Кортни пусна Гас в лек, а после в бавен галоп и направи една обиколка на пистата дълга половин миля. Започнаха второ кръгче със същата скорост, но Сет забеляза, че тя го пришпори и Гас увеличи дължината на отскока. Това, което порази Камерън, не беше бързината, нито лекотата, с която бягаше, не беше дори плавността на движенията му. Никой не би могъл да каже с точност колко добър ще стане, преди да започне да се състезава, но Сет знаеше, че не е имало друго жребче, което да го впечатли и на половината на това.
Не по-малко бе възхищението му от ездачката. Според някои Кортни може и да беше прекалено висока, но тесните й дънки подчертаваха, че няма нито един килограм в повече. В Кентъки не съществуваше по- перфектно тяло от нейното.
— Какво мислиш за него сега? — попита тя, докато слизаше от гърба на Гас и го предаваше в ръцете на коняря. Следващата група жребчета вече стъпваше на пистата.
— В отлично състояние е.
— Знам. Питам те какво мислиш за него. — Възбудата на лицето на Кортни беше първата проява на щастие, която Сет виждаше от седмици. Бодна го някаква ревност, че не той бе причината. Господи, недей да ревнуваш от кои, си каза той, но всъщност знаеше, че Гас беше от изключително, ненормално голямо значение за Кортни.
— Той е най-добрият състезателен кон, който някога съм виждал на този етап от развитието му. По всичко личи, че ще бъде изключителен жребец.
— Това ли е всичко, което имаш да кажеш?
— Не мога да твърдя, че ще стане шампион, както се надяваш, но ще ти кажа, че не бях виждал нищо и наполовина толкова добро на същата възраст. Освен това не забравяй да увеличиш застраховката му.
— Той не е застрахован. — Кортни го каза, сякаш това беше нещо съвсем нормално, но според Сет то бе равносилно на богохулство.
— Ти се шегуваш, казваш го само защото знаеш, че баща ми правеше застраховки. — Това трябваше да е причината. Нито един нормален човек не би оставил кон като Гас без застраховка.
— Не, наистина не е застрахован.
— Ти си луда — почти й изкрещя Сет. — Ами ако му се случи нещо?
— Не мога да си позволя да го застраховам за реалната му цена, а какъв е смисълът да го правя за сто хиляди? Парите няма да са достатъчни, за да спасят фермата. Освен това дядо ми никога не застраховаше конете си.
Сет потисна желанието си да хване Кортни и да я разтърси с все сила. Той знаеше, че наистина не би могла да застрахова Гас за огромната стойност, която имаше, според нея, никоя застрахователна компания в света не би се съгласила да издаде подобна полица, но това не беше извинение да остане без абсолютно никаква защита. Баща му говореше за застраховки, откакто Сет се помнеше, съответно, той не можеше да мисли за коне, без да ги свързва със застраховка.
— Трябва да го застраховаш, в противен случай нито един треньор няма да се ангажира с него. Всъщност избра ли вече човека? — попита Сет. Гневното изражение на лицето на Кортни му подсказа, че е време да смени темата.
— Не. Ще го обучавам сама, защото нямам доверие на никой друг, включително и на треньорите. Знам, че не бих могла да го подготвя и нямам намерения да опитвам — каза тя, преди Сет да я обсипе с възраженията, напиращи на устните му. — но не искам да го поверявам на случаен човек.
— Никога няма да намериш такъв, който да се грижи за него така, както ти. В най-добрия случай можеш да се надяваш на човек, който ще положи максимални усилия, за да го подготви.
— Това се разбира от само себе си — отговори тя. — Но се опасявам, че нито един от добрите треньори няма да го поеме, защото не мога да плащам таксите им, докато Гас не започне да печели.
— Мислех, че нещата не са чак толкова зле.
— Не са, само че дядо ми има много неизплатени дългове, а Гас трябва да получи най-доброто.
— Ще помисля върху това и ще видя какво мога да ти предложа — каза Сет.
— Това е мой проблем, не твой — отвърна Кортни и макар в гласа й да звучеше нюанс от предишната рязкост, Сет с учудване забеляза, че тревожното й изражение отново се беше върнало.
— Добре, предавам се — съгласи се той, защото не искаше да задълбочава тревогата. Това беше най- дългият му разговор с Кортни след онази случка в конюшнята и Сет не желаеше да излага на риск прогреса си. — Но все пак ще имам грижата да разпитам тук-там — додаде той. Кортни го изгледа подозрително. — Скоро започва търгът Кийниланд и бих искал да дойдеш с мен.
— Защо?
— Искам да купя няколко кобили, а не познавам никой, който да разбира от това повече от теб.
— Опитваш се да ме ласкаеш.
— Грешиш. Когато става дума за преценяване на бъдещия успех на кон, аз съм не по-малко добър от професионален съдия, но от кобили не разбирам абсолютно нищо.
— Не ти вярвам — промърмори Кортни, — но въпреки това ще дойда.
— Кога да мина да те взема?
— Ще се срещнем там.
Сет беше готов да спори, но нещо в очите на Кортни му подсказа, че е по-добре да не го прави.
— Ако искаш, може да закусим заедно.
— Благодаря, по пътя ще си взема кафе и сандвич.
Кортни се почувства ободрена, докато вървеше по пътечките между боксовете на конете, които трябваше да бъдат продадени по-късно същия ден. Дори в тази мразовита ноемврийска сутрин се чувстваше смесицата от миризми, топли и познати за Кортни, които я накараха да се усмихне от удоволствие. Тя отпи от кафето и лапна последното парче от сандвича си.
Трябваше ли Сет Камерън да я извлече от пашкула й, за да разбере, че се е изолирала от света? Точно Сет, който не можеше да приеме, че не за всеки на този свят застраховката е от жизненоважно значение, Сет, когото не можеше да изхвърли от мислите си дори когато не бе пред погледа й, Сет, който събуждаше в сърцето й болката, изпитана при смъртта на дядо й. Отново се бе върнал в живота й и Кортни знаеше, че й се иска той да остане.
В последния момент бе взела решението да отиде на търга един час преди срещата със Сет и сега се радваше, че го е направила. Чувстваше се като някогашната Кортни. Не знаеше дали това се дължи на тръпката да бъде сред много хора и коне, обаче изпитваше такава увереност в себе си, каквато не бе усещала откакто почина дядо й.
Допи последната глътка от кафето си, изхвърли чашката и започна да разглежда един от петте каталога, в които бяха включени обявените за продажба коне. Винаги ставаше така, че някой е имал тежка година или съкращава стопанството си, или просто прави отбор на добитъка си. Съответно, при малко повече късмет и добро познаване на собствените животни, човек можеше да направи много добри покупки.
Тя не беше съвсем сигурна, че Сет наистина цени компетентността й, както беше казал, но така или иначе Кортни се гордееше с познанията си, макар и да не бяха чак толкова големи като тези на дядо й. Библиотеката на стареца бе сред най-добрите частни събрания от литература на тема отглеждане на коне в целия щат, а може би и в страната, и Кортни всяка нощ посвещаваше по няколко часа на изучаването на тези дебели томове.
Тази година нямаше да купува нищо за себе си, защото й липсваха пари, но от следващата Гас щеше да започне да печели състезания. Щеше да използва всичките си познания, за да купи най-доброто за него.
Не беше необходимо Сет да й казва, че ако иска да възстанови фермата, ще трябва да купи нови животни. Кортни бе разбрала това още преди смъртта на дядо си, когато виждаше как продава конете година след година. Тя се притесняваше всеки път, щом погледнеше към някоя празна конюшня и правеше планове за това в нощите, докато седеше над книгите.
Но сега, почти три години по-късно, Кортни беше не по-близо до целта си, отколкото в деня, когато почина дядо й. Въпреки че посвещаваше всяка минута от живота си на фермата, вършеше работата на наемните работници сутринта, мъдруваше над ведомостите и изплащането на дълговете заедно с Тед през
