противна миризма, чийто произход не успя точно да определи. По стените на дупката се бяха захванали раковина до раковина, подредени на повтарящи се групи и невероятно лигави и гладки при опипване.
— Не е лошо да си отбележим местоположението на тази яма — нареди накрая Хънтър. — Скоро ще ни се наложи да търсим вода за пиене.
— Стига да установим, че тази може да се пие — допълни Кристъл. — Все още имаме известни запаси от таблетките за пречистване.
— О-о — намръщи се Хънтър. — Трябваше да се снабдим с апаратура за откриване на вода, тогава щяхме да знаем къде се намират всички близки източници. Това е едно от нещата, които веднага трябва да извършим. По дяволите.
— Не се притеснявай толкова от вида й — успокои го Кристъл. — Нито пък от миризмата.
— Може би има с какво да ви помогна — предложи услугите си Уйлямс. Направи няколко бавни крачки напред, оглеждайки извънредно предпазливо водната яма, след което коленичи на края й.
Хънтър извади деструктора и го насочи към кладенеца.
— Прекалено много се доближихте, Докторе. Какво смятате да правите?
Уйлямс вдигна лявата си ръка и от пръстите му се подадоха скритите под ноктите остри шипове.
— Аз имам вградени доста нещица, Капитане. Човек не може да предположи кога ще му бъдат полезни. Сега с ваше разрешение…
Хънтър се огледа. Гората бе спокойна и тиха, а откритата равнина се простираше гола и пустинна, докъдето му стигаха очите.
— Добре, Докторе. Продължавайте, но внимавайте. Не се знае колко е дълбока тази яма, нито пък какво друго може да се крие в нея.
— Разбрано, Капитане — Уйлямс се наклони напред и потопи върховете на пръстите си във водата. Показващите се изкуствени сетива светеха леко — пет блещукащи искрици в кървавочервената течност. Ясен, сякаш направен на метално фолио надпис се появи пред очите му и подробно описа съставките на водата.
— Е, как е? — не скри нетърпението си Хънтър. — Става ли за пиене?
— Страхувам се, че не, Капитане. Това е по-скоро някаква супа, отколкото замърсена вода. Съдържанието й е необикновено: соли на метали, висока киселинност и разни неща, които претендират да са ензими.
Кристъл се намръщи.
— Това не е естествена смес, Капитане. Звучи някак си много… много органично…
— Така изглежда — съгласи се Хънтър. — Мисля, че най-добре е да се махаме веднага, Докторе.
Уйлямс извади ръката си от водата и в същия миг обитателите на ямата, усетили, че плячката им се изплъзва, атакуваха устремно. Някакво синкаво пипало се стрелна от дълбините и се уви около китката на Доктора. Болката, изненадата и силното стягане го накараха да изкрещи силно. С крака се запъна в земята и така предотврати издърпването си в дупката. А пипалото дърпаше с всички сили.
Хънтър инстинктивно натисна спусъка и лъчът разкъса пипалото. Уйлямс падна по гръб, обърна се и залази колкото се може по-далеч от ямата, без да си прави труда да се изправя. Разкъсаното пипало се бъхтеше насам-натам в ямата. Бледа червеникава кръв полетя из въздуха. Капитанът се дръпна назад с цел да я избегне, когато още три пипала се издигнаха от кипящата вода. Те се увиха като камшици около тялото му и сковаха неподвижно ръцете му. После го повалиха на земята. Той отчаяно се бореше да не го издърпат към ямата, но хваткака им се стягаше и стягаше — стотици мънички мустачки се търкаха в стоманената му туника.
Кристъл изтегли сабята си и замахна към най-близкото до нея пипало. Острието едва-едва проникна в жилавото месо и тя натисна яко, за да го пререже.
Капитанът бе изтеглен почти на самия ръб на ямата въпреки усилията си да се задържи и освободи. Кристъл метна един поглед на Уйлямс, който полагаше грижи за контузената си ръка, и изкрещя:
— Хвани го, по дяволите! Аз не мога да свърша всичко сама!
За миг Уйлямс се изкуши и той да я прати по дяволите. Не искаше да рискува живота си за този капитан. Но когато съзря лицето на Кристъл, промени решението си. Не беше толкова луд, че да настройва един луд Изследовател срещу себе си. Бързо отиде напред и сграбчи краката на Хънтър. Допълнителната тежест затрудни пипалата, но тялото на Капитана беше издърпано вече прекалено близо до ръба на кладенеца.
Тогава Кристъл мушна сабята в ножницата, извади деструктора и стреля направо във водата. Пипалата веднага се сгърчиха, замятаха се и затръшкаха Капитана и Доктора по земта, но не отпуснаха хватката си. Жената изруга и захвърли настрани пистолета. После откачи от патрондаша си една бризантна граната и я метна в средата на ямата. Избухливото яйце изчезна и известно време нищо не се случи. Пипалата плющяха и дърпаха Хънтър. Уйлямс го държеше за краката и ругаеше яростно с пълен глас.
Водата изригна нагоре като мощен фонтан — гранатата бе избухнала нейде в дълбините на кладенеца. Пипалата се замятаха и изпуснаха Хънтър и Уйлямс. Водата вреше и кипеше. Парчета полусварено и опечено месо заплуваха на повърхността. Пипалата заплющяха по водата и се скриха. Постепенно вълнението затихна и невероятно мирна тишина се разстла наоколо.
— Нима на тази планета може да се намери някаква жива форма, която да не е вероломна и отвратителна? — изрече Хънтър, докато сядаше бавно и внимателно на земята.
— Денят още не е започнал, Капитане — отвърна Кристъл, запалвайки поредната си цигара. — Това може да се окаже като невинно дете в сравнение с останалите дяволи.
— Предлагам всички да се върнем на катера — Уйлямс просто изтрелваше думите си. — Аз и Капитанът може да имаме вътрешни наранявания.
— Не драматизирай толкова нещата — спря го Хънтър и направи някакъв символичен опит да почисти униформата си. — Натъртени сме малко и ударени тук-там. Това е всичко. Спокойно може да продължим напред. Колкото по-бързо се махнем от тази яма, толкова по-добре. В бъдеще ако се приближим до нещо подобно, първо ще хвърлим граната и едва след това ще изследваме качествата на водата.
Той обърна гръб на ямата и закрачи към града. Кристъл и Уйлямс се спогледаха и потеглиха след него.
Корби и Линдхолм вървяха, без да бързат след Меган Де Чанс. Скоро топящата се гора остана зад гърба им и пред тях се ширна гола равнина. Есперката бавно увеличаваше разстоянието между себе си и мъжете. По едно време се обърна с неподвижно и строго лице; искаше да им заповяда да бързат, но усещаше, че не я приемат особено сериозно. Според йерархията нейният ранг беше по-висок и затова Капитанът й беше възложил да води групата. Но нима всичко това, по дяволите, имаше някакво значение? Меган Де Чанс беше еспер!
Тази група хора притежаваха противоречив статут в Империята. От една страна, техните способности ги правеха незаменими служители, много търсени и награждавани. Но същите тези способности ги превръщаха в официално санкционирани парии, които предизвикваха страх и омраза у властниците. От най-ранно дество ги приучаваха да знаят мястото си, да бъдат кротки и покорни, общителни и никога да не са предизвикателни спрямо висшестоящите. Онези, които не усвояваха тези принципи, биваха брутално третирани и насилвани. Всички еспери носеха някакъв физически и ментален знак. Всъщност бяха граждани втора категория, съществуващи единствено защото бяха нужни. Всеки еспер мечтаеше да избяга, но единственото възможно убежище се намираше на бунтовната Мъглива планета. Дотам можеше да се стигне след дълго и опасно пътуване. Само няколко еспери бяха успели да го направят. Меган Де Чанс дори не беше опитала. Сигурно това беше причината да я включат в Дяволската Ескадрила, вместо да я изпратят в банката за резервни органи.
Корби така или иначе пет пари не даваше за есперите. Не им се доверяваше, но той нямаше доверие на никого, дори на себе си. Така, казваше си, никой никога няма да ме разочарова. Колкото до авторитета на Де Чанс, ако не предизвиква съдбата, той ще я остави намира. Не бързаше да попада в чуждия град. Нека другата група първа влезе в него. Те имаха Изследовател. Докато вървяха, Корби се вглеждаше без никакъв интерес в околността. Равнината се издигаше плавно пред тях, след което се спускаше надолу.
