? — прошепна Стасяк. — Защо ни доведохте тук, а после ни изоставихте? Моля ви, Капитане, искам да се прибера у дома. Не ме зарязвайте в мрака.
— Те са само видения — напомни му Гарвана. — Само твоето съзнание им дава сила. Няма да ни навредят, ако не им позволиш.
— Моля ви, Капитане — говореше Рипър. — Не ни изоставяйте.
— Каквото и да стане — твърдо изрече Сайлънс, — кълна се, че няма да ви захвърля в Тринадесета база. Още не знам как, но ще ви освободя!
Той пристъпи напред с Гарвана и Диана, а щурмоваците се дръпнаха. Нови врати, още призраци. Незнайно кога стигнаха края на коридора — една-единствена грамадна врата. Детето Диана пусна ръцете на Сайлънс и Гарвана, измъкна отнякъде внушителен бронзов ключ и отключи. Бутна вратата без усилие въпреки привидната й тежест и посочи на двамата мъже да влязат. Огледаха се предпазливо и се озоваха в малка, уютно обзаведена стая, в откритата камина приятно припукваше малък огън. Диана, отново на деветнадесет години, седеше спокойно в едно от креслата до камината. Сайлънс бавно завъртя глава, сви вежди. Детето си беше отишло. Вратата тихо се притвори.
— Познавам това място. Спомних си. Диана беше съвсем малка, когато с Илейн я доведохме тук. Последната ни ваканция, която прекарахме заедно.
— И може би точно затова е избрала този спомен, за да се скрие в него — рече Гарвана. — Тук се е чувствала на сигурно място. Последното, където е била защитена от външния свят.
Обърнаха се към Диана, отпуснала се свободно в огромното кресло. „Всъщност не беше правено за великани, сети се Сайлънс. Помни го такова, защото тогава беше мъничка.“ Чуваше дъжда навън. Валя през цялата им почивка, а той, Илейн и Диана прекарваха дълги дни в игри, решаване на главоблъсканици и поглъщане на огромни количества вкусна храна. Не беше кой знае какъв спомен, та чак да го превърнеш в рай. Но когато имаш само това…
— Диана — проговори той най-сетне. — Аз съм, твоят баща. Дойдох да те взема. Време е да си вървим.
— Не искам да ходя никъде — възпротиви се момичето. — Има нещо навън. Там, в тъмното. Плаши ме.
— Не можеш да останеш тук — обади се Гарвана. — Колкото по-дълго се бавиш, толкова по-трудно ще ти е да излезеш.
— Не искам да излизам — упорстваше Диана. — Тук съм си добре.
Нещо се раздвижи зад затворените капаци на прозорците. Бавни твърди стъпки подминаха прозореца и се насочиха към вратата.
— Диана, кой е там? — попита Гарвана.
— Мама. И тя беше тук.
Студена ръка стисна сърцето на Сайлънс, кръвта се дръпна от лицето му.
— Не, Диана, не. Майка ти е мъртва от пет години.
— Тук не е — възрази момичето. — Ти беше тук и аз, мама също. Всички пак ще си бъдем заедно и повече никога няма да оставаме сами.
Стъпките спряха пред вратата. Сякаш назряваше нещо окончателно, неизбежно.
— Вратата е заключена — намеси се Гарвана. — Съсредоточи се, Джон. Ако вярваш в това, вратата ще остане заключена. Джон, чуй ме. Тя не бива да довърши спомена, иначе можем да заседнем тук като в капан.
— Илейн — промълви Сайлънс. — Шон, ти никога не си я виждал. Би я харесал. Тя беше весела и забавна, беше прекрасна. Загина, когато пръснаха кораба й от засада в мъглявината Конска глава. Не намериха дори един труп, но я погребахме символично. Липсва ми, Шон. Толкова ми липсва.
Дръжката на вратата помръдна. Сайлънс гледаше ту към заключената врата, ту към Диана. Пръстите на Гарвана се впиха в ръката му.
— Джон, Диана… не правете това! Оставите ли миналото да се превърне в действителност, то ще придобие власт над вас. Сега владеете положението, но това няма да продължи вечно. Всичко, което ви е направило впечатление някога, лошо или добро, е при вас. Засега всички плашещи неща са сигурно заключени, но щом изтървете контрола, вратите ще започнат да се отварят. Тогава не Илейн ще натиска вратата, за да влезе. По дяволите, Джон, говори й! Убеди я. Нали току-що ми каза, че Илейн е мъртва от пет години? Според тебе какво е онова навън? В най-добрия случай те очаква цяла вечност от детски игри. А в най-лошия — вечност с жена, която е мъртва и ти знаеш това.
Сайлънс за последен път отмести очи от вратата към дъщеря си. Тя му се усмихна ведро.
— Диана, не можем да останем тук. Сега трябва да дойдеш с мен.
— Няма. Пак ще бъдем заедно. Завинаги, вечно, безкрай.
— Диана…
— Нещо се случи — продължи тя. — Не си спомням какво беше и не искам да си спомням. По-скоро ще умра.
— Не! — възкликна Сайлънс. — Моля те, Диана, изслушай ме. Нужна си ни. Аз имам нужда от тебе. Толкова отдавна съм самотен… Трябва да тръгвам. Моля те, не ме оставяй отново сам!
Тя се взря в него непреклонно. Иззад вратата не се чуваше нито звук. Сякаш целият свят затаи дъх. Диана протегна ръка и хвана дланта на Сайлънс.
— Грижи се за мен — тихо каза тя. — Защитавай ме. Обещай ми.
— Обещавам — Сайлънс мъчително изтласкваше думите през заседналата в гърлото му буца. — Никога вече няма да позволя нещо да те нарани.
Той я прегърна и тя силно се притисна до него, заровила лице на гърдите му. Сайлънс се обърна към Гарвана, очите му блестяха от неизплакани сълзи.
— Шон, изведи ни оттук.
Нова светлина заля стаята, ярка и ослепителна, подробностите избледняваха в сиянието, всичко изчезна и те пак се озоваха в коридора на трето ниво. Върнаха се в другия лабиринт, при другия Минотавър, свързани от преоткрита обич. Гарвана се надяваше, че това е достатъчно.
— Добре — обобщи Сайлънс. — Ето какъв е планът. Много е просто. Плановете без измишльотини винаги са най-добри, защото по-малко неща могат да се объркат. Диана, ти ще използваш своя есп, за да се свържеш с пришълеца. Със самата твар, със съществото в черупката. С онова, което е припълзяло тук от разбития кораб. Ти ще играеш ролята на примамка, за да извлечеш пришълеца от скривалището му, където и да е то. Ще дойде при тебе, защото те възприема като заплаха. Твоят есп те прави особено опасна и той знае това. Няма за какво да се тревожиш, защото Изследователката Фрост ще бъде с тебе. Тя ще се погрижи и двете да оцелеете, докато отвличате вниманието на пришълеца. През това време Гарвана и аз ще се доберем до сърцето на системата, изградена от него тук. Непременно има център, място, което свързва всичко ведно. Щом го унищожим, пришълецът ще бъде изолиран и много по-уязвим.
Гарвана ще използва псионната си невидимост, за да не разбере пришълецът какво става тук, докато е вече късно да се намеси. Щом разрушим връзката между него и базата, Фрост би трябвало лесно да се справи с тази твар. Диана, ти обаче трябва да осъзнаеш, че започнем ли веднъж това, сме длъжни да го доведем докрай. Не можеш просто да изчезнеш зад психозащитата си и да се скриеш. Ти си примамката. Трябва да отвличаш вниманието му, докато Гарвана и аз унищожим центъра. Фрост ще те опази.
— Адски сте прав — потвърди Изследователката. — Досега не съм срещала твар, която да не съм убила.
Диана кимна рязко.
— Разбирам, Капитане. Да си свършим работата.
Затвори очи и остави съзнанието си да се разпростре. Наоколо из базата ревяха хиляди гласове, някои човешки, а някои — не. Човешките съставки на страшната система бяха още живи, но техните умове или каквото бе останало от тях се движеха по чужди пътища. Диана се съсредоточи и започна да отблъсква бърборещите гласове един по един, търсеше натрапващото се чуждо присъствие в средоточието на мрежата. То я откри първо, избухна като ярък огън в съзнанието й, но тя удържа и твърдо спря пришълеца
