възникнат някакви извънредни разходи през следващите няколко месеца.
— Сигурен ли си, че искаш да направиш това? Може да се окаже бомба със закъснител.
— Бих искал да направя много повече. Дядо й я е научил на всичко, което трябва да знае за конете. След това обаче вместо да даде на Кортни някакви познания в областта на финансите, е напълнил главата й с високопарен идеализъм. На всичкото отгоре, сякаш това не е било достатъчно, я е оставил изпълнена с толкова вина, че Кортни не може да мисли за нищо друго, освен за проклетата му ферма.
— Ако Гас не стане шампион, няма да може да продължи да не плаща дълговете, а това означава, че ще трябва да продаде част от земята си.
— Опитвал ли си да й го кажеш?
— Резултатът не се различаваше от този, който постигна ти. — Двама мъже се разсмяха и Сет стана да си тръгва.
— Погрижи се за дълговете.
— Добре, но се моли тя никога да не разбере за твоята намеса.
— Ако стане така, ще дойда за главата ти.
— Много съм ти благодарен. Първо отказваш да се вслушаш в съветите ми, а после обвиняваш мен. Май вие с Кортни си подхождате повече, отколкото си мислех.
Клей улови възглавницата, която Сет запрати към главата му, и се засмя, докато приятелят му излизаше от офиса.
— Добре, кажи ми за какво се обаждаш — заповяда Марша, прекъсвайки грубо клюките, които си разменяха.
— Само да си поговорим.
— За десетте минути досега не си казала нищо. Знам, че не плащаш международен разговор, за да ми кажеш, че времето е прекрасно и Гас расте като ужасен плевел. Какво се е случило между теб и Сет?
— Нищо, имам предвид нищо лошо.
— В такъв случай се срамувам от теб.
— Моля?
— Жена, на чиято врата е почукал Сет Камерън, трябва да е луда, за да не го покани да влезе. Да не би да чакаш да ти каже, че те обича?
— Вече го направи.
Сега беше ред на Марша да изкрещи:
— Моля!
— Това е проблемът.
— Проблем? Един от най-красивите мъже в Кентъки, да не говорим, че е и от най-проспериращите, ти е казал, че те обича, и ти си достатъчно откачена, за да наричаш това проблем? По дяволите! По-добре си легни, скъпа. Сигурно страдаш от тежка мозъчна треска. Може и да си в ужасен делириум.
— Бъди сериозна — прекъсна я Кортни и се засмя, макар че й се плачеше.
— Аз съм сериозна, ужасно много по-сериозна, повече отколкото когато Джералд ме помоли да се омъжа за него. Трябва да получиш този мъж и да не го изпускаш. Никога няма да можеш да си намериш друг и наполовина толкова добър, който освен това да търпи глупостите ти за фермата и конете.
— Това не са глупости — пак я прекъсна Кортни наполовина възмутена, наполовина оправдаваща се.
— Всичко е глупост, ако ти пречи да се омъжиш за такъв като Сет Камерън. Тичай, имам предвид да тичаш и да го намериш, където и да е отишъл да ближе раните си след схватката с теб, и го моли да ти прости. По дяволите! Не мога да повярвам, че си направила нещо такова. Ти си позор за американските жени. Ако не бях на три хиляди мили разстояние, щях да се втурна да го гоня вместо теб.
— Разбрах какво е мнението ти по въпроса, но не мисля, че трябва да бъдеш толкова крайна.
— Напротив, трябва! Нещо повече, ако бях сигурна, че Джералд ще ме пусне да замина, щях да долетя при теб още тази вечер. Засега се надявам, че и сама ще успееш да намериш начин да оправиш положението.
— Никога не съм разбирала нещата толкова добре, колкото теб, но мисля, че сега вече съм по-наясно със себе си.
— Ужасно добре знаеш, че не си и може би никога няма да бъдеш — каза Марша с възмущение. — Имаш си достатъчно неприятности и достатъчно задължения, за да се правиш на кръстоносец и да се бориш с тях съвсем сама. Аз те разбирам, Сет те разбира, половин Кентъки те разбира, но самата ти — не.
— Мисля, че вече си намерих ориентир — каза Кортни и се усмихна самодоволно. — Вероятно, ако се помъча както трябва, ще успея да измисля следващия ход.
— Вече ти го казах. Тичай да молиш Сет за прошка.
— Не мисля, че ще направя точно това, но ще го имам предвид.
— Ужас — възкликна Марша. — Имам силни болки в корема. Не знам дали това дете смята да се ражда по-рано, или получих проблем с храносмилането, докато те слушах да говориш като най-голямата глупачка в историята на света.
— Легни по гръб. Сигурна съм, че ще ти мине пет минути след като затвориш телефона.
— Не, няма — увери я Марша. — Поне още час няма да мога да преодолея желанието да ти зашлевя плесница, задето си играеш и губиш най-добрия мъж, който би могла да намериш.
— Поздрави Джералд и ми се обади веднага щом се роди бебето.
Сет видя Кортни, когато изкарваше Гас за сутрешна тренировка. Тя отново го избягваше, но, както изглежда, нямаше нищо против срещата.
— Доста е заякнал — отбеляза Сет. — Кога смяташ да започва?
Кортни се зарадва, че Сет заговори за Гас. След това, което се случи между тях, тя не знаеше как да започнат отново. Знаеше, че й се иска той да я харесва, но се страхуваше от нов разговор за любов. Темата за жребеца беше безопасна и Кортни изпита облекчение.
— Първо трябва да намеря треньор — каза тя. — Знаеш ли нещо за Бари Пресдън?
— Разбира се. Той е доста млад, но има добра репутация. Как го откри?
— Няколко сутрини подред ходих до Кийнланд и наблюдавах тренировките на конете. Неговите ми харесаха най-много.
— Не би могла да направиш по-добър избор. Питала ли си някого за съвет?
— Не, но ако бях го направила, щях да попитам теб.
Трябваше му малко време да осмисли казаното. Имаше нещо ново в отношението й и той не би искал да направи погрешна стъпка.
— Ще приемеш ли един съвет от мен като приятел?
Кортни погледна към земята.
— Ще го схващам по този начин.
— Радвам се, че ми се доверяваш достатъчно и че ми каза за баща ти. — Тя продължи да гледа към земята. — Знам, че още те боли, но ще ти олекне, ако споделиш чувствата си с някого. Ти ми спомена за болката, но не я сподели с мен, все още продължаваш да я понасяш сама.
— Знам.
Дългата тишина го убеди, че Кортни няма да приеме съвета му.
— Май смяташ да продължиш да я държиш в себе си.
— Да, още известно време.
— Защо?
— Боли ме прекалено много, когато говоря за това.
Кортни вдигна очи към Сет и той бе шокиран от сълзите в тях. Макар и да бе плакала веднъж на гърдите му, Сет възприемаше Кортни като жена със силен дух. Не знаеше как да тълкува насълзените й очи, но бе щастлив да види дори тази миниатюрна пролука в бронята на Кортни.
— Ще продължиш да се мъчиш, докато не изкараш болката от себе си и не се изправиш лице в лице с нея.
