— Наистина съм много изморена. Трябва да тръгваш.
Сет се взря в нея, ядосан от неприятния и неочакван обрат на нещата. Тя отново щеше да се измъкне, независимо че го покани на вечеря, гушкаше се в прегръдките му, а в мига, когато й каза, че я обича, го отхвърли. Дори това да означаваше, че Кортни ще откаже да го вижда поне в следващите шест месеца, щеше да я накара да изяснят въпроса веднага. Сет беше прекалено ядосан и твърде възбуден физически, за да мисли обективно.
— Няма да те оставя да се измъкнеш толкова лесно — изсумтя той. — Може и да успяваш да убедиш самата себе си, че не ти пука за Сет Камерън, но няма да ти позволя да лъжеш и мен.
— Не лъжа!
Сет грубо я сграбчи.
— Погледни ме в очите и ми кажи, че не ме обичаш.
— Казах ти, че много те харесвам, но не искам да се влюбвам в когото и да било.
— Кога ще разбереш, че хората не се влюбват, нито пък спират да обичат, защото това влиза в плановете им или просто защото така им е приятно?
— А къде е казано, че трябва да те обичам само защото ти си влюбен в мен? — сопна се тя, не по-малко ядосана.
— Никъде. В случая такива са фактите.
— Виж, Сет, чувствата ми са много по-силни, отколкото мога да си позволя в момента. Имам толкова много неща…
— Ако още веднъж споменеш Гас или фермата, ще побеснея. До гуша ми дойде от проклетите ти задължения. Дядо ти е мъртъв и дори да превърнеш Айдьл ауър в най-проспериращата коневъдна ферма на света, той няма да се върне. Какво ще кажеш за задълженията си към мен?
— Нямам задължения към теб.
— А към самата себе си? Нямам предвид Гас или фермата — уточни Сет, преди Кортни да му възрази. — Говоря за задълженията ти към твоите чувства, желания, мечти. Със сигурност те не се свеждат само до фермата.
Кортни извърна поглед и когато проговори, гласът й звучеше отчаяно:
— Все още нямам време за себе си.
— Няма да ти позволя да се жертваш за това…
Тя се обърна с лице към него.
— Изборът не е твой.
Думите й бяха неоспорими.
— Значи нямаш време за мен, нито за нас.
— Винаги се радвам, когато идваш. Вече ме накара да ти кажа, че много те харесвам.
— Харесвам достатъчно ли е за теб? Предупреждавам те, Кортни Клонингер, че аз не мога да се задоволя с това.
— Това е всичко, което мога да си позволя. А сега, мисля, че е по-добре да тръгваш — каза Кортни, разбрала, че Сет смята да продължи спора. — Късно е, а за мен е опасно да съм близо до теб.
— Ще си тръгна! — Сет сграбчи палтото си. — Но не сме приключили с това. Ще разбера какво стои зад цялата тази лудост.
— Виж, Сет, аз наистина няма…
— Може би това ще помогне да ти дойде малко акъл в главата. — Без предупреждение той я сграбчи и страстно я целуна по устата, езикът му беше настоятелен, ръцете му я притискаха към неговото огромно тяло. — Ето! Това като нещо опасно ли ти изглежда?
— Да — отговори Кортни, докато вратата се затваряше след него. — Смъртоносно. — После избухна в плач.
Сет седеше в офиса на Клей и го чакаше да дойде, мислите му повтаряха вечерта, прекарана с Кортни. Дори и да е избързал или да е бил прекалено груб с нея, Сет не можеше да се разкайва. Тя бе издигнала около себе си барикади срещу общуването с други хора и Сет трябваше да направи нещо, за да я накара да се покаже иззад тях. Не се самозалъгваше, че ще му бъде по-лесно, само защото Кортни е признала, че го харесва, но поне имаше за какво да се бори.
Гневът и чувството за безсилие почти отминаха през седмицата и той очакваше Клей с нарастващ оптимизъм, че нещата между него и Кортни ще се оправят. Нямаше закъде да бърза. Следващите няколко месеца му предстоеше толкова работа, че едва ли щеше да вижда Кортни по-често от два пъти в месеца. Това го притесняваше. Така или иначе тя вече вярваше, че любовта носи само болка. Освен ако не грешеше, скоро Кортни щеше да разбере, че отхвърлянето на любовта е дори по-болезнено от приемането й.
А тя със сигурност го обичаше. След последната вечеря той вече нямаше никакви съмнения. Смая се, когато направи онзи коментар, че може да му бъде любовница. Не можеше да й каже, че това е последното нещо, което иска, но реално погледнато, никога не бе допускал такава възможност. По-важното бе, че Кортни най-сетне осъзна, че страховете й са пречка за нейното щастие.
От онази нощ не можеше да спи, тялото му се измъчваше. Не беше донжуан, нито обичаше срещите за по една вечер, но не можеше да издържа толкова време без жена. Наистина беше оказвал натиск върху Кортни, но напрежението в собственото му тяло ставаше все по-силно. Това не беше просто нужда да задоволи сексуалните си потребности, които бе пренебрегвал през последните месеци. Не, искаше да утоли жаждата си да прави любов с Кортни.
Усещането за тялото й в ръцете му, споменът за топлината и податливостта му още повече разгаряха желанието на Сет. Не знаеше колко би могъл да чака.
Знаеше само, че трябва да го направи.
— За доста кратко време успяхме да пооправим дълговете на стария Клонингер — каза Клей на Сет, когато най-накрая се върна от обяд. — Нещата вече не изглеждат толкова зле. Знаеш, че когато Кортни дойде за пръв път, мислех, че ще отхвърли всичките ми предложения, но тя явно е размислила и е решила да направи каквото е необходимо. Беше доста по-сговорчива оттогава. За негов срам дядо й е бил абсолютно побъркан във финансово отношение. Направил е дългове в половината свят. Открих дори един в Южна Америка. Покрихме го с парите от наемите, но останаха още няколко, които заслужават внимание.
— Какво мисли Кортни за тях?
— Не съм й казал. Искат да им бъде платено веднага. Не са много големи, не и в сравнение с имотите на Кортни, но не могат да бъдат покрити с приходите от фермата.
— Аз ще ги платя.
Клей го изгледа строго.
— Ти дори не знаеш размера им.
— Каза, че не са големи. Кортни може да ми върне парите впоследствие.
— Като твой финансов съветник не бих ти препоръчал да го правиш. Първо, парите в брой ще ти трябват през следващите месеци. — Сет се опита да възрази, но Клей продължи: — Второ, ако Кортни научи, никога няма да ти го прости.
Мълчанието на Сет показа, че е съгласен.
— Не си споделял с мен отношенията си с Кортни и не те карам да го правиш, но аз не съм нито сляп, нито глупав. За всеки е ясно, че си влюбен в нея. Но ако искаш да се ожениш за Клонингер, не пипай дълговете й.
— Предполагам, че бих могъл да преподпиша дълговете или поне да стана гарант, в случай че тя фалира. Така няма ли да спечели малко време?
— Това също не ти го препоръчвам.
— Добре, недей да ми го препоръчваш, но ще спечели ли време?
— Да. Или само подписът ти ще бъде достатъчен, или аз ще преподпиша договора.
— Това е всичко, което исках. Засега нещата вървят добре, но скоро ще й се наложи да плаща данъците за фермата, както и тренировките на Гас. Мисля, че ще успее да намери пари за тях, ако не
