казвал, че е пожертвал всичко, което обича истински, заради мен, но аз знаех, че го мисли. Никога не ме е обичал толкова, колкото конете си. Посвещаваше цялото си време, за да си възвърне някогашното величие. Когато разбра, че няма да успее, започна да ме подготвя, за да направя това вместо него. Може и да не си е давал сметка защо ме обучава, но когато ми каза какво съм му струвала, това бе равносилно на искане на гаранция, че ще направя всичко, за да му се отплатя, без значение какво ще ми коства. — Кортни отново избухна в плач, все още странеше от сигурните ръце на Сет. — Може би сега ще ти е по-лесно да разбереш защо не мога да обичам никого.
— Забрави родителите си, дядо ти, дори Гас и фермата и мисли за нас. Аз те обичам, Кортни!
— За колко време? — попита тя, вдигайки обляното си в сълзи лице към него.
— Завинаги.
— Нищо не трае вечно. Кажи ми, колко дълго ще ме обичаш? Може би ще ми бъде по-лесно да го приема, ако знам кога ще приключи.
— Няма да спра да те обичам — повтори Сет. — Не знам за дядо ти и твоите родители, но аз никога няма да те изоставя.
— Всеки иска нещо. Какво искаш ти? — попита Кортни ядосано. — Гас ли?
— Не. Само теб.
— Защо да вярвам, че си по-различен от собственото ми семейство?
— Кортни, спри да си причиняваш това! На тебе ти няма нищо и аз не преследвам никакви задни цели. Опитай да забравиш това, което ти е причинил баща ти. Сигурен съм, че не е било умишлено. Навярно самият той е ужасно нещастен.
— А дядо ми?
— Трябва доста да те е обичал, за да направи това, което е извършил. —
— Трябваше ли да ме кара да чувствам тежестта на това пожертвувание всеки път щом погледнеше към някое от полетата?
— Сигурен съм, че не е било съзнателно. Така или иначе, всичко това е минало и не можеш да го промениш. Мисли за нас.
— Не мога да забравя Гас. Той е най-важното нещо в живота ми.
— Е, сложи ме на мястото ми — изсумтя Сет и започна да събира дрехите си. — Мислех, че можеш да забравиш този кон поне за няколко часа.
— Никога няма да забравя Гас. Той е мой. Аз съм го отгледала. Той и аз трябва да се отплатим на дядо ми.
— Нямам четири крака и родословие, дълго колкото ръката ти, но бих могъл да ти помогна.
— Трябва да направя това сама. Освен това рано или късно всеки ме изоставя. — Трябваше да го отблъсне, за да се справи с това сама. Тонът й вече не беше убеждаващ, а фаталистичен.
— Аз — няма.
— Не мога да разчитам на шанса.
— Защо тогава се люби с мен преди малко? — попита Сет ядосано. — Това обикновен животински инстинкт ли беше, или просто бе любопитна да видиш какво е усещането?
Кортни гледаше в пространството.
— Мисля, че ми дължиш отговор.
— Защото не можах да се спра — промълви тя. — Обичам те…
— Тогава защо… — попита той и коленичи до нея с все още разкопчана риза.
— Мисля, че трябва да има някакъв начин да се обичаме, без да си причиняваме болка. Трябва да има — каза тя и го погледна с мъка в очите. — Защо всичко хубаво трябва да върви с такава ужасна цена?
— Винаги има риск — такъв е животът, — но не всичко причинява болка. Любовта не само наранява, може и да лекува.
— Кога започва да го прави?
— В мига, в който й позволиш.
Гледаха се в мълчание.
— По-добре да си тръгваш. Ще започнат приказки, ако останеш по-дълго. Не мисля, че бих могла да го понеса.
— Добре — кимна той и нежно я целуна. — Но запомни: аз те обичам и нищо не би могло да промени това. Вярваш ли ми?
Тя само го целуна в отговор.
Кортни не помръдна нито когато Сет приключи с обличането, нито когато си тръгна. Не го направи дори когато влезе Хамлет — явно Сет го беше пуснал — и седна до нея, положил главата си върху копринената й блуза. Беше се взряла в миналото си, в онези двадесет години, през които всички й отказваха любовта си и се чудеше дали този път може да бъде различно.
Надяваше се да е така, но се страхуваше, че няма да бъде. Мисълта се бореше със сърцето й, това бе битка между надеждата и страха.
Кортни беше в офиса на Тед и мъдруваше откъде да намери пари, за да се справи с плащането на дълговете и в същото време да намери жребец за кобилите, когато звукът на ягуара на Сет я накара да вдигне глава. Учуди се, когато той изскочи от колата и се затича към офиса. Сет никога не тичаше, това бе част от неговия имидж.
— Имам друга изненада — обяви той, като се появи на вратата, ухилен до уши. Не приличаше на себе си, беше толкова различен от хладния, уравновесен, способен да се контролира Сет.
— Виждам ръцете ти, значи не са раци — смръщи се Кортни.
— Раци? — попита Тед, вдигайки глава.
— Преди няколко дни Сет ми донесе омари за вечеря. — На лицето на Тед се появи изражение, което Кортни не можа да разбере, но бързо отмина и той си намери причина да излезе от офиса. — Ти го изплаши!
— Нищо подобно, просто Тед знае кога имат нужда от него в другия край на фермата.
Кортни не можа да потисне усмивката си.
— Познай каква е изненадата.
— Нямам никаква идея. Подскажи ми.
— Какво искаш повече от всичко на света в момента?
— Сет Камерън, ако си дошъл тук само за да ми пречиш… — започна тя и присви очи при мисълта, която премина през главата й.
— Не, не искам това — промърмори Сет, дразнейки я безмилостно. — За какво се тревожиш от седмици?
— Гас? Фермата? Как да платя дълговете?
Сет клатеше глава при всеки от отговорите.
— За теб? — запита Кортни отчаяно. Сет отново поклати глава. — Предавам се. Какво е?
— Трябва да познаеш.
— Виж, не мога да стоя и да си играя игрички с теб. Някак трябва да намеря парите за данъците, за жребеца за кобилите…
— Това е.
— Какво?
— Това, което каза току-що, бе отговорът на моята загадка.
— Сет, ако не спреш да ме подлудяваш, ще… — Кортни млъкна и се втренчи в Сет. — Кобилите ли имаш предвид?
— Да — отговори Сет с доволна въздишка. — Успях да уредя два сезона на Необуздания! — Кортни не каза нищо, очаквайки следващите условия от сделката, които навярно щеше да отхвърли. — Таксата е същата, няма да делиш жребчетата и няма да плащаш втората половина от сумата, докато кончетата не се родят. Кортни изкрещя и се метна на врата на Сет, сякаш той бе спасителен сал в средата на безбрежно
