— Конете на мистър Фелпс означават, че ще можем отново да наемем повечето от хората, които освободихме — поде делово Тед. — Означава също, че ще можем да си плащаме данъците навреме.
— Все още се изкушавам да кажа на Фелпс, че няма да приема конете му. — Това беше един последен жалък опит да се противопостави на необходимостта да прави неща, които не желае. Кортни знаеше, че всъщност не мисли това, което казва.
— Размисли — изскърца Тед. Беше много рязък. — Трябва да наема хора.
— Добре, върви. Мистър Фелпс може да изпрати конете си веднага щом ти и Сет приключите с приготовленията.
— Няма да е чак толкова лошо — въздъхна дълбоко Тед. — Даже ще е добре фермата да се напълни отново. С остатъка от парите ще можеш да си купиш още един или два добри коня.
— Гас ще ми донесе парите, от които имам нужда.
— Ако се окаже чак толкова добър, ще имаш нужда от кобили за разплод. Никога не бива да търсиш кобили набързо. Помисли върху това и сама ще се убедиш.
Тед се отправи към офиса си, а Кортни — към любимата си пейка под дървото. Наведе се, взе в ръка шепа жълъди и започна да си играе с тях.
Сега би искала само да се отърси от чувството за вина. Лесно си спомни как изглеждаше дядо й, когато беше ядосан. Гледаше я право в очите, пръстът му беше в опасна близост до върха на нослето й, а гласът му наподобяваше звука на гръмотевица, когато й крещеше, в желанието си тя да научи урока. Винаги завършваше, като я караше да се кълне в гроба на баба си, че до края на своите дни ще изпълнява това, което той е казал. Преди малко тя бе пренебрегнала двадесет години, изпълнени с такива обещания, и то благодарение на Сет Камерън.
Хамлет се приближи към нея и легна до пейката, но Кортни игнорира присъствието му. Той беше предател, също като нея. Започна да го замерва по главата с жълъдите. Той изръмжа в отговор. Падаше му се, задето тръгна със Сет. Кортни отново напълни шепата си с жълъди.
Все пак защо така изведнъж Сет се появи във фермата й? Някой трябваше да му е казал за Гас. Хората говореха, но тя знаеше, че не са много тези, които след едно виждане биха повярвали, че Гас е роден за шампион.
Днес той не се бе опитвал да я накара да продаде жребчето. Тогава защо дойде отново? Дали се беше отказал, или това бе просто ловка маневра, с която да наруши баланса й, а после отново да я притиска?
Дали наистина се интересуваше от нея? Определено не се държеше така. Убедена беше, че причината за посещенията му бе Гас и че Сет ще изчезне на минутата, след като жребчето бъде продадено. Много важно! Това щеше да го понесе, но съвсем не бе сигурна, че би могла да се справи, ако интересът на Сет наистина бе насочен към нея.
Започна да подава жълъдите на някаква катеричка, която безцеремонно отказа почерпката. Напоследък дори гризачите й бяха обърнали гръб.
Кортни трябваше да признае, че тези няколко дни преминаха по-вълнуващо, отколкото последните няколко години от живота й. Изведнъж нещата започнаха да се развиват твърде бързо и тя не успяваше да ги контролира.
Никой, освен дядо й, не беше успявал да я убеди да направи нещо, което не желае, а сега тя се остави на тази планина да я склони. Защо му отстъпи?
Тя знаеше защо.
Не й пукаше дали Сет си пада по нея, самата тя не знаеше със сигурност дали го харесва, но беше обзета от нещо като идея фикс да го накара да разбере, че не е глупачка.
Кортни взе някакво сухо клонче от земята и започна да го чупи на парченца.
Явно го харесваше поне малко. Наистина мразеше търговските агенти и всичко, което правеха, но щеше да бъде разочарована, ако той не се върнеше с конете на Фелпс. Всъщност по някаква причина бе решила, че Сет ще ги докара лично.
В някои отношения той й напомняше за дядо й. Естествено, те изобщо не си приличаха по външност. Дядо й беше нисък, слаб и жилав човечец с буйна червена коса. Сет бе огромен. Съмняваше се, че би могъл да мине през половината от вратите в Лексингтън, без да се навежда. Чупливата му сламеноруса коса бе винаги грижливо сресана, а на лицето си имаше няколко почти незабележими лунички. Дядо й, също като нея, обожаваше дънките, а Сет винаги носеше костюм и вратовръзка. Никога не изглеждаше притеснен. Беше олицетворение на хладнокръвието, абсолютно, абсолютно самоуверен. Затова й напомняше за дядо й. И двамата много добре знаеха какво правят.
Кортни взе в ръце друга клонка.
Чудеше се дали някога ще може да развие такава увереност в себе си. Чувстваше я, когато беше върху коня, но не и когато ставаше дума за пари, предпочиташе с милионите да се оправя Тед. Дядо й не правеше така, Сет — също.
Как щеше да се спасява, ако Тед беше напуснал? Засрамена и шокирана, тя осъзна, че първата й мисъл беше за Сет. Нито една жена не би устояла на изкушението да разчита на толкова внушителен мъж. Въпреки че бе толкова огромен, той й вдъхваше чувство за сигурност и защита, а не за брутална сила. Тя можеше да се бори и сама, никога не бягаше от конфронтации, но трябваше да признае приятното чувство на безопасност, което я обземаше, когато някой друг вършеше всичко това. Смущаващото бе, че образът на този някой за нея беше свързан със Сет.
Кортни яростно ритна начупените клончета.
По дяволите! Тя се интересуваше от него.
Насочи се към къщата, въпреки че не беше изпълнила задълженията си за деня. Знаеше, че ако отложи сегашната работа, това само ще затрудни нещата по-нататък, но в момента не можеше да мисли за друго, освен за един огромен мъж, който се беше намесил в живота й и заплашваше да започне да доминира в него.
4.
— Хм — каза Кортни, докато сменяше сламата на Гас.
Тед я беше изненадал с молбата си да почисти добре конюшнята на жребчето. При толкова много работници във фермата той се бе обърнал към нея — явно искаше да не му стои на главата, но дори и да беше така, Кортни нямаше нищо против. Обичаше да бъде заета с нещо, а и тази работа я караше да се чувства по-близо до Гас.
Бъдещето на Айдьл ауър зависеше от него.
Всеки ден тя отделяше много време за занимания с кончето. Учеше го да свиква с юздите и седлото, както и с това всяка част от тялото му да бъде управлявана. Караше го да стои мирно, докато тя повдига задните му крака. Отначало жребчето искаше да види какво прави тя и в опитите да се обърне винаги нарушаваше командата. Постепенно Гас толкова свикна с всичко, което Кортни правеше, че макар да продължаваше да я следи с поглед, се научи да стои мирно.
Все още обаче не го беше яздила.
Гас се развиваше бързо, но тя не искаше да го пуска да се състезава по-рано от средата на следващото лято. Стриктно спазваше наставленията на дядо си, който смяташе, че един кон не бива да се надбягва, ако тялото му все още не е достатъчно зряло, за да издържи натоварването от тренировките. Все пак, независимо какво си мислеше Сет Камерън, тя разбираше, че фермата не би могла да чака още две години. Гас скоро трябваше да започне да печели състезания. Целта на Кортни беше надбягването Тройна корона, но дотогава той трябваше усилено да тренира, за да събере опит.
Кортни започна от последната конюшня. Трябваше да се върне до отделенията за кобили и да провери как се справят Тед и работниците. В продължение на три дни те работиха на двойно по-дълги смени, за да успеят да подготвят всичко за конете на Фелпс.
Денят беше понеделник. Очакваха животните в сряда и Кортни се чудеше дали дотогава приготовленията в Айдъл ауър ще са приключили.
Струваше й се, че всеки път, щом се залови за работа, се натъкваше на Сет или поне на нещо, което той е направил. Познаваше този мъж едва от седмица, а вече нямаше част от живота й, в която Сет да не
