нали?
— Никога не е било иначе. Просто мислех, че езикът е малко шокиращ.
— Мога да започна да употребявам ужасно като Марша.
— Повече ми харесва като ругаеш на английски. Иначе как си? Репортерите още ли те притесняват?
— Не ме последваха в Лексингтън — каза тя и направи пауза. — Ще пристигна преди състезанието. Ти ще бъдеш ли там?
— Не по-рано от десети сутринта. Запази обяда за мен.
— Привилегии за победителя?
— Нещо такова.
Но Кортни не се чувстваше като победител. Беше внесла печалбата на Гас в банката с надеждата да си купи кобила през есента. Но това, че правеше първите стъпки към връщането на фермата в редиците на най-добрите коневъдни стопанства, не й донесе щастието и удовлетворението, които очакваше. А и не би могло да е така, при положение че над главата й бе надвиснала заплахата от продажбата на Гас. Никога нямаше да привикне с факта, че някой друг ще притежава част от него. Беше същото като да притежава част от самата нея.
— Досаждат ли ти? — попита Кортни Бари, след като отпрати последния нахален репортер. Не бе й останала и минута свободна след като Гас спечели Саратога спешъл предния ден.
— Непрекъснато. Той е единственият, за който се смята, че би могъл да конкурира Гордостта на Фланъри. Спорят за това цял месец. Но Гас става по-добър с всеки изминал ден. Само като си помисля какъв би могъл да стане, се плаша. Ако залагах, щях да го направя с огромна сума, и то във Вегас. Със сигурност след Млади надежди Гас ще се радва на продължителна слава. Засега обаче никой не вярва, че би могъл да победи Гордостта на Фланъри.
— Аз също не залагам — отговори Кортни разсеяно, — дори и когато имам пари.
— Идва Сет с неговите купувачи — промърмори Бари. — Време е да завъртим рулетката, но ми се иска да не се налагаше да продаваме нито част от Гас.
— Не би могъл да желаеш това повече от мен — продължи горчиво Кортни и се обърна към потенциалните купувачи.
— Трябва да му призная, че е намерил хора, които наистина са заинтересовани — прошепна Бари. — Али Хайам е най-проспериращият арабин. На дядо ти би му се завило свят, ако знаеше по колко харчи за коне всяка година. Англичанинът е Бари Хайт-Уилкинс. Той наследи половината английска провинция и както изглежда, е решил да я напълни с коне. Другият е Ито Сузо. Не знам с какво се занимава, но купува коне, докато във фургона не остане празно място.
За изненада на Кортни никой не очакваше от нея да участва в дискусията. Конярят изведе Гас от бокса и тримата започнаха да задават въпроси на Сет или Бари. В съответствие с английската резервираност и пренебрежителността на арабите никой не й обръщаше внимание. Кортни нямаше нищо против. Беше сигурна, че ако отвори уста, ще каже нещо неподходящо.
Сет също не говореше много, само от време на време задаваше въпроси, за да осигури участието на всички в разговора. Най-сетне, след почти двадесет минути, Сет обяви, че е време за наддаването.
— Цената е фиксирана на милион и двеста хиляди щатски долара — информира той. — Ще наддавате за частта от коня, която ще купите.
— Не съществува ли възможност да купя целия кон? — попита мистър Сузо.
— Никаква.
— Четиридесет процента — каза Хайт-Уилкинс.
— Тридесет и пет — отговори Хайям, но преди някой да успее да продължи наддаването, група хора изникна иззад ъгъла и връхлетя отгоре им.
— Този мъж ни каза, че смятате да продадете Червения феникс в чужбина — обърна се един от тълпата към Сет. — Защо не дадете на американците шанса да го запазят?
— Продаваме само процент от него — отговори Сет. — Мисля, че фиксираната цена е доста висока.
— Каква е цената?
— Милион и двеста. Въпросът е каква част ще бъде купена.
— Звучи като принудителна продажба поради необходимост от пари в брой.
— Контролът остава за основния собственик — каза Сет.
— Тридесет процента.
— Двадесет и девет.
— Американците са съгласни на двадесет и осем — каза ядосаният мъж.
— Нямате право да участвате в наддаването — процеди мистър Сузо. — Не сте поканени.
— Нашите пари са не по-лоши от нечии други.
— Но чии са тези пари? — попита Хайт-Уилкинс. — Това частно предложение ли е, или представяте синдикат?
— Съжалявам, че не ви информирах за продажбата — намеси се Сет успокояващо, — но при положение че нямате банкови гаранции, мистър Файърстоун, не мога да позволя…
— Аз имам банкови гаранции — включи се Андре Дюпонт. — Мога да ви напиша чек за цялата сума.
— Ще смъкна на двадесет и седем — изрече отчетливо Хайт-Уилкинс.
— Двадесет и шест — изстреля Хайам.
— Двадесет и пет — обявиха в един глас Файърстоун и Дюпонт.
— Мистър Камерън, протестирам срещу присъствието на тези хора. Вие ме уверихте…
— Че няма да имате други конкуренти освен английски фермер и източен шейх — прекъсна го Файърстоун. — Няма да откраднете този кон толкова лесно.
Озадачена, Кортни слушаше спора, който се разгаряше, независимо от усилията на Сет да успокои духовете. Не след дълго всички започнаха да си разменят обиди. Репортерите, подушили интересна история, приближаваха микрофоните си към устите на спорещите толкова, колкото се осмеляваха.
Кортни изтръпна при мисълта за заглавията, които щяха да излязат на следващия ден.
— Продажбата приключи — извика тя. Микрофоните моментално бяха насочени към нея. — Съжалявам, ако сме ви създали неприятности, но продажбата се отлага.
— Но вие ме уверихте, че конят със сигурност ще бъде продаден — изненада се Хайам на Сет.
— Мистър Камерън няма нищо общо с това — изрече сухо Кортни. — Червеният феникс е мой и аз няма да го продавам.
Американците и репортерите изглеждаха доволни. Сет бе ядосан, а тримата купувачи — бесни.
— Но вие ни уверихте в продажбата — повтори посинелият мистър Хайам. — Не можете да се отметнете от думата си.
— Съжалявам, но конят е собственост на мис Клонингер.
— Тя е жена — процеди Хайам, сякаш при тези думи Кортни щеше да изчезне.
— Нерационална жена, но въпреки това тя е собственикът — добави Хайт-Уилкинс. — Трябва да избирате клиентите си по-внимателно, мистър Камерън, иначе в скоро време купувачите ви силно ще намалеят.
— Не ми се обаждайте, когато промените решението си — каза Хайам на Сет, грубо игнорирайки Кортни. — Няма да проявя интерес.
— Аз съм смъртно разочарован — изрече тихо Сузо и си тръгна.
— Съжалявам — каза Кортни на Сет, когато всички си отидоха, — но не можех да им позволя да получат Гас, не и след цялата тази борба.
— Нищо ли не разбираш от продажба на коне? — избухна Сет. — Толкова дълго ли си се крила в тази ферма, че мозъкът ти е станал неспособен да асимилира нещо по-сложно от мускули и правила за отглеждане на коне. Тази борба, както я нарече, щеше да ти осигури парите за двадесет процента, ако не и по-малко. Мислиш ли, че случайно съм подбрал купувачи от три различни страни? Мислиш ли, че просто ей така се е случило петима от най-богатите американци да присъстват в Саратога и че просто ей така те са се появили в началото на наддаването? И кой мислиш, че подкокороса репортерите да направят така, че купувачите да се засегнат на национална чест?
Едва си пое дъх, втренчен яростно в лицето й.
