премрежи, — но аз вече не вярвам на самата себе си. Никога не ми се е случвало, преди ти да дойдеш в живота ми.
Сет заби своята вила в земята.
— Какво точно имаш предвид с това да дойдеш в живота ми? — попита той.
— Не знам — сви рамене Кортни. — Всичко, което знам, е, че искам да избягам от теб.
— Не, не искаш. Просто се страхуваш от себе си. — Сет разстла последната слама, която му бе останала, с леко движение на крака си и пристъпи към мястото, където работеше Кортни. — Страхуваш се напълно да не изгубиш контрол. Погледни ме — каза той на Кортни, която продължаваше да работи и не искаше да вдигне очи от земята. — Погледни ме и ако можеш, отречи това, което казах.
Вилата на Кортни спря.
— Не мога, но няма да позволя и да бъда принудена да направя нещо, което не искам.
— Имаш предвид нещо, от което се страхуваш.
— Това също. Не искам да се забърквам с никого, нямам време за това.
— Заради Гас ли?
— Заради Гас, заради фермата, заради самата мен и изобщо. — Опитвайки да придаде безизразност на лицето си, Кортни погледна към него. — Не искам, нямам време, а и не съм готова.
— Кое от тези неща е на първо място?
— Има ли значение?
— Да.
— Защо?
— Защото лъжеш себе си. — Сет хвана ръцете й. — Защото искам да знам с какво трябва да се преборя. Няма да се предам без бой.
— Нямаш право на това. Трябва да ме пуснеш да си тръгна, след като го искам.
— Не, не трябва. Не става въпрос само за теб, Кортни, за моите чувства — също.
— Не можеш да ми наложиш връзка, която не искам.
— Не, но няма да ти позволя и да бягаш от себе си.
— Какво те кара да мислиш, че ако ти отказвам, то е защото бягам от себе си?
— Целувката ти — каза Сет убедително. Едната му ръка обгърна кръста й и я привлече по-близо до него. — Нито една жена не се целува така, ако не влага нещо в целувката, повярвай ми.
Кортни се почувства безсилна да го отблъсне. Мозъкът й можеше да си повтаря, че тя иска Сет да я остави на мира, но тялото й знаеше, че това е лъжа.
— Нямам доверие нито на теб, нито на себе си. Пусни ме. Трябва да оправя още един бокс.
— Не и докато не признаеш, че се опитваш да избягаш от себе си.
— Не искам ти да ми нареждаш какво да говоря.
— Не го правя заради себе си, а заради теб, Кортни.
Можеше ли да продължава да го отблъсква, ако признаеше, че отчаяно желае той да я целуне…
Точно в този момент на вратата се появиха Тед и Хамлет и кучето заподскача около тях. Сега вече не трябваше да отговаря на въпросите на Сет. А след по-малко от две секунди щеше да се наложи да го спасява от смъртоносните зъби на Хамлет.
Но нещата не се развиха както очакваше. С гигантски скок Хамлет отиде при нея и се наложи не тя, а Сет да убеждава кучето, че е била нападната. Осъзнало истината, кучето насочи челюстите си към Сет, но, уви, не за да му прегризе гърлото, а за да оближе първо него, а после и Кортни. Вместо да издава застрашително ръмжене, грамадното животно размахваше опашката си с такова усърдие, че тя бе на път да се откъсне.
Сет пусна Кортни, хвана огромното лице на кучето и се сборичка с него така, както тя никога не бе правила. Хамлет много хареса това. С доволно ръмжене подскочи и сложи лапи върху раменете на Сет. Започнаха да се борят. На задни лапи Хамлет почти достигаше ръста на Сет. Само след миг, за разочарование на Кортни, двамата се търкаляха на земята. Хамлет издаваше най-щастливите звуци в живота си, а Сет — дълбок гръден смях, който накара Кортни да се усмихне, макар да й се искаше да счупи главите и на двамата.
— Той май си намери приятел — процеди Тед, учуден не по-малко от Кортни. — Никога не съм го виждал да се привързва към някого толкова бързо.
— Това куче е змия в пазвата ми — каза Кортни.
— Не мислиш ли, че объркваш метафорите? — попита Тед с одобрителна усмивка.
Кортни вирна глава и излезе от конюшнята.
В продължение на две седмици Кортни отбягваше Сет. Веднъж, когато почти я засече в конюшнята, тя се скри в плевника и излезе едва след като той си замина. Съзнаваше, че това си е чисто малодушие, но знаеше и какво прави Сет с чувството й за самоконтрол и не искаше да поема никакви рискове. Поразмисли над усещането, което изпита, когато я целуна, и осъзна, че би могъл да я убеди да изпълни всичко, което той пожелае. Тогава паниката й се превърна в сковаващ, постоянен страх.
Кортни никога не бе обичала друг, освен родителите и дядо си, а беше загубила и тримата. След смъртта на дядо й се бе зарекла да посвети цялата си енергия на фермата, но сега осъзна, че всъщност бе дала обет повече да не допуска никого до сърцето си. Любовта не продължаваше дълго, а болката от нея бе твърде силна.
Но тази прегръдка й бе открила колко е уязвима, в действителност, колко е склонна да свали бариерите и да обикне отново. Това я изплаши. Тя не искаше никога повече да губи контрол над чувствата и живота си.
Следващия път, когато видя Сет, беше на поляната, заедно с четиримата ездачи, които бе наела да й помагат при обяздването. Даде им строги указания да не я оставят сама, дори ако това означава да държат жребчетата навън през цялата нощ. Искаше да е в безопасност сред тях, да има извинение, че не го поглежда и не се спира да разговаря с него. Единствения път, когато Тед я попита какво не е наред между нея и Сет, тя го отряза толкова остро, че той повече не повдигна въпроса.
Но Кортни не можа да пренебрегне телефонния разговор с Марша.
— Ако не престанеш да се криеш, кълна се, че ще дойда и ще разбия собственоръчно ужасната ти врата.
— Между мен и Сет няма нищо, за което си струва да говорим — запротестира Кортни.
— Глупости! Нервна си като котка в кучешка колибка, а Сет изглежда така, все едно са разкрили тайната му банкова сметка.
— Не ставай смешна!
— Аз може и да съм с богато въображение, но единствената, която става ужасно смешна, като се крие зад стена от коне и се преструва, че интересът на Сет Камерън не я е изплашил до смърт, си ти.
— Само си въобразяваш…
— Боже Господи! Само като си помисля колко жени с удоволствие биха се подложили на лифтинг на лицето, уголемяване на бюста или даже на липосукция, за да ги ухажва мъж като Сет Камерън, бих могла да те удуша.
Кортни не можа да се сдържи и се усмихна.
— Все още не съм толкова отчаяна.
— Още по-жалко в такъв случай. Ако не беше така ужасно добре сложена, щеше да си благодарна и за капчица мъжко внимание.
— Ако си мислиш, че Сет Камерън има някакво понятие какво означава да обърнеш на една жена малко внимание, значи не го познаваш.
— Ето ти още една причина да спреш да се държиш като ужасна монахиня и да го възнаградиш за постоянството. Давам ти точно една седмица, за да слезеш на земята, Кортни Клонингер! И ако не го направиш, ще довлека Сет в Айдъл ауър и собственоръчно ще го натъпча в гърлото ти.
Марша обаче не успя да изпълни заканата си и да вкара приятелката си в правия път. Причина за това бе нейният съпруг, който не можа да дочака завръщането й и дойде да си я прибере лично.
Отпътуването на Марша означаваше, че вече няма да има кой да подтиква Кортни да се бори със страховете си и от това настроението й се влоши още повече. Дори фактът, че обучението на Гас вървеше
