Изглеждаше елегантна и чувствена, но искаше всички да знаят, че това е само роля.
Сет едва успяваше да задържи погледа си върху пътя. Когато покани Кортни на вечеря, искаше просто да я накара да спре да се крие, да излезе да се поразвлече, може би дори да си позволи да започне да го харесва.
Остана без думи, когато тя отвори вратата. Докато стоеше там, обгърната от злато, подчертаващо формите й, а светлината превръщаше красивата й фигура в поразителен силует, Сет почувства как дъхът му секва, а сърцето му ускорява ритъма си.
Винаги бе смятал Кортни за атрактивна, но никога не бе виждал самоуверената, чувствена и красива жена, която стоеше пред него. Фактът, че това бе Кортни, го зашемети още повече.
— Господи, колко си красива.
Кортни се засмя като Марлен Дитрих — звукът идваше от дъното на гърдите й и я правеше да изглежда зряла, изискана жена. Почувства се като ученик.
— Благодаря ти за комплимента, но най-вероятно причината е в това, че ме виждаш в нещо, различно от дънки. Или не си очаквал да имам и рокли?
— Никога не съм се замислял за това. Искам да кажа, не знам. Аз допусках…
Тя се засмя и Сет се почувства като глупак.
— Надявам се, че няма да ме заведеш в Макдоналдс, не и след като си направих труда да се обличам.
— Няма да е Макдоналдс — избъбра Сет, постепенно идвайки на себе си. — Направил съм резервация в истински ресторант.
Пътуваха в мълчание. Сет установи, че всичките му версии за Кортни изведнъж са се оказали неправилни. Нямаше нищо случайно във влечението му към тази жена. То беше силно и фатално, много по- силно, отколкото би искал.
В какво се забъркваше?
Говориха за много неща по време на вечерята, но, според Кортни, мислите на Сет бяха също толкова далеч от темата, колкото и нейните. Планът й се провали. Тя наистина постигна желания ефект, но върху останалите посетители на ресторанта и келнера, който всеки пет минути беше на тяхната маса. Единственият път, когато стана, за да отиде до тоалетната, всички мъже спряха да се хранят.
Ако лицето на Сет не представляваше маска от зле прикрит физически глад, тя би се засмяла на опасното положение, в което изпадна. Щом хвърлеше поглед към изпънатите му черти, се чувстваше така, сякаш всеки момент ще заеме мястото на основното ястие. Най-сетне масата им бе отсервирана, кафето и ликьорите — сложени пред тях и келнерът милостиво обърна внимание на останалите, пренебрегвани досега, клиенти.
— Е, върна ми го — каза Сет със смутена усмивка. — Но трябва да ти призная, че ако имах представа, че можеш да изглеждаш така, щях да те накарам да излезеш с мен много по-рано.
— Трябва да ти се извиня — каза Кортни, без да отрича замисъла си. — Мислех, че шегата ще бъде хубава.
— А не беше ли?
— Не.
— Защо?
— Мислех, че ще се получи нещо забавно, над което ще можем да се смеем утре.
— Кортни, изобщо не можеш да лъжеш. Искала си да направиш точно това, което постигна: да ме накараш да падна на колене и да призная колко зашеметяваща и желана жена си. А сега, виждайки резултата, не си щастлива, дори си малко уплашена.
— Признавам, че наистина исках да ти докажа, че съм нещо повече от буйно палаво момиче.
— Едва сега разбра, че между нас има нещо повече, нещо, което не можем да отхвърлим с лека ръка и да го забравим.
Кортни кимна. Не можеше да се довери на гласа си.
— И какво ще правим?
— Нищо — отговори тя със следа от отчаяние в гласа си. — Искам да кажа, че те харесвам много повече, отколкото си мислех. Нямам предвид повече от това, което ти наговорих, когато разбрах, че продаваш коне. Все още не харесвам търговците, но мога да разгранича това, което си, от това, което правиш. — Тя замълча. Изглеждаше разстроена. — Ти ме смущаваш и си забравих мисълта.
— Може би искаше да кажеш, че си осъзнала, че ме харесваш, че се превръщам в нещо повече от обикновен приятел, а не желаеш да бъде така.
— Нещо такова — призна Кортни. — Не желая сериозна връзка. Знам, че когато ме целуна, нещата излязоха от контрол. Затова те избягвах толкова време. Мислех, че мога да командвам себе си, но съм сгрешила. Трябваха ми само пет минути, за да реша, че си най-привлекателният мъж в цялата зала. После, преди да мога да се спра, вече исках да знам какъв си бил като малък, кои са любимите ти десерти, дали харесваш бейзбола. Не желая да бъде така. Нямам време за това.
— Аз също излязох от равновесие — въздъхна Сет. — Привличаш ме от дълго време, но едва днес разбрах, че те харесвам по начин, много различен от това, което мислех.
Кортни се надяваше да не й го каже.
— Мисля, че съм влюбен и това ме плаши не по-малко, отколкото самата теб.
Кортни не допускаше, че това е възможно. Почувства как в гърлото й се надига паника. Ако беше с нейната кола, щеше да си тръгне на минутата. Беше поласкана, но любовта бе нещо, което не може да си позволи. Тя почти се вкопчи в стола си, за да не хукне да бяга.
— Каза, че ти се е искало да научиш какъв съм бил като дете — поде тихо Сет. — Е, добре, на мен пък ми се иска да имам деца. И макар че те обожавам и те харесвам, и те смятам за изключително привлекателна, ти нямаш нищо общо с представите ми за това, което искам от живота.
Кортни не знаеше как да приеме тези думи, но те засегнаха самолюбието й.
— Защо, какво ми има?
— Нищо — каза Сет и се протегна, за да хване ръката й. — Предполагам, че всеки мъж иска да се ожени за някакъв еквивалент на майка си. А когато срещне жената, която наистина желае, преживява нещо като шок.
— Толкова ли съм лоша? — Кортни би се удушила сама. Само преди пет минути му бе заявила, че не иска сериозна връзка, а сега се притесняваше, защото й бе признал, че не е негов тип. Господи, трябваше да си събере мислите, преди да се забърка в някоя неприятност.
— Ти си една от най-забавните жени, които съм срещал. Освен това си опърничава и упорита, но мисля, че няма да ми е трудно да се науча да живея с теб.
— Нямам много опит в това —
— Ти ме съсипа! Досега съм имал връзки с жени, но никога не съм бил влюбен. Не предполагах, че това е толкова различно. Господи, изобщо не е същото. Дори ти трябва малко време, за да свикнеш.
— По твоите думи да си влюбен е като да си в екстремни условия. — Сега вече Кортни наистина се засегна. Как се осмеляваше първо да й казва, че е влюбен в нея, а в следващия момент — че това усещане го съсипва.
Почти не говориха в колата на връщане, но когато стигнаха до стълбите, Кортни ясно показа на Сет, че няма да бъде поканен да пийнат по нещо, нито пък на чашка кафе или каквото и да било друго.
— Не съм и очаквал да ме поканиш — каза Сет, все още малко замаян от разкритията на вечерта, — но искам честно да те предупредя. Ще ми трябва малко време, за да подредя мислите си, но щом го направя, ще се върна отново. — Кортни опита да изчезне през вратата, но Сет не го допусна. — Не съм чак толкова объркан — засмя се той и я грабна в ръцете си.
Протестите на Кортни потънаха в устните му. Обхвана я същата слабост, като онази сутрин, в конюшнята. Безсмислено бе да повтаря на ръцете си да не обгръщат врата му или на устните си да не отвръщат на неговите. За пръв път от много години тя се чувстваше свободна от всичките страхове, който
