беше така, може би внучката му щеше да бъде по-благосклонна към човешките същества, отколкото към конете.
— Това може и да важи за някои от собствениците, но не и за Сид — отсече Сет. Измори се да слуша предразсъдъците на дядо й от устата на Кортни. — Освен това, можеш да мислиш за парите, които ще ти носи всеки месец.
— Нямам нужда от парите му.
Сет изгуби търпение.
— Нека потърсим Тед — той хвана Кортни за ръката. — Бих искал да чуя как ще му кажеш същите думи.
— Махни си ръцете от мен — заповяда Кортни, опитвайки се да измъкне китката си. — Мога да вървя и сама.
Точно в този момент Тед се показа иззад ъгъла. Хамлет го следваше по петите.
— Идва ли вече мистър Фелпс? — попита мениджърът.
— Да — отговори Сет, преди Кортни да успее да отвори устата си, — но Кортни реши, че е надут глупак и смята да откаже да приеме конете му.
— Какво? — възкликна Тед и се извърна толкова рязко, че без малко да се спъне в Хамлет.
— Казах, че ми се искаше да му откажа — оправда се тя, хвърляйки на Сет унищожителен поглед. — Не съм казала, че ще го направя.
— Благодаря ти, Господи — промърмори Тед. — За момент си помислих, че наистина си си изгубила акъла.
— Това е в разрез с всичко, в което вярваше дядо ми — каза Кортни. — Би се обърнал в гроба, ако знаеше, че ще взема конете на някой, който ги е купил на търг, и който е избрал нашата ферма само защото му харесва как изглеждат конюшните.
— Държиш се така, сякаш те е страх да направиш нещо, което дядо ти не би одобрил, дори ако трябва да се направи точно това. — Раздразнението на Сет нарастваше и той се обърна малко грубо към Кортни, но това не му попречи да забележи изражението на болка в очите й. — Сид избра Айдъл ауър, защото вярва на моята преценка. Когато си толкова преуспяващ като него, нямаш време да вършиш всичко сам.
— Не ме е грижа, дори ако Фелпс е избрал нашата ферма заради красивите храсти — намеси се Тед. — Освен това мога да изтърпя цялото му високомерие, стига да си плаща сметките навреме.
— Ако искаш фермата да просперира, трябва да започнеш да печелиш повече пари — каза, вече по- меко, Сет.
— Не искам да го правя, отричайки всичко, в което вярваше дядо.
Кортни знаеше, че Сет няма никаква представа колко важен беше за нея дядо й. Дори сега, три години след смъртта му, тя още не можеше да приеме, че той няма внезапно да изникне иззад ъгъла, с разрошена червена коса, крещейки с всичка сила някакви заповеди.
Но това, което я вбесяваше най-много, беше фактът, че само преди шест месеца, когато се обърна към него, Сид Фелпс беше отхвърлил предложението й. Каза й, че му е известно колко зле вървят нещата й и се съмнява, че Кортни ще може да запази фермата.
А ето че сега, без нещата изобщо да са се променили, той беше готов на драго сърце да й повери конете си само защото Сет Камерън му беше препоръчал да го направи. Тя би насъскала Хамлет срещу него, ако не беше сигурна, че вместо да го разкъса, кучето ще започне да го ближе от радост. Само Гас споделяше недоверието към обичания от всички мистър Камерън.
Тед се насочи към офиса си.
— Чакай малко — каза Сет. — Моля те, обясни на Кортни дали имам право.
— Тя знае, че е така. — Тед се обърна към Кортни. — Дядо ти ми плащаше, за да движа фермата, а не да му давам съвети, но той винаги е знаел, че не съм съгласен с неговите виждания.
— Искаш ли да запазиш Гас? — намеси се Сет.
— Знаеш, че искам — отвърна Кортни нетърпеливо.
— В такъв случай ще трябва да забравиш доста от нещата, на които те е учил дядо ти, и да подходиш към проблема по-реалистично. Може да се наложи дори да продадеш малка част от земята си.
— Няма да продам нито метър — процеди Кортни, ядосана, че трябва да му обяснява неща, за които смяташе, че не са негова работа. — Дядо не искаше да ми оставя това място. Мислеше, че няма да мога да се справя с управлението му сама. Затова се разори — опитваше се да върне фермата в предишното й състояние, преди да умре. Но аз ще изправя Айдъл ауър на крака и ще го направя сама.
Двамата мъже я гледаха втренчено, поразени от силата на речта й.
Сет се опомни пръв.
— В такъв случай считай, че ще трябва да продадеш поне част от Гас.
— Кога най-сетне ще разбереш? — сопна се Кортни с треперещ от гняв глас. — По-скоро ще разпродам това място метър по метър, отколкото да продам и най-малката част от Гас.
Сет се почувства като глупак. Как не го бе разбрал по-рано? Та то бе пред очите му. Милувките, игрите, часовете, които прекарваха заедно, разбирателството помежду им. Не само фермата и дядо й, а най-вече Гас беше причината за държането на Кортни.
— Притежавам земя, конюшни и възможност да полагам грижи за конете — продължи Кортни. — Дори аз разбирам, че това, което трябва да се направи, е да се привлекат наематели.
— Ти имаш и собствен хиподрум за тренировки. Защо да не го използваш за обяздване на жребчета? — Сет се почувства малко по-добре, след като й предложи нещо, което би могло да й хареса. Може би това щеше да направи изражението на Кортни малко по-щастливо.
— Защо не? — вметна Тед с нотка на въодушевление в гласа си. — Ти се справяш много добре с конете. Джон и аз можем да се грижим за кобилите и магаретата.
— Не познавам никой, който би искал да обяздвам конете му.
Този път в гласа й нямаше нежелание и Сет започна да се надява, че е намерил слабото й място.
— След като видят как си подготвила Гас, хората ще почнат да се редят при теб — избъбра Сет.
— Не искам да ходатайстваш за мен — отвърна Кортни непреклонно.
— Няма да е необходимо да го правя. Те ще ме питат за теб. Не забравяй, че моята работа е да давам съвети срещу заплащане.
— Мислех, че само продаваш коне.
— След като купи коня, клиентът ми се нуждае от място, където да го държи, от някой, който да го обязди, и от такъв, който да го подготви за надбягванията. В случая най-лесно е да потърси съвет от човека, с когото вече е работил, и комуто има доверие…
— Колко удобно за теб.
— Така е и за клиентите ми. За мен би било по-лесно само да продавам, но клиентът трябва да получава това, което иска, в противен случай ще си намери друг търговец.
— Затова предпочитам сама да съм си шеф.
— Макар и да не съм си шеф, ми се струва, че конете на мистър Фелпс ще бъдат преместени възможно най-скоро.
— Но ние може би няма да бъдем готови до утре — запротестира Кортни.
— Знам. Ще ви стигне ли една седмица?
— Идеално — промърмори Тед, — ще бъдем готови.
— Добре. Почистете и останалите конюшни. Познавам няколко души, които търсят място за конете си. Мисля, че ще мога да ги зарадвам с новината, че съм намерил такова.
— Сет, не си ли позволяваш…
Но той си беше тръгнал, а Хамлет подтичваше след него. Кортни погледна Тед, обаче и той зяпаше след Сет, а на лицето му бе изписано възхищение. Обхвана я чувството на гняв и безсилие. Нямаше никакво значение, че Айдъл ауър беше спасена, при положение че Сет бе направил това. Тя трябваше да го направи.
— Мисля, че този мъж би могъл да продаде дори печки с въглища на арабите.
— Сигурна съм в това. Едно след друго той ме накара да правя неща, които изобщо не бих искала. Не знам какво го е подтикнало да дойде тук първия път, но оттогава нещата започнаха да се променят. И независимо от всичко, което казвам, той не може да повярва, че не желая помощта му.
