— Знаех си, че не са ти казали — подхилна се Катерина, а престорената загриженост се опитваше да се пребори с триумфа в очите й. — Всичко е много тайно — прошепна тя поверително, — но баща ми е сключил някои от договорите. Каза ми, че Сет купува всеки от дълговете, ти, до който може да се докопа. Татко не знае какво смята да прави с тях, но човек лесно може да се досети, че Сет няма търпение да се добере до Червения феникс, особено след като преди няколко седмици ти му провали сделката под носа.
— Това е само слух — процеди Кортни.
— Ако излизаше от фермата си, щеше да знаеш, че всеки в Лексингтън е наясно, че Сет винаги е искал да продаде жребеца ти. Видели са го отново с онези купувачи, които ти толкова ядоса, когато отмени продажбата. Е, мисля, че разбираш за какво става въпрос.
— Не знам какво прави Сет. Не следя с кого се среща, нито какво върши — изрече Кортни с ледено презрение, — но имам абсолютно доверие в неговата почтеност.
— Е, може и да греша, разбира се, но поне съм те предупредила. Татко! — провикна се Катерина и изчезна в тълпата също толкова бързо, колкото се беше появила.
Кортни стоеше като вкаменена, а мислите й препускаха. Дори не забеляза приближаването на Джералд Рибсдейл.
— Как си с нервите? Май не много добре — осведоми се Джералд и тя почти подскочи от гласа му.
— Стресна ме — въздъхна Кортни с облекчение.
— Ако почти четвърт милион от парите ми трябваше да се състезава в тези надбягвания, аз също щях да бъда притеснен. Предполагам, че фалшивата загриженост на Катерина никак не ти е помогнала.
— Чу ли я?
— Да, наред с още поне двадесет души.
— Не ме харесва повече, отколкото аз нея, но не мога да разбера защо би измисляла лъжи за Сет.
— Не знам какви са отношенията ти със Сет — Марша изобщо не ме информира, но той има репутацията на изключително етичен към клиентите си човек. Освен това е мъж, който никога не би позволил на чувствата си да се намесят в бизнеса.
— Имам пълна вяра в думите на Сет, а така също и в намеренията му.
— Добре. — Джералд сякаш й бе повярвал. — Сега ела да видим дали няма да можем да ти намерим чаша вино. Сигурно нервите ти са изпънати до крайност.
Така беше и след като Джералд се опита да я разсее с приказки за Марша и бебето, а после се оттегли, за да поговори с някои други приятели, Кортни реши да се прибере в хотела до началото на състезанието. Мислите й бяха объркани. Имаше нужда от време, за да ги приведе в ред, а клубът на гостите в Саратога съвсем не беше най-подходящото място за това. Прекалено много хора искаха да говорят с нея, за Гас и фермата, а Кортни не искаше да коментира нищо и с никого.
Повтаряше си отново и отново, че вярва на Сет и че той никога не би направил нещо, с което да я нарани. След всичко, което бе сторил за нея, бе оскърбително и подло от нейна страна да повярва на лъжите на Катерина.
Но не можеше да спре да се пита какво ще прави, ако Катерина излезе права.
Няколко мига по-късно пътуваше с такси към хотела.
Знаеше, че Сет не се опитва да я саботира — наистина го знаеше, но това, че е изкупил дълговете й, я ядоса. Нямаше право да й се меси. Дълговете си бяха нейни и трябваше да се оправя с тях сама. Не можеше да разбере защо продължава да се бърка, при положение че му бе дала ясно да разбере, че не желае помощта му.
Колкото повече мислеше за новините, които й бе тръснала Катерина, толкова повече се ядосваше. Каза си, че това е поредното доказателство за любовта му. Повтаряше си, че никой мъж не би пожертвал толкова пари ако сърцето му не е намесено. Успокояваше се, че няма никакво значение, че всички в Лексингтън знаят за провалите на дядо й. Внушаваше си, че реагира остро, защото е разтревожена и нервна и почти не може да мисли от притеснение заради залога. Повтаряше си всичко това отново и отново и ставаше все по-ядосана.
Сет нямаше правото да поема нейните задължения, още повече зад гърба й. Беше му обяснила защо трябва да се справи с тях сама, но той явно не разбираше. Да не би да си мисли, че тя не може да свърши нищо сама? Дали пък не се опасяваше, че Кортни може да загуби всичко, ако той не се намеси?
Не бяха минали и двадесет минути, откакто се бе прибрала в стаята, когато някой започна силно да блъска по вратата и гласът на Сет премина през бариерата между двамата. Без да мисли, без да е планирала или да се е подготвяла предварително, Кортни скочи, отвори вратата и се хвърли в ръцете му.
— Господи, липсваше ми — въздъхна Сет, когато устните им се разделиха.
— На мен също — отрони Кортни, като му позволи да я пренесе обратно в стаята и да затвори вратата.
— Дойдох веднага щом научих какво ти е наговорила Катерина. Заплаших я, че ще й отсека главата на линията на финала, ако отново си отвори устата.
— Няма значение — усмихна се нежно Кортни и осъзна, че наистина нямаше значение за нея. — Не и докато съм в ръцете ти.
— Това ли имаш предвид? — попита Сет.
— Да, от много дни искам да ти го кажа, но не смеех да се обадя.
— Опасявах се, че още ми се сърдиш — измърмори Сет и целуна врата и ушите й.
— Вече не се сърдя.
Страстта и желанието надвиха необходимостта от още думи. Ръцете им трескаво се движеха, надбягваха се със секундите, докато сваляха дрехите на двамата. Миг по-късно вече бяха в леглото, телата им се сплетоха, копнежът им бе усилен от емоциите, които доскоро ги разделяха. Сливането им нямаше нищо общо с нежността и ласките. Беше рязко, грубо и бързо.
Съвсем скоро и двамата свършиха, телата им моментално изгубиха емоциите и енергията си.
Сет проговори първи.
— Не съм купувал дълговете ти, нито пък имам намерение да ти отнема Гас или фермата. — Обърна се с лице към Кортни. — Просто с помощта на Клей преподписах няколко, за да ти осигуря повече време за изплащането.
Кортни седна и придърпа чаршафа, за да закрие гърдите си.
— Да не би да искаш да кажеш, че Клей също е замесен в това?
— Не, аз се набърках по свое желание, не послушах съвета му.
— Да, обаче всичките ти комбинации се оказаха безполезни, когато Фланъри се появи с неговия заем — промърмори Кортни, без да може да скрие раздразнението в гласа си.
— Какво смяташ да правиш с Фланъри?
Тя отклони поглед.
— Не се тревожи за това.
— Не можеш да продължаваш да отлагаш неизбежното.
— Казах ти, ще се погрижа за това. — При вида на скептичната физиономия на Сет, изразяваща мъжкото му превъзходство, тя не успя да се сдържи: — Може и да съм се погрижила вече.
— Какво си направила?
Кортни тутакси пожела да бе държала езика си зад зъбите. Почувства се ужасно уязвима да лъже, докато седи пред него гола.
— Не си направила нов дълг, нали?
Е, все пак можеше да му издаде някаква част.
— Реших, че бих могла да се възползвам от гордостта на Фланъри с неговия кон. Принудих го да се съгласи, ако Гас победи днес, да ми позволи да върна дълга при нормални условия, без безбожните двадесет и пет процента лихва и еднократно плащане в брой.
— Накара ли го да подпише документ за това? — стресна се Сет.
Кортни със задоволство видя, че Сет бе впечатлен.
— Нямаше начин.
