варовик и поташ. Добавете необходимото количество нитрати и посевите биха покълнали за миг от земята.
— За съжаление сигурно ще има някакви усложнения — намеси се Меган Де Чанс. — Открихте ли някакви признаци на живот, докторе?
— Не — отговори той. — Това има ли значение?
— Не бих се изненадал — намръщи се Корби.
— Не му обръщайте внимание — подхвърли Линдхолм. — Той мисли, че те се крият от него. И аз, ако съм чужденец, веднага щом видя лицето на Корби, ще побързам да избягам далеч от него.
— Чудя се защо Капитанът още не се е присъединил към нас — подхвърли неочаквано Уйлямс. — Мисля, че той би трябвало да изгаря от нетърпение да се захване с новите си територии. Това военните типове обичат да правят най-много. Дали всъщност не ни се е паднал Капитан, който не обича да си цапа ръцете?
— Изглежда солиден — произнесе Линдхолм с неодобрение.
— Доколкото разбирам, доста се назландисва с излизането — прецени Корби. — А иначе колко е спокойно и тихо без него! На кого ли му трябва някакъв офицер да го командва с крясъци. Едно от хубавите неща в Наказателните ескадрили е: край на тъпите закони и разпореждания.
— Капитанът не е господар в Ескадрила — отсече Уйлямс. — Той само издава заповеди.
— Е, това е нещо различно — съгласи се Корби. — Мисля си, че повече няма да има нито официални поздрави, нито внезапни проверки, нито пък стоене на пост в дъжда, защото не си лъснал добре ботушите си, или пък да слугуваш цял ден над някоя измишльотина, изобретена с единствената цел да държи по- нисшите непрекъснато заети. До гуша ми е дошло от тези глупости. И освен това… само си представете, че реша да не се подчинявам на заповедите. Какво може да ми направи Хънтър? Тук няма никаква Гвардия или Военна полиция, които да го подкрепят. Само…
— Дълбоко се заблуждаваш — прекъсна го Изследователката.
Говорещите мигновено се обърнаха и видяха Кристъл и Хънтър, застанали точно до отворената врата на херметичната камера. Корби не можеше да откъсне поглед от двамата, които държаха ръцете си близо до деструкторите. Той стоеше тихо и се усмихваше измъчено.
— Тук Капитанът заповядва — каза Кристъл. — Ще правите, каквото ви нареди, или ще си имате работа с мен. Ние все още сме граждани на Империята с всички отговорности, които следват от това.
— О, разбира се — съгласи се Корби мигновено. — На вашите услуги, Изследовател.
— Предполагам, че някои от вас се интересуват от минерални находки — започна Хънтър. — Като скъпоценни камъни и други подобни неща. Ако бях на ваше място, щях винаги да си имам наум, че много малко колонисти са направили някога голям удар и са станали богаташи. Те обикновено са били твърде заети всеки божи час, само и само да оцелеят. Не, хора, по-вероятно е да бъдете убити при някоя глупава постъпка, защото вместо да съсредоточите мислите си върху работата си, сте се отдали на празни мечти по златни мини. Занапред ще трябва да се концентрираме само върху мисълта, как да съхраним себе си и цялата Ескадрила читави и невредими. Починахме си достатъчно. Мисля, че е време за малко оздравителни процедури. Чуждият град е само на петнадесетина километра оттук. Ще отидем да го разгледаме. Пеша! Пълно снаряжение и стандартна раница! Потегляме след тридесет минути.
— Пеша ли? — неволно възкликна Уйлямс. — Защо да не използваме катера? Има повече от достатъчно енергия в батериите.
— Така е — отвърна Хънтър. — И ще бъде така, докато някакво непредвидено обстоятелство не ни принуди да я използваме. Но сега съм сигурен, че не бива да я пилеем за една дребна разходчица. Освен това смятам, че е по-добре да използваме времето си да се доберем до града. Този свят е още непознат за нас. Ако ще правим грешки, нека да става, когато няма да е от особено значение. И си дръжте очите широко отворени, а главите — наведени. Това е разузнавателна мисия, а не бойна атака.
— Но какво ще кажете за катера? — попита Уйлямс. — Дали е мъдро да потеглим ей така и да го оставим без пазач? Всичко може да се случи, докато ни няма. И тогава приспособленията на борда…
— Доктор Уйлямс — изрече любезно Хънтър, — достатъчно. Аз съм Капитан. Не възнамерявам да ви обяснявам постъпките си. Не харесвам, когато заповедите ми се оспорват непрекъснато. Трябва да се научите да ми вярвате, докторе, и да ми се подчинявате безпрекословно. Не го ли сторите, ще ви оставя на Изследователя. Катерът ще бъде в пълна безопасност през време на нашето отсъствие. Нали така, Изследовател Кристъл?
— Да — отговори тя неопределено, докато запалваше цигара. Дръпна от нея, пусна няколко кълбета дим и след като се увери, че е минало достатъчно време, втренчи леден поглед в доктора. — Ще задействаме силовия екран, преди да потеглим, и компютрите ще бъдат в бойна готовност до завръщането ни. Това е всичко, корабът вероятно ще бъде в по-голяма безопасност от нас.
— Съвършено правилно — обади се Корби. — Но ако се изправим срещу чужденци, държа да ми се плати за риска.
— Ако бъдем точни в изразите си, не трябва да ги наричаме чужденци — вмъкна доктор Уйлямс. — Това е техен свят. Ако някой е чужденец тук, това сме ние.
— Грешите, докторе — засече го бързо Изследователката. — Чужденците са си чужденци, независимо къде се намират.
— И единственият добър чужденец е мъртвият чужденец — допълни Корби. — Нали така, Изследовател?
— Точно така — усмихна се Кристъл.
— Как можете да съдите по този начин? — намеси се разгорещено Меган Де Чанс. — Всяко живо същество има право на собственост върху някоя земя. Ние споделяме едни и същи мисли, чувства, надежди, нужди…
— Да сте срещали някога чужденци? — поинтересува се небрежно Кристъл.
— Не, но…
— Тогава не знаете доста неща — Кристъл дръпна от цигарата си, пусна идеално кръгче дим и съсредоточи погледа си върху него. Мина известно време, преди да продължи. — Чужденец не е съществително, той е само прилагателно. Чужденец означава: странен, различен, нечовешки, неестествен. Няма място за чужденци в Империята. Тази планета стана част от Империята в мига, в който наш кораб я откри. Така гласи законът на Империята!
— Нима е задължително и тук да се постъпва по същия начин? — изрече бавно Линдхолм. — Ако бихме могли да се срещнем с чужденците и по някакъв начин да влезем във връзка с тях…
— Империята все някога ще открие това — каза Хънтър. — И веднага ще го прекрати.
— Но защо? — запита Де Чанс. — Какво ги засяга това?
— Защото чужденците представляват непознатото — намеси се в разговора Корби. — Империята се страхува от непознатото. Виждате ли колко е просто? Наистина няма на какво да се чудим. Непознатото винаги представлява опасност за господарите.
— Понякога те имат причини да се страхуват — изрече Кристъл. — Аз бях на Грендъл, когато Спящите се събудиха.
Известно време никой не промълви нито дума.
Кристъл се усмихна подигравателно.
— За мой късмет.
— Смятам, че разговаряхме достатъчно — изрече Хънтър. — Пригответе екипировката си. Вземете само необходимия минимум. Помнете, че вие ще го носите, а може да се наложи да бързаме. Сбор на това място след тридесет минути. Не закъснявайте. Хайде, размърдайте се!
Хората се обърнаха като един човек и се спуснаха към камерата. Изостанал назад, Корби се обърна към Линдхолм и след известно колебание му каза:
— Един чужд град — гласът му беше тих и кротък. — Виждал ли си някога чужденец, Свен?
— Не мога да твърдя — отговори Линдхолм. — Мисля, че Изследователите се опират на това. Веднъж на Голгота срещнах Вампира. Беше доста странен, но не беше истински чужденец. А ти срещал ли си?
— Още не — Корби се намръщи тъжно. — Надявам се нашата Изследователка да има достатъчно чувство и да не ни оставя да се оправяме сами. Твърде далеч сме, за да ни се притекат на помощ.
