С несигурни пръсти Кортни набра номера. Направи грешка и започна да избира наново. Най-сетне се свърза. Може и да не е в Хонконг, помисли си тя. Сигналът е толкова силен, сякаш звъня на съседите. Изведнъж спря да й дава свободно. Някой бе вдигнал телефона. Останала без дъх, Кортни чакаше да чуе гласа на баща си за пръв път от двадесет години.
— Здравейте — изрече изтънчен женски глас. — На телефона е мисис Стефан Клонингер. С какво мога да ви бъда полезна?
— Можеш да търсиш съсобственици за Гас — изкрещя на Сет два дни по-късно. — Но няма да продам повече от една четвърт от него.
Кортни беше в ужасно настроение и не я бе грижа дали е прозвучала грубо. Беше опитала да се свърже с баща си още два пъти. Първия път не вдигна никой. Втория се обади същата жена, сега говореше на японски — или поне звучеше така. Кортни отново затвори. Не знаеше защо, но да говори с жената, заела мястото на майка й, бе дори по-лошо, отколкото да чуе баща си. В крайна сметка реши, че изобщо не може да говори с него, а още по-малко — да го моли за пари.
— Не мога да гарантирам нищо, но би трябвало да успея да намеря клиент, който ще плати един милион за една четвърт от коня.
— Смятат те за страхотен търговец — вметна саркастично Кортни. — Докажи го. — Фактът, че Сет бе неимоверно внимателен, само я ядоса.
— От голямо значение са представянето на Гас в последните тренировки, клюките и това дали ще успея да намеря поне двама купувачи, желаещи да наддават.
— Искаш да кажеш, че ще трябва да го подценят, нали? — кресна тя. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че Гас не си струва парите или че не можеш да го продадеш за сумата, която ми трябва? Може би трябва да си потърся друг търговец на коне…
— Опитвам се да ти кажа да не ме поставяш в положението на човек с вързани ръце — отговори тихо Сет. — Първо ще говоря с Бари. Ще изберем най-подходящия момент за продажба. Най-добре е да се продава след голямо надбягване, но понякога и продажбата непосредствено преди такова върши същата работа.
— Добре.
— Данъците ще погълнат голяма част от продажната цена. Ще трябва да го продадем с двеста хиляди по-скъпо, което означава да отстъпиш по-голям дял от жребеца.
Кортни избухна. Сет я слушаше в мълчание, но когато тя премина на лични обиди, търпението му се изчерпа.
— Спри дотук.
Студенината в сивите му очи накара Кортни да спре на границата на поредното избухване.
— Вината за настоящата ситуация наистина не е твоя, но не е и моя. Ако изпадането в детински обвинения ще промени нещо, готов съм да те изслушам. Само че това няма да стане и ти го знаеш. Нуждаеш се от пари и трябва да продадеш нещо, за да ги получиш. Такива са фактите и трябва да живееш с тях. Не очаквам да им се зарадваш, но поне ги приеми като зрял човек.
— Прав си — въздъхна Кортни, но не можеше да забрави, че когато Сет се появи за пръв път в Айдъл ауър, то беше, за да продаде Гас. Сега имаше шанса да го направи. Въпросът, който Кортни не искаше да си задава, но той непрекъснато се въртеше в главата й, бе дали Сет ще продължи да я посещава и след продажбата на жребеца. Знаеше, че съмненията са продиктувани от миналото й, когато никой не я даряваше с любовта си, но въпреки това не можеше да преодолее себе си. Това, че Сет й бе казал, че я обича, не промени нещата. Любовта му все още не бе надживяла нито една криза. — Не те обвинявам, но не мога да приема всичко това спокойно. Искам да ме информираш за всичко, което става. Не желая да бъда страничен наблюдател.
Обаче когато два дни по-късно отиде да види жребчето си, Кортни вече не бе сигурна, че нямаше да е по-лесно да си стои настрана. Гас изглеждаше великолепно, а резултатите от тренировките бяха отлични.
— Добър кон е — каза Бари. — Но е станал дори по-добър в резултат на заниманията ти с него. — Усмихна се. — Разказвам на всички каква добра работа си свършила. Не се изненадвай, ако бъдеш затрупана с жребчета тази есен.
Докато наблюдаваше как Гас тича по пистата, сърцето й се късаше от мисълта, че трябва да продаде част от него.
— Надбягването за млади жребчета е чак след три седмици, а той вече е готов.
— Мислиш ли, че ще спечели? — Кортни не можеше да повярва, че задава такъв въпрос, не и след като самата тя винаги бе твърдяла, че ще стане шампион.
— Със сигурност — кимна Бари. — Никой не може да му бъде конкуренция, с изключение на коня на Фланъри.
Кортни почувства как гърлото й се стегна.
— Конят на Фланъри?
— Не знаеше ли? Този път има добър жребец. Никой не може да го победи вече в пето състезание.
— Той няма ли да участва в Младите жребчета?
— Не, но ще се сблъскаме с него в състезанието Млади надежди.
— И?
— Според моите пари Гас ще го разбие.
Кортни се опита да се успокои с увереността на Бари, но да загуби от коня на Фланъри щеше да е тежко, най-тежкото поражение.
— С Бари сме на едно мнение, че трябва да насрочим продажбата за деня след надбягването за млади жребци — каза Сет седмица по-късно. — Можем да го закараме в Саратога. Всички купувачи ще бъдат там за търга. Не би могло да има по-добро стечение на обстоятелствата.
— Сериозно ти казвам, че няма да продам повече от двадесет и пет процента.
— Както се очертават нещата, няма да се наложи да го правиш.
Две седмици по-късно Кортни стоеше на мястото, отредено за победителя, и приемаше поздравления за лесната победа на Гас в надбягването за млади жребци. Още преди тя да си тръгне, телевизионният журналист започна да говори за евентуалния сблъсък между Гас и Гордостта на Фланъри през следващия месец в състезанието Млади надежди.
— Винаги сме знаели, че е добър кон — каза Кортни на журналиста, — просто до днес не знаехме колко е добър.
— Треньорът ми каза, че ще се надбягва и в Млади надежди. Знаете, че и конят на Фланъри ще участва. Досега не е имало жребец, който на финала да е по-малко от пет стъпки след него.
— Очакваме срещата с коня на Фланъри — отговори Бари, защото думите заседнаха в гърлото на Кортни.
— Той и дядо ми се конкурираха на приятелски начала в продължение на години — успя да изрече Кортни. — Смятам да продължа традицията.
— Насрочен е за десети — съобщи й Сет по телефона. Беше прелетял над цялата страна.
Кортни би дала половината от печалбата на Гас, за да бъде в прегръдките му.
— Ще дойда.
— Виждам, че предния ден ще се надбягва в Саратога спешъл.
— Решихме, че му трябва още състезателен опит, за да е готов за Млади надежди. Кои са купувачите?
— Не ги познаваш — рече Сет, — но не съм поканил никого, който не би се съгласил ти да имаш пълен контрол. Казал съм на всеки един от тях, че всичко, което купуват, е честта да плащат една четвърт от сметките му и да стоят до теб на мястото, отредено за победителя. Ще се изненадаш какъв стимул се оказа това. Липсваш ми.
И ти на мен — промълви Кортни. — Знаеш, че не мислех нито едно от нещата, които ти наговорих,
