изпълваха нощите й. Би било толкова лесно просто да се отдаде на този мъж и да му позволи завинаги да се грижи за нея.
Целувката на Сет носеше цялата нежност и дълбочина, която Кортни би очаквала от един влюбен мъж. Ръцете му я бяха обхванали в нежна прегръдка, устните му ласкаво докосваха нейните — леко ги целуваха, леко ги допираха, леко ги хапеха. Сякаш тя беше най-скъпото нещо на света.
След това, в неволен пристъп на страст, Сет погълна устните й, езикът му си проправи път между тях, промуши се между зъбите й достигна устата й. Тялото на Кортни се притискаше към неговото и тя почувства силата на мускулестите му бедра, а още по-силно бе усещането за пулсиращата енергия на тялото на Сет. Езикът му изследваше устата й — търсещ, опитващ, желаеш,. Кортни се долепи до него още по-плътно, боеше се, че никога няма да я пусне да си върви, но също толкова силен бе страхът, че може да го направи.
Изведнъж всичко свърши и той си тръгна.
Целувките му я оставиха бездиханна, но след като мисълта й отново започна да работи, Кортни реши, че може би не е чак толкова неприемливо да се отдаде на Сет. Всъщност трябваше да изчака, докато нещата около фермата се поуталожат и после можеше да му каже за баща си, вероятно нямаше да е чак толкова зле да си позволи да се влюби. Мислеше, че няма да й е много трудно да го направи.
Нещо обаче й подсказваше, че Сет не е от хората, които чакат, особено ако от това зависи собственото им щастие. Тази вечер тя бе поставила началото на нещо. Независимо колко повърхностна бе причината да облече роклята, Кортни имаше предчувствието, че последиците от това ще бъдат изключително важни.
6.
В една студена януарска сутрин Кортни наблюдаваше жребчетата, които бяха вече двегодишни, докато се връщаха от дълга обиколка. Все още работеха на групи, но тя бе увеличила натоварването, за да стегне мускулите им. Скоро щеше да ги изпрати при професионални треньори във Флорида и Калифорния. Тогава щеше да има повече време за Гас и двете кобили, които трябваше да раждат в началото на зимата.
Но точно сега мислите й не бяха насочени нито към жребчетата, нито към Гас, нито към кобилите. В тях беше Сет.
Беше идвал във фермата половин дузина пъти след последната им вечеря. Имаха няколко дълги разговора, той продължаваше да се интересува живо от Айдъл ауър и напредъка на жребчетата и се държеше с нея като с обикновен бизнес партньор. Кортни си каза, че може би е сбъркал в преценката на чувствата си и че така сигурно е по-добре, но въпреки това изпитваше необяснимо раздразнение.
Предполагаше, че някъде по света има хора, които обичат кравите не по-малко, отколкото тя конете, но не можеше да разбере как е възможно това.
— Кога ще ги отпращаш?
Прахът, който бяха вдигнали конете, бе прикрил пристигането на Сет и неочакваното му присъствие накара Кортни да започне да нервничи. Тя не можеше да стои близо до него без цялата й нервна система да изтръпне.
— Първите заминават след два дни, а до две седмици ще изпратя и останалите.
— Ще ти липсват ли?
— Малко, особено червеникаво кафяво то жребче от тази група и златистокафявото от другата. Мисля, че от тях ще излезе нещо по-специално.
Почуди се дали той ще разреди посещенията си след като заминат жребчетата. При нея имаше и сто кобили на негови клиенти, но той не се интересуваше чак толкова от коне, освен ако не ставаше въпрос за необязден жребец или за такъв, чийто потенциал все още не може да бъде определен. Кортни се чудеше защо толкова обича да рискува. Тя предпочиташе сигурните неща.
— Има ли някой добър, колкото Гас?
— Не, и това не е празно самохвалство. Миналата седмица два пъти го пуснах да тренира с групите и се наложи почти да го удуша, за да го накарам да не тича напред. — Дали щеше да продължава да идва да я гледа как обучава Гас, макар да знаеше, че няма да то продаде?
— А той кога заминава?
— Не по-рано от три месеца. Искам да го задържа колкото се може по-дълго. — През главата й премина мисълта, че би искала да задържи и Сет колкото се може по-дълго, но тя я отхвърли.
— Как ще го наречеш?
— Регистрирах го като Червения феникс.
— Намери ли вече треньор?
— Не. — Групата завърши и Сет и Кортни се насочиха към конюшнята.
— С какво ще се занимаваш след като заминат?
— Кобилите скоро ще родят и планирам да обърна на жребчетата им толкова внимание, колкото отделих на Гас.
Преди три месеца може би щеше да й предложи да прекарва времето си с него. Какво се беше объркало? Дали той вече не искаше да бъде с нея? Сет я изпиваше с очи така, сякаш би могъл да я изгълта наведнъж. Това не беше каквото очакваше Кортни, но тя самата не знаеше какво точно иска. Питаше се, но не би си позволила да си отговори. Ако се осмелеше дори веднъж да превърне мислите си в думи, едва ли щеше да може да продължава да убеждава сама себе си, че не желае абсолютно нищо.
— Съвсем бях забравил за кобилите ти. Кога ще раждат?
— След около четири седмици.
— Кой ще ги опложда следващия път?
— Не знам. Засега нямам достатъчно пари да осигуря добър жребец и за двете, а не искам да ги пускам на какъв да е кон.
Изобщо не й се говореше за кобилите точно сега. Искаше да знае какво смята да прави той, за какво мисли и защо вече не е влюбен в нея.
— Има много жребии на средна цена, от които можеш да избираш. Какво търсиш — скорост или издръжливост?
Тя търсеше заинтересованост от самата нея, но явно нямаше да получи такава. Винаги бе казвала на Сет, че трябва да се интересува повече от конете. Както изглежда, той се бе вслушал в съвета й. Най- лошото бе, че Кортни не се радваше на това.
— По малко и от двете.
— Какво ще кажеш за Желанието на зрителя или Утвърдения? И двамата са доста добри.
— Предпочитам Неукротимия и за двете, но цената му е прекалено висока.
— И какво смяташ да правиш?
— Не знам. А ти с какво ще се занимаваш, докато дойде време за пролетните търгове?
Сет се усмихна.
— Както обикновено, ще продавам коне, макар че няма да ти създавам грижи, като те карам да участваш. Нищо, предполагам, не би могло да те зарадва повече от това, което си решила сама.
Кортни се накани да протестира, но се спря, осъзнала, че наистина не е имало случай да получи предложение от него и да не го отхвърли веднага или най-малкото — да му обясни защо нейният избор е по-добър.
— Не отхвърлям идеите ти без причина. Обикновено обмислям решенията си много внимателно, преди
