море.
— Това е страхотно — изписка тя, след като го целуна спонтанно… — Дотогава ще съм спечелила дербито. Чакай да кажа на Тед.
— Спри за малко — възпря я Сет, когато тя се опита да се измъкне от ръцете му. — Тази оскъдна целувка ли е всичко, което получавам за благодарност?
— Какво повече искаш? Не, чакай, ще го кажа с други думи — бързо добави Кортни. — Каква е подобаващата награда според теб? По-добре да опитам отново — замисли се Кортни, когато Сет я изгледа многозначително. — Какво ще кажеш да те поканя на вечеря другата седмица, във вторник например?
— Готов съм да вечерям още сега — изстена той.
— Затова те поканих другата седмица. Дотогава може би ще успееш да охладиш страстите си достатъчно, за да можеш да се съсредоточиш върху храната.
— Ти си жестока жена, Кортни Клонингер!
— А вие, мистър Камерън, сте най-упоритото същество на земята.
— За какво мислиш? — попита Кортни Сет. Току-що бяха правили любов и лежаха един до друг в леглото.
— Мислех си за първия път, когато те видях. Стоеше до оградата, вятърът развяваше косата ти, а Гас тичаше из полето. Сякаш бе вчера.
— Беше преди месеци.
— Знам. Ти си труднодостъпна жена.
— Много жени ли си преследвал?
— Защо имам чувството, че земята под мен ще се разтвори?
— Добре де, въпросът не беше коректен. Ще го перифразирам. Според останалите мъже, които познаваш, и в сравнение със собствените ти впечатления от многобройните интимни приятелства, които си имал по света, прекалено дълго ли трябваше да ме убеждаваш?
— Никога не съм изпитвал към друга жена чувствата, които храня към теб, съответно, никога преди не съм преследвал когото и да било по този начин — отговори Сет, като внимателно преценяваше всяка своя дума. — Но предполагам, че всеки друг мъж би казал, че си твърде предпазлива, преди да се отдадеш.
Смехът на Кортни събуди Хамлет, който спеше пред стаята. Той нададе вой в знак на протест, че вратата на спалнята е заключена.
— Би трябвало да станеш политик. Никога няма да те цитират неправилно, защото никой не би могъл да разбере какво всъщност казваш.
— Казвам, че за един мъж да сравнява жената до него с която и да било друга жена е равнозначно на най-голямата глупост на света. Това, че отдадох сърцето си, за да те спечеля, бе достатъчно глупаво от моя страна.
— А мислиш ли, че си ме спечелил?
— Не. Чудя се дали изобщо някога ще успея. Понякога се чувствам така, сякаш ми даваш назаем времето, което прекарваме заедно, и всеки момент ще ми кажеш, че минутите ми са изтекли.
— Хората май не трябва да бъдат заедно прекалено дълго. Обречени са в един момент животът им да се обърка.
— Да не би да искаш нещо, което продължава вечно?
— Дори не си помислям за нещо вечно.
— По дяволите, Кортни, не можеш да отидеш в пустиня.
— Няма. Просто отказвам да си създавам излишни тревоги. Може би когато всичко тук се нареди… Нещата никога не са такива, каквито изглеждат.
— Погледни ме, Кортни! — Сет я накара да се обърне към него. — Обичам те и то точно така, както ти изглежда. Обичам те и искам да прекарам остатъка от живота си с теб.
— Аз също те обичам, но не искам да коментирам остатъка от живота си — запротестира Кортни. — Не можем ли да се спрем на това, което имаме тук и сега?
— Аз не мога, а мисля, че и ти не би могла.
— Обаче мога. Не искам да мисля за брак, деца, вечно обвързване. Не съм сигурна, че това е за мен. — Прозвуча така, сякаш се оправдава. — Мисля, че ще ти хареса.
— Не можеш да ме обичаш вечно.
— Защо?
— Родителите ми не го направиха, дядо — също. Те са моето семейство. Ако те не могат, значи никой не би могъл. Нещо не ми е наред и когато го откриеш, ти също ще ме напуснеш.
— Кортни, знаеш, че нищо ти няма.
— Защо тогава не са могли да ме обичат? — попита тя.
Болката в очите й му подсказа, че не се преструва. Независимо колко глупави му изглеждаха страховете й, за Кортни те бяха неделима част от нея. Ако можеше да я убеди да се съгласи, би й доказал колко безпочвени са, защото вече бе разбрал, че с помощта за фермата няма да спечели доверието й.
— Не познавам нито родителите ти, нито дядо ти, така че не бих могъл да ти обясня защо са постъпили по този начин, но мога да ти обещая, че аз никога няма да спра да те обичам. Докато ме искаш, аз ще бъда до теб. Никога няма да си отида, освен ако ти не ме изгониш.
— Не говори за никога, нито за това, че аз бих могла да те изгоня — помоли Кортни. — Просто ме прегърни. Ръцете ти са сигурни, истински и дори когато любовта ти вече няма да е достатъчно силна, за да ме сгрява, ще има какво да си спомням. — Когато Сет се опита да протестира, Кортни го накара да замълчи с целувка. — Не давай обещания. Просто ме прегърни.
И Сет я прегърна, но през цялото време продължи да се чуди дали ще успее да убеди Кортни, че тя заслужава да бъде обичана, че семейството й не я е захвърлило поради нейна грешка. Чувстваше се безсилен да се пребори с дракона, който стоеше помежду им, дракон, който засега изглеждаше безсмъртен.
По-късно същата вечер телефонът звънна — дълго и настоятелно, въпреки това никой не го вдигна. Позвъня отново късно през нощта, но Кортни бе заспала и не го чу.
10.
Кортни се учуди, когато видя Клей Марчмънт да идва откъм паркинга, учуди се още повече, щом забеляза крачещия зад него Джери Фланъри. Не можеше да го понася, но той бе близък приятел на дядо й и затова Кортни бе вежлива с него.
Беше направил парите си в бизнеса с недвижими имоти, но на около две мили имаше и ферма, в която отглеждаше коне. През годините двамата с дядо й се състезаваха кой ще отгледа по-добър жребец и Клонингер винаги печелеше до последното десетилетие.
— Тук ли е Тед? — попита Клей, като пропусна да я поздрави, както правеше обикновено. Изглеждаше толкова сериозен, че Кортни разбра — нещо не беше наред.
— В офиса си е. Мога ли да ви помогна?
— Много се надявам — промърмори Клей и хвърли поглед на Фланъри, — но искам и Тед да присъства на разговора.
Насочиха се към офиса в мълчание, още едно необичайно обстоятелство. Кортни се опитваше да отгатне причината за неочакваното им посещение.
— Май открихме още от дълговете на дядо ти — започна Клей веднага щом се разположиха в офиса на Тед. — Ще оставя мистър Фланъри да ти съобщи това, което ми каза преди час.
— Съжалявам, че ви създавам притеснения — поде Фланъри и насочи твърдия си преценяващ поглед към Кортни. — Когато дядо ви ме помоли за пари, мислех, че ще мога да му дам заем за неопределено време…
— Но вие имате стабилни финансови резерви — прекъсна го Кортни, тонът й беше циничен.
Фланъри не изглеждаше доволен.
— Нищо подобно, мис Клонингер — каза с усмивка, която дори не се опита да направи да изглежда искрена. — В момента имам възможност да сключа сделка, която е прекалено изгодна, за да я пропусна.
