по-добре, отколкото очакваше, не можа да повдигне духа й. Имаше повече от достатъчно работа, която да отклонява мислите й от Сет, но въпреки това се чувстваше потисната.
През деня Кортни успяваше да задържи мъчителните мисли далеч, но в дългите, самотни часове на нощта те я обсебваха и я караха да признае пред себе си, че доброволно пропуска един много важен аспект от живота. В тъмнината почти забравяше, че родителите й я бяха изоставили, и просто мислеше за Сет. Опитваше се да не го прави, но не можеше.
Представяше си прекрасните дни, които биха могли да прекарат заедно: щяха да работят с конете, да се наслаждават на вечерната прохлада на открито, а нощем щеше да лежи в прегръдките му. Представяше си всичко това, а после плачеше докато заспи, защото знаеше, че никога няма да го има. Независимо колко силно бе желанието й, страхът, че ще я изоставят отново, винаги надделяваше.
Сет нетърпеливо крачеше нагоре-надолу пред една от конюшните в Еден фармс. Трябваше да оцени едно жребче, но собственичката закъсняваше, а бе наредила на коняря да не го показва в нейно отсъствие. Жребчето в бокса изгледа Сет със сънени очи. Конярят наблюдаваше гиганта с нарастващо притеснение.
— Още колко ще се бави шефката ти? — запита Сет с раздразнение. — Нямам намерение да прекарам цялата сутрин в чакане.
— Не знам, господине. Тя само ми каза, че ще закъснее малко.
— Ти също можеш да изведеш коня. Бих могъл поне да го огледам, докато чакам.
Но Сет не мислеше нито за мис Алис П. Бол, нито за коня й. Беше обсебен от Кортни и отказа й да го вижда. Чувствата му още не бяха стигнали до състояние, когато вече не можеш да се откажеш, но засега все още не искаше да се предава.
Сет знаеше, че Кортни се нуждае от време, за да се пребори с демоните си, преди връзката им да премине границата на едно трудно приятелство. Беше отклонил предложението на Марша да му помогне да щурмува къщата. Познаваше Кортни достатъчно добре, за да прецени, че подобна офанзива би я подтикнала завинаги да го изхвърли от живота си. Беше си извоювал някакво положение, но то съвсем не беше стабилно, а зависеше от прищевките на Кортни.
Жребчето, заради което бе дошъл, бе златистокафяво, а долната част на краката му беше бяла. Имаше отлично родословие и прекрасно тяло, но нещо в движенията му смущаваше Сет.
— Пусни го да върви в тръс — нареди на коняря, преди отново да потъне в мислите си.
Отново и отново Сет се питаше защо се съсипва с Кортни, защо не се примири с факта, че непрекъснато го отхвърля, при положение че имаше толкова други жени, които биха му посветили цялото си внимание. Може би предизвикателството беше точно в това, че е недостъпна.
Тази мисъл го подтикна да анализира намеренията си по-внимателно. Нямаше да бъде честно спрямо Кортни да я преследва само за да задоволи амбициите си и да спечели симпатията й. Тя се бореше с чувствата си към него с всички сили. Това не му харесваше, но Кортни беше в правото си да го отблъсне, ако желае.
Освен това, ако се пребореше със страховете и си позволеше да се влюби в него, това би означавало, че се предава. Тя не би могла само защото много го харесва, просто и лекомислено да се впусне в любовна афера, която да приключи след няколко месеца без болка и за двамата. Сет трябваше да изясни собствените си намерения, преди да продължи да се бори със съпротивата на Кортни, дължеше й го.
Излезе от вглъбението си и започна внимателно да изучава жребчето много внимателно. Имаше нещо в това животно, което не му харесваше. Действайки по интуиция, той помоли:
— Оседлай го и го закарай на ливадата, искам да видя как тича в галоп.
Мисис Бол каза да не го извеждам, преди да е дошла.
— Оседлай го сега или си тръгвам — тросна му се Сет.
Смешното бе, че никога преди не се бе замислял за намеренията си към жените, с които излизаше, и то не защото не бе чувствителен или ги използваше. Просто останалите му връзки се бяха развивали някак от само себе си, бавно преминаваха от познанство към приятелство. Като цяло беше разочарован, че не се бе получило нищо по-трайно, но за сметка на това се радваше, че не е оставял след себе си разбити сърца, нито пък е давал обещания.
С Кортни нямаше да бъде така. Интуитивно чувстваше, че ако продължи да я преследва, това щеше да бъде равносилно на обяснение в любов, на обещание за продължителна връзка, на клетва да остане верен. Сет не мислеше, че би могъл да й даде всичко това.
Тръгна след жребчето към ливадата, очите му не пропускаха нито едно движение, а мислите му нито за миг не се отделяха от Кортни.
Все още не можеше да я забрави. Беше го обсебила както никоя друга жена. Понякога се чувстваше така, сякаш не е един, а двама мъже. Единият бе наясно с чувствата му и знаеше, че не са достатъчно силни за връзката, която би изисквала Кортни. Вторият бе самостоятелна личност, извън неговото тяло, и виждаше Сет и Кортни заедно. Той знаеше, че те ще се влюбят един в друг и че е само въпрос на време да го осъзнаят. В същото време някакъв таен глас жужеше край главата му като комар и неистово шепнеше предупреждения, които Сет не можеше да разбере. Предпочете да разкара досадния глас.
Трябваше само да погледне как галопира жребчето. Даде знак на коняря да го изведе.
За съжаление човекът извън тялото му не успяваше да убеди този в него. Не можеше да пренебрегне и досадния глас, затова продължи да се терзае от несигурност. Чувстваше се така, сякаш единият му крак принадлежеше на едната личност, а другият — на другата, и те се опитват да го разкъсат на две.
Сет подпря вратата, за да може да мине конярят. Когато той слезе от коня, наведе се и хвана предния крак на жребеца. Заразглежда го внимателно, докато не откри това, което търсеше — малка, едва забележима драскотина. Значи затова собственичката бе наредила да не показват коня извън бокса.
— Кажи на мисис Бол, че конят й може да струва хиляда долара, но не и милион и половина. Бих го продал, ако тя беше честна с мен по отношение на левия преден крак. При това положение обаче няма да се занимавам.
5.
Сет потрепери и се загърна по-плътно в палтото си. Студът проникваше през ушите и смразяваше мозъка му. Трябваше да си вземе шапка, ако искаше да гледа как Кортни обучава жребчетата. Зимата най- сетне дойде и заплахата да завали сняг изпълваше въздуха.
Кортни вече не се криеше щом види колата му да влиза във фермата, но правеше така, че да не остава насаме с него. Забелязал тревожното изражение на лицето й, той бе твърдо решен отново да върне блясъка в нейните очи, дори ако това означаваше отново да се скара с нея.
Ездачите работеха с жребчетата, които бяха разделени на групи по четири, а Кортни даваше указания. Близо до нея един коняр разхождаше Гас, покрит с дебел чул.
— Не е ли доста студено? — попита Сет, надявайки се да не я притесни с този обикновен въпрос.
Кортни подскочи при звука на гласа му.
— Прекалено студено е — кимна тя и му отправи напрегната усмивка. Този път не избяга, но Сет виждаше какви усилия й коства да стои очи в очи срещу него. — Не обичам да работя в такова време. Конете много лесно се изпотяват и могат да се разболеят.
— В отлично състояние са — каза Сет, наблюдавайки последната четворка. — Много добре се справяш.
— Не беше трудно — сви рамене Кортни и кимна на коняря, който водеше Гас. — Те си бяха във форма още когато пристигнаха. Трябваше само да ги науча на шаблонните неща и да тонизирам мускулите им.
— Това ли бе всичко, което си правила и с Гас? — Сет гледаше как конярят сваля чула от жребчето. Гас беше изгубил бебешката си пълнота и започваше да придобива тяло, изваяно като на хрътка. — Изглежда много по-напреднал от другите.
— Той е януарско жребче и вече дори може да тренира. — Кортни позволи на коняря да я повдигне до седлото и подкара коня към пистата. Сет знаеше, че поне още шест месеца Гас няма да се подлага на сериозни тренировки, но развитието на мускулите му вече се забелязваше, а отскокът му, докато тичаше, загатваше огромна сила.
