въртяла. Но всичко в нея е спяло…
— Какво става, Меган? — нежно запита Хънтър.
— Всичко — очите й внезапно се проясниха и тя поклати замаяно глава. — Капитане, не знам с какво се свързах. Проникнах в нещо огромно, но то е толкова странно, толкова…
— Чуждо — вметна Изследователката.
— Да, да — съгласи се неохотно Меган. — Съжалявам, че не мога да бъда по-конкретна, Капитане. Никога преди не съм усещала подобно нещо. Не аз започнах този транс, а нещото ме извика. Нещото… което е ужасно…
Появилото се отвращение в гласа на есперката накара спътниците й да потреперят. Хънтър пръв се окопити.
— И така — започна той живо, — слушайте внимателно. Ако нещо се опита отново да осъществи връзка, искам веднага да ми се съобщи.
Той измести погледа си от жената към гората. Ако има нещо отвън, което ги наблюдава, няма да е лошо да го привлича една по-малка мишена… или две…
— Трябва да се разделим на две групи. Изследователката, Доктор Уйлямс и аз ще заобиколим гората от западната й страна. Останалите потеглят на изток. Не бързайте, запазете спокойствие и самообладание. Две малки групи по-трудно ще бъдат забелязани от една голяма. Но само ако сме предпазливи и не привличаме с нищо вниманието върху себе си. Двата маршрута изглеждат почти еднакви по дължина според компютърната карта, теренът обаче е различен и това сигурно ще окаже известни затруднения. Които стигнат първи до града, ще се наложи да изчакат другите. Това е заповед. Де Чанс, вие поемате командването на вашата група. Помнете, че целта на пътуването е да съберем информация, така че не поемайте риск без нужда. Това е всичко. Тръгваме!
Момчетата от Звездния флот кимнаха бързо, след което поеха на изток с Меган Де Чанс начело. Хънтър гледаше намръщен и замислен как се отдалечават. Нямаше особени съмнения относно Корби и Линдхолм — те можеха да се погрижат за себе си, но есперката… този последен транс го обезпокои. Тя изглеждаше… някак си различно от друг път, извън контрол, като че контактът я беше завладял. Въздъхна тихо. Лошото при есперите е, че те са дяволски призрачни, дори в нормално състояние никога не можеш да бъдеш сигурен, дали не става нещо извънредно и опасно с тях.
„То беше заспало. Ние го събудихме.“
Събудихме, но как? Хънтър се намръщи. Винаги възникват въпроси, на които е трудно да се намери отговор. Засега интерес представляваше градът, там нещата можеха да се променят. Той изведнъж се усмихна на Кристъл и Уйлямс. После им махна и те потеглиха на запад на безопасно растояние от гората.
Вървяха мълчаливо около час. Гората постепенно възвръщаше своята вековна неподвижност, а дърветата по границата й вече бяха станали твърди и плътни. Мръсножълтите листа висяха по стабилните стоманеночерни клони, а чворестите дънери изглеждаха солидни и тантурести. Хънтър усети странно безпокойство, като че се носят във въздуха на границата на смисъла на нещата и не могат да го постигнат. Обзе го непреодолимо желание да вдигне деструктора… Гората го предизвикваше. Искаше му се да я изпепели до корен и така да я накаже, че се представя за това, което не е. В един чужд свят, където нищо не изглежда и не се усеща както трябва, съществува постоянното изкушение да търсиш познатото в нещата, дори когато приликата с оригинала е съвсем малка. Гората отново изглеждаше успокояващо нормална.
На него изведнъж му се поиска да намери поне едно място в този свой нов свят, където да се почувства сигурен и спокоен. Засега това му беше отказано. Гората го беше предала — оказа се чужда!
Изследователката Кристъл с безпокойство изучаваше двамата си спътници. Капитанът щеше да й създава проблеми — не беше достатъчно решителен. От собствен опит знаеше, че да останеш жив в един чужд свят зависи от бързината на мислите и още повече от бързината на рефлексите ти. Ако Капитанът се беше вслушал в предупреждението на есперката, гората нямаше да ги хване неподготвени. Той е твърде доверчив. Тя се подсмихна. Имаше само едно правило при изучаването на чуждото: бъди готов да стреляш пръв!
На тръгване получи специални нареждания: в случай че Капитанът докаже негодността си като командир, тя трябваше да го замести. Със сила, ако е необходимо. Няма да е особено трудно. Докторът няма да й се противопостави, той е слаб и колеблив. Момчетата ще изпълняват заповедите, независимо кой ги издава, стига само да са достатъчно авторитетни. А еспера ще върши каквото му се нареди. Тази порода си знае мястото. Но казано честно, Кристъл нямаше никакво желание да бъде шеф на групата. Не я беше грижа за работата, нито пък желаеше да издава заповеди. Най-добре се справяше със задълженията си, когато друг нареждаше и се занимаваше с хората. Тогава тя знаеше точно къде е мястото й. Ролята на Изследователя е да бъде свободен и да се съсредоточава над нещата, които действително го интересуват. Като например да убива чуждите. Така че тя ще остави Хънтър да се поти сам и ще поеме юздите само при крайна необходимост.
Чуждият град я тревожеше. Според правилника тя трябваше да настоява веднага, още в мига на откриването му, да уведомят Империята, но не й се искаше да го направи точно сега. На първо място, защото щеше да изглежда пълна глупачка, ако се окаже, че няма нищо друго освен изоставени руини. Ще я обвинят, че създава паника. И второ, ако рапортува за града, Империята ще я отзове. Те никога няма да й се доверят напълно, особено след събитията на Грендъл. Флотът ще изпрати свой собствен екип и те ще оберат всички лаври. Кристъл искаше този град за себе си. Чувстваше нужда да докаже на Империята, че бяха сгрешили по отношение на нея. Тя беше и си оставаше Изследовател!
Свърза се с компютрите на катера и пусна записите със сведения за града. Чудновати кули и монолитни образувания се появиха на сцената пред нея като бледи и обезпокоени духове. Показваните форми не й напомняха нищо, видяно преди, което би могло сега да я облекчи. Главният страх на Империята винаги е бил, че някой ден може да се натъкне на свой двойник. Досега мездузвездните войни не бяха нищо повече от компютърни фантазии и всеки човек горещо се надяваше да си останат такива. След откритията на Грендъл компютърните прогнози станаха много по-мрачни. Който и да бе създал живите машини-убийци тип Вампир, той бе значително по-непреклонен от самата Империя.
Чуждите. Все още нямаха ясна представа, кой или какво е построило града, но въпреки това Кристъл усещаше познатата тръпка на възбуда да я пронизва при мисълта, че ще се сблъска с нови разумни видове. Щом си представеше, че използва сабята или деструктора, се съживяваше истински.
Всички Изследователи знаеха една-единствена истина и на нея основаваха начина си на живот. Човешкият род е постигнал такъв напредък с преследване и жестокост. Те, Изследователите, бяха краен резултат в търсенето на перфектния убиец, на най-смъртоносното оръжие, което човечеството някога е успявало да изкове.
И като всяко оръжие те се нуждаеха от постоянно закаляване в огъня на битките, за да поддържат своята форма и умение.
Уйлямс се стараеше да не гледа към топящата се гора и се съсредоточи върху чуждия град. Там се криеше възможността да се направят пари. Усещаше го в дъното на душата си. Но Капитанът щеше да му създаде проблеми. Картинен диктатор, ограничен и прекалено тестогръд. Ако съумее да извлече някаква изгода от този странен свят, това ще стане против волята, а не със съдействието на Хънтър. Въпреки че… докторът леко се подсмихна. Опасности дебнат отвред. Произшествие — прискърбно, фатално, но напълно неизбежно — може да се случи по всяко време.
Гората бавно се изнизваше край тях, докато вървяха по обколния път. Хънтър непрекъснато бе нащрек и наблюдаваше замръзналата граница, но не забелязваше никакви съмнителни и застрашителни движения. Започна да диша по-леко. Може би гората бе заспала отново?
Яркото слънце висеше високо в небето, когато стигнаха до една пълна с вода дълбока яма. Диаметърът й беше около три метра и се намираше на десетита метра от края на гората. Хънтър заповяда на групата да спре и да застане на безопасно разстояние, докато той я изучава. Водата блещукаше на половин метър от повърхността на почвата, която беше суха и чакълеста, както навсякъде другаде.
Хънтър се наведе надолу и от тъмната, с пурпурен цвят вода го блъсна дъх на разложение, остра и
