— Знам, но не мога да го направя наведнъж, трябва да сторя това стъпка по стъпка.
Те стигнаха до частната тренировъчна писта и за изненада на Сет Бари Престън очакваше Кортни. Проклятие, тя тъкмо бе започнала да разкрива себе си.
Нямаше никаква надежда точно сега да я накара отново да говори с него. Тя и Бари Престън се впуснаха в дискусия за Гас, а Сет не се самозалъгваше, че мястото му е преди коня. Стигна до извода, че Кортни го обича, но на фона на фермата, Гас, силното чувство за вина и болка, което носеше по двадесет и четири часа в денонощието, той нямаше шанс да получи по-голямата част от вниманието й. Сет пренебрегваше своята работа заради Кортни, а тя използваше нейната като щит срещу него.
По дяволите! Чувстваше се като състезател по бягане с препятствия, чиято писта никога не свършва. Независимо през колко препятствия успяваше да премине, винаги имаше още едно.
— Имам среща, която не мога да пропусна — каза той, прекъсвайки разговора им за това дали костите на Гас са достатъчно твърди, за да издържат тренировките. — Ще те посетя отново при първа възможност.
Кортни кимна и Сет побърза да си тръгне, преди да й е казал нещо грубо.
Тя го проследи и докато вървеше през ливадата, я обхвана силно чувство на самотност и тъга. За момент й се прииска да тръгне след Сет, но настоятелният глас на Бари отново изискваше внимание.
— Съжалявам, не можах да чуя какво казахте — рече тя и отдели погледа си от отдалечаващата се фигура на Сет.
9.
Кортни стоеше пред хладилника и се чудеше какво да си приготви за вечеря. Не й се ядеше нищо от това, което имаше, но трябваше да хапне нещо. И така, тя стоеше там, чувстваше се като глупачка и се чудеше защо в последните дни й е толкова трудно да се съсредоточи дори върху най-простите неща.
Разбира се, знаеше, че това е заслуга на Сет. Преди да се появи с лъскавия си ягуар, никога не бе имала подобни трудности. Сега се държеше като безхарактерно нищожество и се двоумеше за всяко свое действие. Цяло чудо бе, че успя да се облече сутринта. Последния път, когато ходи на парти, й бе необходим почти цял час, за да избере какво червило да си сложи, и причината, разбира се, не беше мистър Ханкок. Кортни не му обърна никакво внимание цяла вечер.
Като се изключат няколко кратки посещения, бе виждала Сет само три пъти през последните два месеца. Веднъж я бе поканил на вечеря с един от клиентите си. Другите два пъти я беше водил на партита, свързани с търговете в Кийнланд. Излизанията бяха страхотни, но Кортни усещаше напрежението между нея и Сет. Знаеше, че грешката е нейна, но колкото по-дълго Сет се държеше на разстояние, толкова повече тя се чудеше дали не бе направила от мухата слон. Нима не беше възможно когато Сет каза, че я обича, да не е имал предвид истинския смисъл на думата, онзи смисъл, който предполага ангажименти, пълно себеотдаване, размяна на сърца, силно чувство, което оставя безкрайна болка, ако бъде разрушено?
Много хора не схващаха любовта като толкова сериозно обвързване и бе съвсем възможно Сет да е един от тях. Кортни се подразни, усетила как сърцето й ускорява ритъма си при мисълта, че може да има начин да се наслаждават един на друг, без да се нараняват взаимно. Една умна жена би трябвало да знае кога да си тръгне.
Кортни не осъзнаваше колко е самотна, преди да се появи Сет. Марша се омъжи в период, когато тя беше прекалено заета да се измъква от дългове, и съответно не се почувства изолирана. Може би нямаше да го съзнава и сега, ако Сет не я бе накарал да спре да забелязва само Гас и фермата. Кортни не бе съвсем сигурна дали се радва, че са й отворили очите. Преди наистина бе самотна, но поне животът й бе подреден и Кортни винаги знаеше какво иска.
Би могла да продължава и сама, но й харесваше целият персонал отново да е на работа. А и Тед беше доста по-щастлив. От Коледа насам фермата печелеше достатъчно, за да покрият разходите си. Трябваше само да намери пари, за да плати за оплождането на кобилите. Никога не би се съгласила на съсобственост за жребчетата, но се трогна, че Сет си е създавал главоболия да уреди такъв вариант, нищо че не й харесваше.
Най-сетне се спря на салата от риба тон. Беше й омръзнала, но Кортни чувстваше прекалено силен глад, за да се бави с нещо друго.
Започна да харесва опитите му да се грижи за нея. Не се нуждаеше от помощта му, нито пък искаше Сет да мисли, че е зависима от него, но беше приятно да я поглезят. Никой не го беше правил от дълго време. Да си жена се оказа приятно преимущество.
Тя се усмихна. Марша би дала мило и драго да чуе, че Кортни казва това. Би дала още повече, ако можеше да измъкне от приятелката си признанието, че обожава целувките на Сет. Всъщност Кортни се разочарова, когато той не прие поканата й да влезе след последната им среща. Изпрати я до вратата с голямо желание, целува я докато краката й омекнаха и тя трябваше да се облегне на стената, за да не падне, но отказа да се качи в къщата. Не бе влизал в дома й от онази ужасна нощ, когато Кортни почти го изгони. Знаеше, че сама си е виновна.
Мислите й, както и приготовлението на салата бяха прекъснати от настоятелния звук на звънеца на външната врата.
Тя се изненада.
Никога не бе имала много приятели, особено такива, които правят ненадейни посещения. Докато вървеше към вратата, си повтаряше какво трябва да каже, но мисълта й секна, когато през шпионката видя Сет, чието лице изразяваше безумно щастие. С учудваща пъргавина отключи двете ключалки, спря алармената инсталация и отвори вратата.
— Сет, какво…
— Целуни ме и ще ти покажа изненадата си. — Той стоеше на входа с ръце зад гърба, а устните му бяха извити в очакване на целувката й.
— Не целувам никого пред външната врата.
— Добре, ще вляза. — Той прекрачи прага. — А сега ме целуни.
— Сигурно се шегуваш.
— Целуни ме или ще се намеся във всичките ти дългове.
— Няма да посмееш.
— Клей е най-добрият ми приятел. Бих направил всичко за една твоя целувка.
— Добре, но… — Тя се приближи и колебливо го целуна по бузата.
— Красива скръндза — изсумтя той. — Но въпреки това ще ти дам изненадата. — Извади ръце иззад гърба си и Кортни изпищя.
Във всяка държеше по един огромен, жив, извиващ се омар.
— Вечерята — каза Сет, докато вървеше след нея към кухнята. — Трябва ми най-голямата ти тенджера и много вряща вода.
— Ами ако не си бях вкъщи? — попита Кортни, докато бързаше, за да не я изпревари.
— Винаги си си вкъщи.
— Добре де, ами ако не бях?
— Щях да оставя незабравимите им тела на стълбите за Хамлет — каза Сет и пусна раците в мивката. Извади формата за лед от камерата и изсипа половината от съдържанието й върху тях. — Само не ми казвай, че не обичаш омари.
— Обичам — засмя се Кортни. — Много повече от риба тон.
— Това ли щеше да вечеряш?
— Да.
И двамата се засмяха.
— О, почти бях забравил. — Той излезе от кухнята. След по-малко от минута се върна с огромна чанта с покупки. — Гарнитурата — обяви кратко и започна да вади франзели, продукти за салата, вино, десерт и накрая две огромни, червени, лъскави ябълки.
— Да не би да си чел Омар Хаям наскоро?
Сет изглеждаше озадачен за момент.
— Аха — измърмори той, получил просветление. — Филия хляб, чаша вино и ябълка за учителя.
