Тя сръчно раздели една купа сено на две, повдигна без усилие едната половина и я прехвърли в другото отделение, където я разстла с няколко премерени движения.
— Гледайки как размахваш вилата, мога да се обзаложа, че никой не би се осмелил да си позволява волности с теб.
— Да, докато не те срещнах, никой не беше си позволявал волности от какъвто и да било характер.
— Означава ли това, че ще ми разрешиш да си позволявам волности с твоята личност? Нали знаеш, че си голямо изкушение.
— Едно движение и ще те забода за стената — заплаши Кортни, но не вдигна поглед, защото Сет щеше да забележи въпросителното изражение в него. Тя забоде вилата в една купа сено и започна да бута количката към следващата преграда, но за части от секундата се озова в прегръдките на Сет.
Не предполагаше, че този огромен човек може да се движи толкова бързо. Беше го подценила.
— Радвам се, че ме предупреди. — Лицето му се приближи до нейното. — Дупките от вилата щяха да развалят ризата ми.
— Пусни ме — промърмори Кортни, но гласът й беше несигурен, а в очите й се четеше напрегнатост.
— Наистина ли искаш да те пусна?
Кортни имаше чувството, че това не е въпрос.
— Някой може да ни види.
— Не ми пука.
— Но на мен ми пука.
— Не е вярно. Никога не съм срещал човек, който по-малко от теб да се интересува от това какво ще си помислят хората, обаче ти се страхуваш от това, което Кортни Клонингер ще си помисли за теб.
— Не ставай смешен — опита се да се освободи Кортни, копнеейки с цялото си сърце, да каже нещо, което би го поставило на мястото му. Близостта му затрудняваше мисленето й. Никога не я бяха държали ръце като тези. Тя осъзна, че би позволила на много малко мъже да я прегръщат по този начин, но никой от тях не беше с размерите на Сет. В огромните му ръце се чувстваше съвсем мъничка и женствена, нещо, което не бе изпитвала никога преди. Въпреки това усещането страшно й хареса.
— От няколко дни се чудя какво би било чувството да те държа в ръцете си, ако наистина си толкова студена и непоколебима, на каквато се правиш.
— И какво е? — По дяволите, защо неговото мнение значеше толкова много за нея? Стомахът й се беше преобърнал, чувстваше се така, сякаш е на ръба между живота и смъртта.
— По-приятно е, отколкото си представях — отговори Сет. — Ти си топла и гъвкава. Много ми е хубаво, когато си в ръцете ми. Освен това изпитвам неконтролируемо желание да те целуна.
— Мисля, че не са много хората, способни да откажат на някой толкова голям, колкото си ти. — Кортни знаеше, че това, което каза, е изключително тъпо. Освен това можеше да бъде изтълкувано като разрешение да върши каквото си поиска.
— Ти го правеше, и то твърде дълго.
Той я целуна.
Само преди минути Кортни не би си и помислила, че Сет може да я целуне, дори и да бе го правила обаче, това пак нямаше да я подготви за изключителната тръпка, която премина през тялото й — от главата до петите и обратно. Бяха я целували и преди, но не по този начин. Мускулите на Кортни съвсем отказаха, принуждавайки я да се разтопи в ръцете му, макар мозъкът да й повтаряше, че тя не иска.
Устните му бяха уверени и настоятелни. Нямаше начин да се избегне атаката им, нито да се противостои на техния устрем. Кортни почувства ръцете на Сет върху раменете си, после те се спуснаха надолу, по гърба й, притиснаха я по-здраво към тялото му, отделиха я от земята и я вдигнаха към лицето му, за да се опие от поредната целувка.
Кортни знаеше, че трябва да се бори, да се опита да се отскубне от хватката му, но още по-силно бе желанието да остане в прегръдките на Сет. Коварният мъж продължи да я държи на нивото на лицето си, докато устните му се движеха от устата й към носа, а после към очите на Кортни. Никой никога не я бе целувал толкова нежно. Шокът от допира на тялото й с това на Сет възбуди всеки неин нерв и изведнъж тя почувства как нещо вътре в нея се разчупва.
Някак си, без да съзнава как точно, ръцете й се оказаха около врата на Сет и тя му върна целувката със страст, каквато само преди минути би се заклела, че не съществува.
— Чудех се вие двамата къде… — Беше гласът на Тед, а и самият той беше в конюшнята.
Кортни и Сет се отделиха един от друг, но не и очите им, тези на Кортни бяха широко отворени, дори втренчени.
— Извинете ме! — Още преди да го изрече, Тед беше се насочил обратно към вратата.
— Камионът тук ли е вече? — попита Сет и вдигна вилата си от земята.
— Спуска се по алеята. Аз затова…
— Ще са ни необходими не повече от няколко минути, за да приключим. Защо не им покажеш къде да свалят жребчетата?
— Разбира се — смънка Тед и изчезна.
Без да вдигне глава, Кортни взе своята вила и започна да разстила слама.
— Не съм искал някой да ни види — избъбра Сет.
— Не казвай нито дума повече — успя да промълви Кортни, убедена, че всеки момент ще избухне в плач. — Не направи ли достатъчно вече?
— Не, исках да продължа да те целувам.
— Не се и съмнявам, срещата изобщо не те смути. — Знаеше, че се отнася несправедливо към Сет, но не можеше да се контролира.
— Напротив, смути ме, но не би могла да ме спре.
Кортни не можеше да му каже, че се срамува от себе си. Като се сетеше колко страстно отвърна на целувката му, й се приискваше да удари някого и то много силно.
— Не знам какво ми стана, не позволявам на всеки срещнат да ме целува. — Това беше трудно признание и звученето на гласа й накара Сет да я изгледа странно. Тя стоеше с отчаяно изражение на лицето, разстилайки и събирайки отново една и съща купчина слама.
— Никога не съм си помислял такова нещо. Преди да ме обгърнеш с ръце, все очаквах да почувствам тази вила между ребрата си.
Кортни опита да се успокои с това, че той не е очаквал да му се отдаде, но самият факт, че му се беше отдала, обезсмисляше всяко утешение.
— Просто не искам да си мислиш, че ако на бърза ръка успя да ме накараш да направя някои неща за фермата, това означава, че също толкова лесно ще прекараш и мен. Всъщност сега е моментът да ти кажа да спреш. Оценявам това, което направи за мен, но то вече е достатъчно.
— Кортни, говориш на мен — Сет Камерън, човека, който току-що те целуна и ти му отвърна.
Тя се скова.
— Знам…
— В такъв случай спри се. Звучиш така, сякаш говориш пред делегация, която се надява да постигне отношения на взаимно сътрудничество.
— Ти си почти опасен — каза Кортни, като се прехвърли бързо в другия бокс и започна да хвърля слама във всички посоки.
Сет спря да работи.
— Приемай нещата по-леко, Кортни. Ако фактът, че си отговорила на целувката ми, те е уплашил почти до смърт, това не значи, че трябва да се чувстваш като глупачка. Целувката е нещо съвсем нормално. Ние сме възрастни хора. Не мога да си представя нито единия от двамата да се опитва да накара другия да извърши нещо, което не желае.
Кортни заби вилата в сламата.
— Откакто се появи във фермата, аз непрекъснато ти позволявам да ме придумаш да направя нещо. Признавам ти го, успя да си намериш роб.
— Стига, Кортни, това не е справедливо и за двама ни.
— Може би — промълви Кортни, като вилата й започна да се движи по-бавно, а погледът й се
