— Нещо такова.
— Омар е умен мъж. Би трябвало по-рано да се вслушам в думите му.
— Никога не се отказваш.
— Хората казват, че постоянството помага.
— Ако случаят е такъв, не се съмнявам, че ще спечелиш Търговец на годината или каквато награда дават, за да оправдаят това, че се бъркате в живота на хората. Не съм виждала човек с по-силна непоколебимост от твоята.
— Аз съм.
— Кой е той?
— Ти.
Нямаше нужда да й обяснява какво има предвид с това. Тя се зае със салатата, докато Сет подсоляваше водата на вкус и чакаше да заври.
— Мислех, че си се отказал от мен — каза тя, без да го поглежда, но чувстваше неговите очи върху себе си.
— Казах ти, че ще работя по осемнадесет часа на ден до края на лятото.
— Въпреки това трябва да ядеш.
— Виж, Кортни, последния път, когато бях тук, ти почти ме изхвърли от къщата. Според мен всичко, което каза, беше абсолютна глупост, но ти си имаш право на мнение, дори ако се закълна дузина пъти, че ще успея да го променя. Исках да ти дам време да размислиш. Прекалено дълго ли чаках?
— Не исках да прозвуча така, сякаш съм броила дните.
— А така ли беше? — Той я взе в прегръдките си и повдигна брадичката й, за да не може да избегне погледа му. — Брои ли ги наистина? — повтори Сет.
— Не точно — излезе от положението Кортни. — Но знам, че бяха ужасно много.
— Можеше да ми го кажеш — каза Сет и я целуна страстно.
— Не бях сигурна, че би ме приел отново, не и след начина, по който се отнесох с теб — отговори тя, когато успя да си поеме дъх.
— Това е твоят шанс да оправиш нещата — въздъхна Сет и отново я целуна.
Кортни би искала да остане в ръцете му, но водата завря, а единият от раците заплашваше да изскочи от мивката. Тя потръпна при мисълта за една от огромните шипки в близост до глезените й. Всъщност почувства облекчение, когато Сет я пусна, за да хвърли раците в тенджерата.
— Ще довърша салатата, ако приготвиш масата — предложи Сет. — Имаш само петнадесет минути.
За своите петнадесет минути Кортни успя да направи повече, а не само да подреди масата. Сложи виното в съд с лед, извади чинии за салатата и десерта, запали свещи и се преоблече в копринена риза и фина вълнена пола, която подчертаваше елегантното й атлетично тяло.
— Чесновият хляб е в микровълновата — подсказа Сет щом приключи с раците. Когато Кортни се обърна, той стоеше точно зад нейния стол. — Виждам, че не си забравила нищо — констатира той, забелязвайки салфетките.
— За всеки случай. Омарите трябва да се ядат навън, на маса за пикник.
Вечерята протече доста унило. Разговорът потръгна лесно и не прекъсваше, но мислите на Кортни не бяха съсредоточени нито върху него, нито върху храната. По-силно от всякога тя усещаше физическото присъствие на Сет. Беше признала атрактивността му още първия път, когато се наслади на неговите целувки и прегръдки, но никога досега тялото й не бе треперило от подобна възбуда.
Изведнъж, съвсем неочаквано, тя осъзна причината. Желаеше го. Едва можеше да повярва на собствените си чувства. Никога не бе искала от някой мъж да я докосне и затова се притесни, но определено желаеше Сет.
Докато извличаше последните късчета сочно месо от щипките на рака, се опита да разбере какво точно в Сет я привличаше толкова много, при положение че никой друг мъж не бе успял да събуди интереса й. Явно причината бе във всичко, свързано с него. Той просто не беше като другите. Трудно можеше да определи по какво точно се различаваше и защо то имаше такова значение и не след дълго спря да опитва. Сет беше уникален. Без значение по каква причина.
— Ако занесеш виното в библиотеката, бих могла да почистя масата — каза тя, когато приключиха с яденето. — Вероятно ще можеш да запалиш и камината.
— Нека ти помогна — предложи Сет.
— Няма да ми отнеме повече от минута — извика му Кортни през рамо.
— Много си бърза — ухили се Сет, когато тя почти веднага го последва в библиотеката. — Какво направи? През прозореца ли изхвърли всичко?
— Горе-долу — призна Кортни с виновна усмивка, докато сядаше срещу него.
— Няма да стане — каза Сет и посочи възглавничката до себе си. — Това е твоето място.
Кортни нямаше нужда от повторна покана. Пламъкът на огъня и чувството на удовлетворение от хубавата храна в стомаха й в комбинация с виното я накараха да се отпусне и тя се сгуши в прегръдките на Сет.
— Не беше чак толкова трудно, нали? — подхвърли закачливо той.
— Не, но не си и помисляй да ме питаш защо ми трябваше толкова време. Не искам да мисля за нищо друго, освен за това колко добре се чувствам. Бих могла дори да заспя.
Огънят разпръскваше достатъчно светлина из стаята, но не и топлина. Кортни се протегна за дебелото одеяло, което използваше в дългите нощи, докато изучаваше родословията, и зави краката си.
— Мога да ти обещая, че няма да заспиш — обади се Сет.
Кортни се засмя.
— Да не би това да е прекалено обидно за твоето его?
— Бих го нарекъл прекалено губене на време — избъбра Сет. — Не ми се случва много често да те заваря в толкова сговорчиво настроение.
— Храни ме по-често с омари и вино и ще видиш.
— Това е първото нещо, което ще включа в програмата си за деня от утре. А междувременно…
Кортни реши, че да я целува, докато лежи в прегръдките му пред огъня, е най-божественото нещо на земята. Макар да се чувстваше замаяна от виното и храната, тялото й бе съвсем будно, усещаше енергията и топлината на мъжа до нея. Сгушена в прегръдките му, тя сякаш бе потънала в него. Беше прекрасно.
— Знаеш ли колко дълго съм мечтал за това?
— Много дълго ли? — промърмори тя.
— Прекалено дълго.
— Нали знаеш, че въздържанието прави виното по-сладко.
— Това са само приказки. Мога да мисля само за виното, което разляхме.
— Наистина ли мислеше за мен през всичките тези месеци?
— Разбира се. Защо иначе ще продължавам да си блъскам главата в каменната стена на твоята съпротива?
— Естествена реакция на търговеца, който не може да повярва, че е неспособен да продаде нещо.
— Безсърдечна жена! Още ли продължаваш да използваш това срещу мен?
— Няма да е за дълго — каза Кортни и го целуна. Беше й за пръв път и тя се чувстваше несигурна, но незабавният отговор на Сет разсея нейните колебания.
— Защо не се съблечеш, за да ти е по-удобно? — предложи Кортни. — Никога не съм те виждала без сако и вратовръзка.
— Те са ми като втора кожа — каза Сет и метна дрехите на близкия стол.
— Сега за пръв чувствам, че мога да те докосна — промълви Кортни, обгърна го с ръце и ги прекара по гърба му. — Няма да се чувствам виновна, ако те измачкам.
— О, Господи… Мачкай ме! Моля те, мачкай ме — изстена Сет.
— Спри веднага — каза Кортни малко срамежливо, а после палаво подръпна космите на гърдите му, които се показваха от разкопчаната яка.
— Това е война — обяви Сет и се протегна към горното копче на блузата й.
— Да не си посмял!
— Ела тук, диваче — изсумтя Сет, придърпа я към себе си и отново я обгърна с ръце. — Дължиш ми
