се е намесил. Беше я накарал да се чувства несигурна във всичко, което правеше, с изключение на решението да не се разделя с Гас и фермата. Те бяха нейните инструменти. Никой не би поискал от водопроводчика, електротехника или механика да продаде инструментите си. Тя не би могла да си върши работата без земя и коне. Колкото по-бързо огромният мъж с искрящи сиви очи проумееше това, толкова по-лесно щяха да се разбират.
Тя хвърли вилата в ръчната количка и се запъти към купчината с тор.
А на Кортни й се искаше да започнат да се разбират. Много отдавна никой не бе проявявал желание да се грижи за нея. Освен дядо й, разбира се, но тя беше единственото дете на неговото единствено дете. Сет нямаше подобна причина, за да й помага, и въпреки това го правеше. В името на това той дори се пребори със съпротивата й. Явно не беше толкова лош, колкото тя си мислеше, и определено не чак толкова, колкото останалите търговци, които помнеше. Кортни можеше да потъне от срам само при мисълта за някои от нещата, които му бе наговорила. Чудеше се как въобще продължи да контактува с нея.
Току-що бе опразнила количката и бе изправила вилата до стената, когато чу шум, който не можеше да сбърка — боботенето на камион за превозване на коне. Но те не бяха готови за кобилите! Половината отделения не бяха почистени и застлани с прясна слама. Нямаше кофи за вода, оглавници и сено, а и храната още не бе пристигнала. Тя се втурна навън. За нейно огромно учудване вместо да продължи към отделенията за кобили камионът спря пред тези за коне. Сет, който бе паркирал ягуара си между две големи дървета, се насочи към нея, докато от камиона слязоха двама мъже й започнаха да спускат рампата.
— Ти ми каза, че конете няма да пристигнат преди сряда — посрещна го тя с тон, който го уличаваше в умишлена измама.
— Това са жребчета. Готови ли са конюшните?
— Жребчета? — заекна Кортни силно смутена. — Мислех, че мистър Фелпс вече е намерил човек, който да обязди жребчетата му.
— Да, така е. Тези кончета са собственост на няколко други клиенти.
— Да не искаш да кажеш, че смяташ да ми стовариш дванадесет коня без предупреждение!
— Двадесет и четири. Вторият камион ще пристигне докато разтоварим този. Мислех, че конюшните ти са големи.
— Не е вярно! Домъкнал си тези жребчета, за да ми докараш нервна криза. Не бих могла сама да обяздя толкова много коне.
— Не съм си и помислял такова нещо — сви рамене Сет, докато сочеше на мъжете да отведат животните в конюшнята. — Ще трябва да наемеш хора да ти помагат. Мисля, че четири души ще са достатъчни.
— Значи смяташ, че си обмислил всичко, така ли? — навъси се Кортни, която не по-малко от Сет беше наясно какво трябва да се направи.
— Не виждам никакъв проблем.
— Тогава ще ти подскажа един. Зад ъгъла има вила и ръчна количка. Можеш да ги вземеш и да започнеш да почистваш другата конюшня.
— Само ако ми помагаш. Опитвам се да бъда джентълмен, но фасадата пада в случай, че имаш до себе си здрава млада жена, която те гледа, докато вършиш нейната работа.
— Изобщо не съм очаквала да вършиш каквато и да било работа — изрева Кортни. Изтича до ъгъла, за да вземе вилата и количката. — Просто съм ядосана. — Тя избута количката до другата конюшня. Сет вече беше отворил вратата и бе свалил сакото и вратовръзката си.
— Какво искаш да направиш — да изсипеш сламата на едно място или да я разстелеш?
— Нито едното, нито другото, докато не изчистя праха и боклука отвътре — каза Кортни, докато отваряше задната врата, за да влезе въздух.
— Намери ми метла и ще ти помогна.
— Сигурно искаш да покриеш с нещо лицето си — стрелна го Кортни, докато му подаваше една метла. Понечи да развърже шалчето на врата си, но Сет извади носната си кърпа, която по размер съответстваше на самия него, и я закрепи така, че да закрива носа и устата му. Изглеждаше много смешен — като малко момченце, което се прави на бандит, но Кортни реши, че е по-добре да не му го казва.
През следващите няколко минути въздухът се насити с толкова прах, че бе невъзможно да се разговаря. Кортни беше благодарна, че полъхва лек бриз, който бързо щеше да издуха прахоляка. Имаше поне дузина неща, които би искала да каже на мистър Камерън.
Беше ядосана за това, че й стовари един вагон жребчета като гръм от ясно небе. Би ги отпратила, но се сети, че когато Тед я помоли да изчисти конюшните, явно е имал предвид точно тях. Трябваше да поговори и с него. Той правеше това, което смяташе за най-добро, но Кортни не желаеше да играе комбина със Сет зад гърба й. Това си беше предателство, което навремето се е наказвало с бесилка. От друга страна, намесата на Сет в живота й можеше да се приема като продължителна обсада, виновниците за каквато някога са били изтезавани.
Е, тя не искаше точно да го изтезава, но би възприемала помощта му по-добре, ако й оставяше поне няколко минутки, за да си поеме въздух. Всеки път, когато си мислеше, че се е справила с офанзивата му, той се появяваше пак, и то за да наруши равновесието й отново. Този мъж беше обсебен, но Кортни не можеше да определи дали от нея, от фермата, от жребчето, или от собствената си доброта.
— Защо ми помагаш? — попита тя, след като прахолякът се слегна и те можеха да започват да разстилат сламата.
— Защото не би могла сама да подготвиш конюшнята, докато пристигне вторият камион, а не бих искал жребчетата да стоят на пасбището и да чакат, докато бъдат настанени.
— Нямам предвид конюшнята — прекъсна го Кортни, раздразнението й прозираше в отсеченото произнасяне на думите. — Питам те по принцип. Искаш да запазя фермата ли?
— Не съм сигурен, че самият аз знам истинската причина.
— Ааа… — Кортни опита, но не можа да скрие разочарованието в гласа си и реши през следващите няколко минути да не казва нищо, макар че Сет продължи разговора.
— На няколко пъти, особено когато посрещането от твоя страна не беше от най-радушните, си задавах същия въпрос, но всичко, което можах да установя, бе, че се възхищавам на несломимия ти дух. Не искам фермата да бъде продадена, не искам Гас да бъде купен, нито пък желая да видя още един коневъд, извини ме — коневъдка, принудена да търси нов начин да изкарва прехраната си. Но най-вече не бих понесъл да стана свидетел на това как губиш битката, след като не си се предавала толкова дълго време. — Махна нехайно с ръка. — Освен това в момента ти даваш подслон на конете на мои клиенти и аз имам съвсем разумна причина да искам да останеш в този бизнес.
Сет млъкна за момент, озадачен от тишината в съседния бокс. Кортни едва ли оценяваше това, което й бе казал, независимо, че бе комплимент за нея, но тя никога не го бе слушала в мълчание. За Сет това бе по-смущаващо, отколкото гневните й изблици.
— Там ли си още?
— Да — промълви тя, а гласът й странно прекъсваше. Чу я, че започна отново да разстила слама. — Просто разсъждавах.
— Над това, което казах ли?
— Да — смънка Кортни разсеяно. — Може и да си най-досадното и безчувствено същество, което съм срещала, но не си глупав или умишлено нелюбезен, така че наистина мисля за това, което каза, макар и да смяташ, че не съм достатъчно интелигентна, за да управлявам тази ферма самостоятелно.
— Никога не съм казвал нещо срещу интелигентността ти — запротестира Сет, след което, както правеше обикновено, сам се набута между шамарите като добави. — Съмнявах се само в усещането ти за бизнеса.
— При положение че преди малко отбеляза колко се възхищаваш на решителността ми, това изказване ми се вижда доста неадекватно, дори и за теб.
Но този път тонът й не съдържаше като подтекст оскърбление и Сет отиде до вратата на бокса, където тя работеше.
— Да не би да ти има нещо? Не играеш както обикновено.
— Добре съм — промърмори тя, отваряйки вратата след него. — Ако не се размърдаш, няма да успеем да подготвим останалите отделения, преди да дойде камионът.
