деня и изучаваше родословията през нощта, докато очите й ставаха червени и започваха да я болят, прогресът беше съвсем малък. Вече се чудеше дали ще успее сама да запази фермата, дори ако Гас станеше шампион.
Прекъсна се сама. Имаше предостатъчно време да мисли за това. Точно сега трябваше да разгледа каталозите. Явно, че оценяването на кобили за разплод бе едно от малкото неща, за които Сет Камерън смяташе, че може да прави без негова помощ, и Кортни бе твърдо решена да не му даде повод да се съмнява в способностите й.
Тридесет минути по-късно тя отиде на площадката на търга.
— Чудех се къде си — каза Сет, когато Кортни изникна от тълпата. — Видях колата ти на паркинга.
Търгът Кийниланд бе най-големият търг за продажба на кобили и привличаше купувачи от целия свят. Затова, макар и местата да се получаваха само с резервации, паркингите се пълнеха много рано.
— Дойдох рано, за да мога да огледам някои от кобилите. Ако не бях сигурна, че Тед ще се противопостави, категорично бих се изкушила да купя една-две и за себе си.
— О не, не искам да се конкурирам с теб, предпочитам да вложиш всичките си усилия в търсенето на няколко скрити съкровища за мен.
Бяха принудени да прекъснат разговора, докато си проправяха път. Студеният вятър ги накара да ускорят крачките си. Влезеха ли веднъж в павилиона, щяха само да изгубят малко време, докато поздравят старите си познати и да бъдат представени на някои нови лица, но Сет виждаше, че Кортни вече гори от нетърпение.
— Избрах две кобили, които трябва да купиш, едната ми хареса особено много.
— Добре, убеди ме.
Сет слушаше внимателно, но бе впечатлен повече от подхода на Кортни, отколкото от това, което тя казваше. Освен когато говореше за Гас, той никога не я бе виждал да изглежда толкова възбудена и уверена. Тя се доближи до него, за да му покаже нещо, свързано с родословието на кобилите, и рамото й се допря до неговото тяло, докато сочеше каталога. Тя сякаш не почувства докосването, но Сет почти изгуби концентрация. Елегантното й, добре оформено тяло го привличаше силно от много време, а сега тя бе до него, предаваше му своята топлина и възбуда.
Усещаше и парфюма й. За първи път, откакто я познаваше, Кортни излъчваше подобен аромат. Сред смесицата от миризми, които се носеха наоколо, той беше слаб, едва доловим, точно такъв, какъвто Сет очакваше от една жена, която не си губи времето с женски занимания. За Сет той беше безумно съблазнителен. Кортни доближи главата си към неговата и той почувства аромата на косата й, представи си, че я докосва. На изкуствената светлина тя изглеждаше тъмночервена, без оранжевите оттенъци, които толкова ярко блестяха на слънцето.
— Но най-много харесвам кобилата Ниджински.
— Но нейните жребчета никога не са ставали състезателни коне — обади се все пак Сет, като полагаше усилия да съсредоточи мислите си върху избирането на кобили.
— Такова ще бъде и мнението на останалите, затова ще можеш да я купиш за половината от реалната й стойност.
— Видях как тичат първите й две жребчета. Мисля, че бих могъл да ги надбягам и двете.
— Всички знаят, че потомците на Ниджински са изключително издръжливи, но съзряват късно и трябва да се обяздват на трева. Тъпият им треньор ги обучава още докато са прекалено млади, съвсем кратко време и върху почва, а не на трева.
— А какво ще кажеш за майката и жребчето, с което е бременна?
— Кобилата е била наранена при тренировките и така и не е могла да се възстанови напълно. Кончетата от първото й раждане изглеждат страхотно. Това, което носи в момента, ще е още жребче, когато другите вече се състезават. Цената ще се утрои дотогава.
— Толкова ли ти харесва жребчето?
— Толкова, че то оплоди двете ми кобили близначки.
— Не знаех, че имаш кобили.
— Те са наполовина сестри на Гас и са от мистър Проспектър.
— Две бременни кобили, без да броим Пролетна светлина са цяло състояние. Защо не си ги споменавала никога?
— А за какво да го правя? Както и Гас, те не се продават. А сега спри да говориш. Искам да видя колко ще дадат за тази кобила. Бас държа, че ще се продаде за повече от милион.
Сет би могъл да й каже, че първоначалната цена на животното е милион и половина, но не го направи, мислеше за кобилите на Кортни. Чудеше се колко ли други неща не му бе казала.
Но той не дойде на търга, за да се притеснява за Кортни, а за да положи основите на възстановяването на собствената му ферма. Това беше сериозна стъпка, за която бе мислил отдавна, но досега не беше се наемал сериозно да я направи. Сет знаеше защо се реши така внезапно. Заради Кортни и фанатичното й себеотдаване на Гас и фермата. Би следвало да й каже това, но не му се искаше да го признава. Ако трябваше да бъде честен, той всъщност се срамуваше.
Но след като взе решението за собствена ферма, искаше да бъде сигурен, че е купил най-добрите кобили, които може да си позволи. Още не знаеше дали ще продава жребчетата, или ще ги пуска да се състезават — в този бизнес не можеше да си позволи да инвестира огромен капитал за дълъг период, но кобилите щяха да бъдат основата на собственото му стопанство. Те трябваше да са добри.
Кобилата бе продадена за един милион и осемстотин хиляди долара. Останалите няколко животни също бяха прекрасни, най-евтиното се продаде за седемстотин и петдесет хиляди. След това дойде ред на Ниджински. Първоначално тя привлече няколко купувачи с външния си вид, но когато направиха справка с каталозите си, техният ентусиазъм се стопи. Започнаха да шушукат помежду си в очакване да се появи нещо по-интересно.
— Какво мислиш? — Каза го съвсем тихо, за да не може никой друг да долови възбудата в гласа й.
— Изглежда чудесно, но никой не се заинтересува. Сигурно причината е в рекордите на първите й две жребчета.
— Аз съм ги обяздвала — изсъска гневно Кортни. — Знам какво биха могли да постигнат. Ако не купиш тази кобила, ще пропуснеш най-изгодната сделка в живота си.
Въпреки препоръките на Кортни Сет не бързаше да наддава за кобилата. Ако имаше и най-малкото съмнение по отношение на нещо, предпочиташе да спести парите си. Гласът на Кортни рязко наруши вглъбението му. Тя бе вдигнала ръка, за да предложи петдесет и пет хиляди за кобилата.
— Защо не ми каза, че я искаш? — попита Сет съвсем тихо. — Няма да наддавам срещу теб.
— Наддавам вместо теб.
— Не можеш да го правиш! — Шепотът му беше изпълнен с възмущение, а това, което изрече — слабо казано, но какво може да се каже на човек, който току-що е нарушил основното нравило на търговете — да не предлагаш йена, която нямаш намерение да плащаш?
— Трябваше. Докато ти размишляваше, мистър Доулинг щеше да ти я отмъкне под носа. Слушай, той дава петдесет и шест хиляди. Веднага кажи шестдесет и той ще се оттегли. Ако се колебаеш още, ще продължи да наддава и в крайна сметка кобилата ще ти излезе с петнадесет хиляди по-скъпа.
Сет направи, каквото му каза и изпита съмнителното удоволствие да види как Доулинг се отказва. Добре де, каза си фаталистично, ако беше допуснал грешка, тя поне му излезе евтино. Макар да имаше недостатъци, това бе изключително ниска цена за кобила с нейната плодовитост. С малко късмет би могъл да запази жребчето и следващата година да го продаде за по-добра цена.
— Направи най-изгодната сделка от целия търг — каза Кортни, очевидно доволна от себе си. — Сега можем да си седнем и да изчакаме кобилата Дамаскус, но ако я искаш, ще трябва да платиш доста повече.
Сет не я купи. Трябваше да плати прекалено висока цена.
— По-добре да отида да си прибера покупката — каза той, когато наддаването приключи. — Искаш ли да дойдеш с мен?
— Не мога, имам много работа във фермата.
— Утре ще дойдеш ли пак?
— Добре, но се съмнявам, че ще мога отново да открия нещо толкова добро.
