— В такъв случай какво смяташ да правиш?
— Не знам — сви рамене Кортни. — Имаш ли някакви идеи?
— Няколко, но нито една от тях няма да ти хареса.
— Прав си — кимна тя и направи опит да се усмихне, — но това не е основание да не те изслушам.
— Добре, първо, продай най-лошата си земя. Позволи ми да довърша — стрелна я с поглед Сет, защото Кортни се опита да го прекъсне. — Можеш да получиш по-добра цена от тази, която предлага Фланъри. Можеш да избираш кои парчета да продадеш, на кого, а освен това би могла да поставиш условия какво могат да правят със земята новите собственици.
Кортни поклати глава.
— В момента земята е единственото нещо, от което мога да изкарвам пари. Не бива да я разпокъсвам.
— В такъв случай опитай комбинация. Продай къщата, едната кобила и едно жребче и съвсем малка част от земята, колкото да допълниш сумата.
Кортни отново поклати глава.
— Трябва да живея някъде, въпреки че наистина не ми е необходима толкова голяма сграда — допълни тя, когато Сет хвърли поглед към огромната къща и многозначително повдигна вежди. — А кобилата и жребчето ще ми трябват за в бъдеще.
— Оставих най-доброто предложение за накрая — обяви Сет сухо. — То е и най-лесният начин да намериш парите преди края на срока.
Кортни не можеше да си позволи да се надява на нещо. Това бе последното му предложение, а Сет все още не бе споменал Гас.
— Би могла да си намериш съсобственик за Гас. Ще продадеш само някаква част, която да покрие сумата.
Кортни се наежи.
— Ще притежаваш достатъчно, за да упражняваш пълен контрол и в същото време ще получиш парите. Гас дори още не е започнал да се състезава, а Бари ми каза, че вече е привлякъл вниманието. Хората говорят много, но винаги завършват с Гас. Бих могъл да получа милион за една трета от него. Ако приемеш, мога дори да се опитам да смъкна на една четвърт.
— Никога няма да продам Гас — повтори Кортни, но за пръв път почувства, че решимостта й се разклаща. Нуждаеше се от всеки акър земя заради печалбите от нея, които щяха да и бъдат необходими, за да изплати ипотеката на фермата. Продажбата на къщата не се различаваше кой знае колко от започването на производствена дейност в средата на фермата, а нямаше да получи достатъчно пари, ако наложи ограничения. Без тях обаче купувачът можеше да прави каквото си поиска, включително да събори къщата и да изгради например мотел.
Но не и Гас! Той беше в центъра на всичко, което бе правила след смъртта на дядо си. Неговите печалби щяха да й осигурят средства, с които можеше да възстанови някогашното величие на фермата, а не само да изплати дълговете.
— Не мога да продам Гас — изрече тя с тежка въздишка, — дори и част от него.
— Кортни, не ми е приятно, че аз съм човекът, който ти го казва — наистина би трябвало да го направи Клей, но ако не решиш да продадеш нещо, ще трябва да загубиш всичко.
— Това няма да се случи, докато продължавам да плащам дълговете си.
— Ако Фланъри започне да те съди, другите ти заемодатели могат да се присъединят. При настоящото ти финансово положение единственият начин да се измъкнеш ще бъде, ако обявиш, че си фалирала. Ако това се случи, рискуваш да изгубиш и фермата, и конете. Ако Фланъри или някой друг успее да убеди съдията, че няма да можеш да изплатиш дълговете си, той може да вземе решение да продадеш земята и конете си, ако сметне, че това е най-добрият начин да бъдат удовлетворени кредиторите ти.
Кортни се почувства като в тъмен лабиринт. Независимо в коя посока тръгваше, нещата ставаха все по-лоши. Нито Тед, нито Клей, нито Сет можеха да измислят начин да излезе от положението без да продава. Как тогава смяташе да успее? Все още обаче не искаше да се съгласи да продаде Гас, нито дори част от него.
— Ще помисля върху това — промълви тя. По изражението на Сет разбра, че е изненадан. — Не съм глупава. Знам, че нямам избор, но засега не желая да се предавам. Ще ти кажа какво съм решила след няколко дни.
— Най-добре е да си готова с отговора до края на седмицата. — Сет направи пауза. — Бих искал да мога да ти предложа нещо друго, знам колко много значи за теб Гас.
— Никой не знае какво означава Гас за мен — процеди през зъби Кортни. — Това ще бъде като да разкъсат сърцето ми.
— Добре, нека бъде така. Ще ти се обадя вечерта.
— Няма да съм взела решение.
— Знам, но ще ти се обадя. — Целуна я бързо и си тръгна.
Кортни се насочи към къщата толкова унесено, че почти затисна Хамлет с вратата. Позвъни на треньора на Гас. Както и предполагаше, него го нямаше, но тя остави съобщение да й се обади веднага щом се върне. Започна да обикаля къщата и както обикновено правеше в трудни моменти, се спря пред портрета на дядо си.
— Никога ли не си почиваш? — попита на глас. — Тъкмо ме бе оставил да мисля, че ще се справя, и ме изненада с друг дълг. — Обърна се ядосано към портрета на отсрещната стена. — Ти мразеше това място — изкрещя към баща си. — Каза на дядо, че ти се иска да го видиш превърнато в пепел. Е, както изглежда, желанието ти ще се сбъдне.
Макар да се опитваше да убеди себе си и другите в противното, всичко, което някога бе искала от живота си, бе някой, който да я обича, някой, който да я подкрепя, когато нещата тръгнат зле, някой, който да стои зад нея, когато се налага да взима трудни решения. Но тя отблъскваше хората. Всеки път, когато изпадаше в критичен момент, Кортни заставаше в празната стая, посрещаше бъдещето сама, преследвана от миналото.
Баща й сякаш я гледаше с меланхолична усмивка.
Откакто почина дядо й, Кортни смяташе, че Гас и фермата са всичко, което й е останало на света, но тази безкрайна борба за съществуване разкъсваше сърцето й. Сега изглежда щеше да изгуби всичко точно преди Гас да започне да се състезава и да й помага да изправи фермата на крака.
Натрапчивият звън на телефона прекъсна мислите й.
— Бари? Кортни Клонингер… Радвам се, че Гас се справя толкова добре… Да, получавам отчетите ти всяка седмица. Виж, знам, че говорихме да работиш бавно с него, но нещо се случи и много бързо трябва да намеря пари в брой… Един милион долара… Няма нужда да ми казваш, че е голяма сума. Можеш ли да ускориш програмата му?… Не, не искам да го пускаш да се състезава преди да е готов, но трябва да има лесни надбягвания… Толкова много, колкото ти е възможно… Толкова малко? Но това няма да покрие и половината от сумата, която ми трябва… Сигурен ли си, че това е всичко? Никога не съм осъзнавала колко надбягвания са необходими, за да спечелиш един милион долара… Добре, планирай участие в двете големи и си дръж очите отворени, може да излезе още нещо… Знам, но три надбягвания за два месеца не са прекалено много… Ще те посетя следващата седмица. Тогава ще можем да поговорим по-подробно… Добре, ти също. Чао.
Кортни крачеше напред-назад, докато говореше по телефона, беше прекалено напрегната, за да седне, но сега, след като поредната възможност й бе отнета, се почувства твърде слаба, за да стои на крака, и се отпусна на дивана. Толкова дълго седя без да помръдне, че Хамлет се предаде и заспа.
Беше й останало само едно — трябваше да се обади на баща си.
Цялото й тяло се разтрепери при мисълта, че ще говори с него. В продължение на няколко месеца след смъртта на дядо си Кортни живееше в страх, че баща й може да се появи и тя ще се изправи лице в лице с тази страна от живота си.
Но така или иначе той все още беше жив, все още й беше баща, а дядото беше казал на Кортни, че е и много богат. Обаче как би могла да му телефонира, за да иска пари?
Трябваше й само един миг, за да осъзнае, че или трябва да пожертва гордостта си, или да изгуби всичко. Това беше единствената възможност, която й бе останала. Трябваше да му се обади.
