Всичките ми пари понастоящем са вложени и затова си помислих за милиона, който ми дължите.
— Един милион долара! — Лицето на Тед стана бяло като чаршаф.
С неимоверни усилия Кортни успя да запази спокойствие, но стомахът й се сви на топка. Нямаше ли най-сетне дълговете на дядо й да свършат? Макар и напоследък фермата да носеше добра печалба, Кортни не бе сигурна, че ще могат да покрият това ново искане.
— Какви са сроковете ви? — попита Кортни студено.
— Не бих искал да ви натоварвам с детайлите, мисля, че ще мога да се разбера с адвоката ви.
— Аз одобрявам всяко решение, касаещо фермата — осведоми го Кортни. Челюстта й се беше сковала и едва произнасяше думите. — Какви са сроковете ви?
— Дядо ви искаше парите веднага и мисля, че, за да му отдам дължимото, трябва да направя същото. — Кортни не вярваше на ушите се. Съдейки по израженията на лицата им, Клей и Тед — също. — Дядо ви не искаше да плаща лихва — смяташе, че проблемът е краткосрочен, затова се споразумяхме да му дам шестстотин хиляди и да ми надплати по двеста хиляди за всяка следваща година, докато ми върне дълга. В случай че не си получа парите до три години, лихвата ставаше двадесет и пет процента.
— Двадесет и пет процента! Излиза, че само лихвата е четвърт милион долара.
— А да не говорим за тридесет и трите процента от първите две години — отбеляза Клей.
— Ако дядо ви беше се издължил още в края на първата година, нямаше да има допълнителни разходи.
Беше невъзможно през следващата година фермата да донесе печалба от един милион двеста и петдесет хиляди, дори ако се смятат приходите от Гас.
— Добре, ще ви платя до края на годината — каза Кортни и се изправи. — Ако това е всичко…
Фланъри не помръдна.
— Всъщност не е — каза той с непоколебима усмивка. — Нуждая се от парите сега.
— Съжалявам, но ги нямам. Ще се наложи да почакате.
— Страхувам се, че е невъзможно. Според договора мога да си получа парите в брой в рамките на деветдесет дни след поискването. Дори и това е много.
Дъхът на Кортни секна.
— Не мога да повярвам, че дядо ми е подписал толкова глупаво споразумение, дори ако е бил сигурен, че ще успее да ви се изплати за три години.
Фланъри студено изгледа Клей.
— Той има доказателство — потвърди Клей. — В куфарчето ми е.
Кортни се отпусна на стола си, докато Тед вземаше документа от Клей. Щеше да прегледа всяка една клауза, но Кортни вече не се съмняваше, че обвързването ще бъде потвърдено.
— Аз бях за джентълменско споразумение — поде отново Фланъри, — но дядо ви настоя да се изготви официален документ.
Дядо ми се оказа моята примка, помисли си Кортни. Ти си го притиснал, стар крадец такъв, и сега ще одереш моята кожа.
— Значи имам време до втори септември. Ще намеря парите дотогава. — Не знаеше как ще го направи, но в момента искаше само да се отърве от тази стара невестулка, за да може да мисли.
— Клей ми каза, че в момента имате някои затруднения — смънка Фланъри, без да подава признаци, че смята да си тръгва. — Имам идея, която може би ще ви облекчи малко.
Кортни присви очи.
— Както знаете, от време на време се занимавам с недвижими имоти. Мислех си, че ако нямате възможност да намерите парите, вероятно ще се съгласите да продадете няколко акра от земята си.
Кортни почти виждаше пред себе си меч, насочен към сърцето й.
— И колко точно акра имате предвид?
— Да не забравяме, че говорим за земя на ферма. Смятам, че две хиляди и петстотин долара за акър са добра цена, дори съм щедър. С други думи, четиристотин акра горе-долу ще покрият дълга.
Тед почти стана от стола си, но погледът на Кортни дори не трепна.
— И кои точно четиристотин акра от земята искате?
— Мисля, че земята около езерото и тази покрай рекичката ще свърши работа. — Посочената земя се намираше в средата на Айдъл ауър. Дори ако Фланъри я използваше за коне, движението щеше да нанесе сериозни щети на фермата.
— И какво смятате да правите със земята, след като я получите?
— Още не съм решил. Тъкмо мислех за това.
— Но сигурно имате някакви идеи.
— Всъщност бих могъл да я използвам за коне, това е добър бизнес, а и няма да се наложи да правя допълнителни инвестиции.
— Но това не би ви струвало скъпо.
— Виждам, че сте наследила мозъка на дядо си — каза Фланъри.
— Бих могъл да я разработя. Може би ще направя игрище за голф.
— Или да построите жилищен комплекс, или търговски център, или офис сгради — изсъска Кортни и се изправи. — Ще си получите парите, мистър Фланъри, в брой, на втори септември. А сега, ако ни извините…
— Не взимайте прибързани решения, девойче.
— Вече приключихме с бизнеса. Приятен ден!
Фланъри стана от стола си.
— Ще чакам да ми се обадите до края на седмицата — излая по посока на Клей.
Фланъри си тръгна, без дори да погледне към Кортни.
— Какви възможности имам? — обърна се Кортни към Клей. Не искаше нито да мисли, нито да чувства страха и отчаянието, които изпълваха сърцето й. Беше успяла да преодолее всички други препятствия, щеше да се справи и с това.
— Невъзможно е да събереш толкова пари в брой за три месеца, без да продадеш нещо.
— Не мога ли да направя заем?
— Не можеш да си позволиш повече заеми, Кортни. Банките няма да ти дадат нито цент.
— Но дълговете ми не са чак толкова големи. Земята винаги остава като гаранция.
— Земята ти вече е ипотекирана, затова дядо ти е правил дългове.
— Въпреки това тя струва повече от размера на дълговете му.
— Не можеш да бъдеш сигурна. Открих нови дългове. Единият е в Аржентина.
— Но ти не си ми споменавал нищо за плащането им…
Клей изглеждаше озадачен.
— Досега успявах да отлагам изплащанията, но те трябва да започнат от следващата година.
— За каква сума говорим?
Клей й каза.
— Значи няма възможност да взема пари назаем?
— Никаква, поне докато фермата не започне да носи по-големи печалби. Никой няма да ти даде пари назаем, докато не докажеш, че ще можеш да ги върнеш. Няма да ти дадат, дори и ако вземат предвид бъдещите приходи от Гас.
— В такъв случай той просто ще трябва да чака.
— Няма да го направи, ако не му платиш до втори септември. Ще те съди.
След няколко часа главоблъскане тя още не бе намерила изход. Беше сигурна, че ще може да изплати дълга, ако Фланъри й даде време, дори при безумната лихва от двадесет и пет процента. Плашеше я това, че крайният срок беше септември.
— Този път наистина съм в капан — каза тя на Сет, когато го видя същия следобед.
— Бих ти дал тези пари в брой, ако ги имах, но ги нямам, не и през сезона на продажбите.
— Нямаше да ги взема, ако ми беше предложил — сряза го Кортни малко високомерно. — Да ти позволя да ми намериш наематели е едно, а да приема един милион долара — съвсем друго.
